Управление на конфликтите

   Управлението на конфликта е дейност - съзнателна и целенасочена, чрез която се събира, обработва, анализира информация , а  въз основа на информацията се взема управленско решение по отношение на отделни елементи на конфликтния процес или на целия процес

   Управлението цели преминаването на конфликтната система, обхващаща конфликтната ситуация, участниците в конфликта, поведението и действията им в друго ново, по-благоприятно за функционирането и развитието на колектива състояние.

   !!! Конфликтът засяга предимно проблемите на взаимоотношенията между хората.!!!

   В конфликтната ситуация поведението на едната страна предизвиква промени в поведението на другата. На тази основа се създават трайни образци на поведение, които трудно се променят, тъй като засягат важни аспекти в живота на човека -неговите ценности, потребности и интереси, необходимите ресурси. С оглед бързото и безболезнено разрешаване на конфликтите е необходимо да се обръща внимание на убежденията, емоционалното състояние на хората и начина на тяхното реагиране.

   Развитието на конфликтната ситуация до голяма степен зависи от емоционалното напрежение, от чувствата, които изпитват страните. Емоциите могат да увеличат или намалят степента на напрежение и съответно да усилят или намалят конфликта. Реакциите могат да направят убежденията и нагласите по-силни. Ако реакциите в конфликтната ситуация са агресивни, то е естествено да се увеличи агресивността между страните и конфликта да се задълбочи.

   Традиционният подход в управлението на конфликта е той да се "съкращава", свива и по възможност да се предпазваме от него.

   Модерният подход е конфликтите да се управляват интегративно. Това означава баланс между предпазните мерки срещу конфликта, съкращаването на конфликта и стимулирането на конфликта. В модерния начин на управление на конфликта в организацията се акцентира преди всичко на позитивните страни в конфликта. Ръководителите се стремят да разберат точно причините за конфликта, които имат свои симптоми и символи за идентификация. Същевременно те установяват кое е равнището на конфликт, кой е етапът, на който се развива конфликтът, и едва тогава разработват стратегия за разрешаването им.

Стратегии за предотвратяване на междуличностни конфликти 

   Пренебрегване - Пренебрегването е аналогично на случая, когато липсва опонент. Едната от страните се прави, че не забелязва конфликтните сигнали, които често пъти имат характер на конкретни враждебни действия. Тя не им обръща внимание, като се надява, че с течение на времето всичко ще отшуми. Това е сигурен начин за предотвратяване на конфликта в момента, но няма гаранция, че отношенията няма да се влошат. Пренебрежението трябва да се замени с ликвидиране на причините за конфликта.

   Физическото разделяне - означава конфликтуващите личности да се преместят далеч една от друга в пространството. Презумпцията е, че ако страните в конфликта не се виждат често и не си взаимодействат, между тях няма да има противоречия, а следователно и конфликти. Чудесно решение, ако страните не зависят една от друга в работата си. За да има успех този метод той трябва да се използва в комбинация със стратегията за организационни промени.

   Стратегията за извършване на организационни промени е значително по-надеждна, особено при предотвратяване на структурните конфликти. Подходящите и навременни промени в организационната структура на управление могат да ликвидират редица противоречиви тенденции, да балансират правата и отговорностите, да премахнат обекта на спора и дори да доведат опонентите до съдружие.

   Ограничаването на взаимодействието е следващият възможен метод за реализиране на стратегията за избягване на междуличностни конфликти . При него не става дума за физическо разделяне на страните, а само за ограничаване на възможностите за взаимодействие. Обикновено се разрешават само деловите взаимодействия, най-често по време на делови съвещания. Постига се временно предотвратяване на конфликта, но тъй като източниците остават неизяснени, няма гаранция, че ситуацията няма да се усложни.

   Провеждане на делови разговор между страните, договаряне-Провеждането на делови разговор е най-демократичната стратегия за преодоляване на междуличностни конфликти , която позволява творческо използване на съпротивителните сили. По своята същност това е процес на преговаряне, при който намиращите се в конфликт страни искат да достигнат до съгласие, като загърбват различията между себе си и се опитват да изработят взаимноизгодно споразумение за това, какво ще дава и получава всяка страна при взаимодействието.

   Използването на арбитър или посредник.При нарушения на закона използването и е задължително. Също когато страните са натоварени емоционално и не са успели използвайки предложените стратегии да разрешат конфликта. Посредникът . може да бъде прекият ръководител или уважаван и от двете страни или цялата институция колега. Посредникът е този, който решава кой конфликт ще приеме за автентичен, в смисъл истински, и кой за псевдоконфликт. Съвременно решение на проблема е, ако посредникът, не се ангажира с предлагането на решение на конфликта, а помогне на страните сами да намерят решения, които улесняват техните взаимодействия и спомагат за постигане на разбирателство. Арбитърът решава кои от аргументите са истински и основателни и на тяхна база преценява ранга на опонентите. Накрая пак той решава или по-точно може да реши изхода от конфликта. В тази обстановка е препоръчително арбитърът да се опира на мнението на групата, на колектива, който стои зад него. Колективното авторство на "присъдата" - е мощно средство за окончателното и категорично решаване на конфликтите

   Конфронтацията, е стратегия на директното съперничество, конкуренцията, към които може да се премине, ако предходните две стратегии не са довели до задоволяване интересите на конфликтуващите страни. Основното в тази стратегия не е желанието да се постигне съгласие, не е кооперирането, а конкуренцията, блъфирането, "надиграването". При тази стратегия всеки от опонентите се придържа към известния в специалната литература конкурентен стил на преговаряне, който включва стремеж за набиране на максимално количество информация за противника срещу предоставяне на минимална или на невярна информация за собствените предпочитания - разбиране на силните и слаби страни на опонента и подготвяне за "нападение и отбрана" при нужда; постигане на надмощие още в самото начало чрез различни трикове за притискане на опонента; ориентиране към желания краен изход и използване за това на различни средства, като заплаха, обещание, даване на "последен шанс"

   Подходящ е при разрешаване на конфликти между организацията/ и външната среда, ако интересите на организацията са застрашени.