RSS Feed
Twitter
Всеки се справя по различен начин със споровете и конфликтите. Разбирането на това как се справяте с конфликтите по принцип е точен показател за това как ще фасилитирате група, която е в конфликт. Дадения тест е инструмента на Томас-Килман за метод на конфликта. Този инструмент ще ви помогне да откриете личните си предпочитания за справяне с конфликти.
Инструкции:
- Има дадени няколко двойки изявления, които описват евентуални реакции в дадени ситуации. За всяка една двойка, моля оградете изявлението “А” или “Б”, което Ви описва най-добре.
- Има случаи, в които е възможно нито, “А”, нито “Б” вариант да е много типичен за Вас; въпреки това, моля заградете отговора, който е най-подходящ.
- Обмислете ситуации на работа, в които Вашите желания се различават от тези на някой друг. Как реагирате обикновено в такива ситуации?
Моля отговорете на всички въпроси:
1. A. Понякога оставям други да поемат отговорност за решаването на проблема. Б. По-скоро се опитвам да наблегна на въпросите, за които и двамата сме съгласни, отколкото да преговарям по въпросите, за които не сме.
2. A. Опитвам се да намеря компромисно решение. Б. Опитвам се да се справя с всички мои и негови притеснения.
3. A. Обикновено твърдо преследвам целите си. Б. Може да се опитам да успокоя чувствата на другия и да запазя отношенията ни.
4. A. Опитвам се да намеря компромисно решение. Б. Понякога жертвам собствените си желания заради желанията на другия.
5. A. Настойчиво търся помощта на другия за намиране на решение. Б. Опитвам се да направя каквото е необходимо, за да се избегне безсмислено напрежение.
6. A. Опитвам се да избегна създаването на неприятности за себе си. Б. Опитвам се да спечеля позицията си.
7. A. Опитвам се да отложа проблема до момент, в който разполагам с време да го обмисля. Б. Отказвам се от някои точки в замяна на други.
8. A. Обикновено твърдо преследвам целите си. Б. Опитвам се веднага да разкрия всички притеснения и въпроси.
9. A. Смятам, че не винаги си струва да се тревожа за различията. Б. Правя известни усилия, за да постигна своето.
10. A. Твърдо преследвам целите си.
Б. Опитвам се да намеря компромисно решение.
11. A. Опитвам се веднага да разкрия всички притеснения и въпроси. Б. Може да се опитам да успокоя чувствата на другия и да запазя отношенията ни.
12. A. Понякога избягвам да заемам позиции, които биха предизвикали спор.
Б. Ще му позволя да наложи някои свои позиции ако той ми позволи аз да наложа някои мои позиции.
13. A. Предлагам средно положение. Б. Настоявам, за да отбележа значението на доводите си.
14. A. Споделям идеите си и го питам за неговите.
Б. Опитвам се да му покажа логиката и предимствата на моята позиция.
15. A. Може да се опитам да успокоя чувствата на другия и да запазя отношенията ни. Б. Опитвам се да направя каквото е необходимо, за да се избегне напрежението.
16. A. Старая се да не наранявам чувствата на другия. Б. Опитвам се да убедя другия в предимствата на моята позиция.
17. A. Обикновено твърдо преследвам целите си.
Б. Опитвам се да направя каквото е необходимо, за да се избегне безсмислено напрежение.
18. A. Ако това би направило другия щастлив, може да го оставя да поддържа възгледите си.
Б. Ще му позволя да наложи някои свои позиции ако той ми позволи аз да наложа някои мои позиции.
19. A. Опитвам се веднага да разкрия всички притеснения и въпроси. Б. Опитвам се да отложа проблема до момент, в който разполагам с време да го обмисля.
20. A. Опитвам се веднага да разреша различията ни.
Б. Опитвам се да намеря справедлива комбинация от печалби и загуби и за двамата.
21. A. Когато започвам преговори се опитвам да взема под внимание желанията на другия. Б. Винаги клоня към директно обсъждане на проблема.
22. A. Опитвам се да намеря средно положение Б. Отстоявам желанията си.
23. A. Много често се опитвам да задоволя всички наши желания. Б. Понякога оставям другите да поемат отговорността за решаване на проблема.
24. A. Ако позицията на другия изглежда от изключително значение за него, ще се опитам да задоволя желанията му. Б. Опитвам се да го накарам да се съгласи на компромис.
25. A. Опитвам се да му покажа логиката и предимствата на моята позиция. Б. Когато започвам преговори се опитвам да взема под внимание желанията на другия.
26. A. Предлагам средно положение. Б. Почти винаги се опитвам да задоволя всичките ни желания.
27. A. Понякога избягвам да заемам позиции, които биха предизвикали спор. Б. Ако това би направило другия щастлив, може да го оставя да поддържа възгледите си.
28. A. Обикновено твърдо преследвам целите си. Б. Обикновено търся помощта на другия при намирането на решение.
29. A. Предлагам средно положение. Б. Смятам, че не винаги си струва да се тревожа за различията.
30. A. Старая се да не наранявам чувствата на другия. Б. Винаги споделям проблема с другия, така че да можем да намерим решение.
Лист за резултатите
Моля оградете буквите, които сте заградили по всяка точка от въпросника:
Общ брой точки оградени във всяка колона
Петте метода за справяне с конфликта
Инструментът на Томас-Килман за метод на конфликта е проектиран за оценяване поведението на индивида в конфликтни ситуации. “Конфликтни” са ситуациите, в които вижданията на двама човека изглеждат несъвместими. В такива ситуации може да опишем поведението на човек в две основни измерения:
- отстояване, или степента, до която човек се опитва да задоволи собствените си желания,
- сътрудничество, или степента, до която човек се опитва да задоволи желанията на другия.
КОНКУРЕНЦИЯ
Приложения:
1. Когато бързото решително действие е от изключително значение (пр., аварийни ситуации).
2. При важни въпроси където е необходимо да се приложат не популярни методи на действие (напр., съкращаване на разходите, прилагане на непопулярни правила, дисциплина).
3. По въпроси от жизнено значение за благосъстоянието на фирмата, когато знаете, че сте прав.
4. За да се защитите от хора, които се възползват от неконкурентно поведение.
Ако резултатите Ви са високи:
1. Заобиколени ли сте от мъже и жени от типа “да”? (ако е така, може би се дължи на това, че те са се научили, че не е много мъдро да Ви се противоречи или са се отказали от опитите да Ви повлияят. Това Ви изолира от информацията.)
2. Подчинените Ви страхуват ли се да Ви признаят незнанието и колебанията си? (В атмосферата на конкуренция човек трябва да се бори за влияние и уважение, което означава да се държи по-уверено отколкото се чувства. Крайният резултат е, че хората имат по-малка възможност да искат информация и мнения. Съответно, имат по-малка възможност да научат нещо ново.)
Ако резултатите Ви са ниски:
1. Често ли се чувствате безсилни в дадени ситуации? (Може би не съзнавате властта, която имате, не умеете да я използвате или идеята да я използвате ни Ви е привична. Това може да попречи на ефективността Ви като ограничи влиянието Ви.)
2. Трудно ли Ви е да заемете твърда позиция, дори когато виждате, че това е необходимо? (Понякога загрижеността за чувствата на другите или тревогите относно употребата на власт може да ни доведат до колебания, което може да означава отлагане на решението и допълнителнителни изпитания и/или негодувания от страна на другите.)
ПРИСПОСОБЯВАНЕ
Приложения:
1. Когато осъзнавате, че не сте прав: допускате изслушването на различна позиция, учите се от другите и показвате, че сте разумен човек.
2. Когато въпросът е от много по-голямо значение за другия, отколкото за Вас: да задоволите нуждите на другите и, като жест на добра воля, да спомогнете за запазването на отношения на сътрудничество.
3. За събирането на обществени кредити, които да използвате в бъдеще при важни за Вас въпроси.
4. Когато продължителната конкуренция само би навредила на вашата позиция–когато сте надвит или губите.
5. Когато запазването на хармонията и избягването на разцеплението са от изключително значение.
6. Да спомогнете за управленческото развитие на подчинени като им позволите да експериментират и да се учат от грешките си.
Ако резултатът Ви е висок:
1. Имате ли чувството, че собствените Ви идеи и мнения не получават заслужено внимание? (Когато отстъпвате прекалено често пред другите, това може да Ви лиши от влияние, уважение и признание. Освен това лишава организацията от потенциалния Ви принос.)
2. Отпусната ли е дисциплината? (Въпреки че дисциплината сама по себе си може да няма голяма стойност, приложението на правила, процедури и задачи често от изключително значение за Вас или организацията.)
Ако резултатът Ви е нисък:
1. Трудно ли установявате отношения на добра воля с другите? (Отстъпването пред другите по по-маловажни въпроси, които са от значение за тях е жест на добра воля.)
2. Струва ли Ви се, че другите често Ви смятат за неразумен?
3. Трудно ли Ви е да признаете, че не сте прави?
4. Разпознавате ли естествените изключения на правилата?
5. Знаете ли кога да се откажете?
ОТБЯГВАНЕ
Приложения:
1. Когато проблемът е незначителен, с посредствено значение или когато други по-важни проблеми са по-наложителни.
2. Когато не виждате шанс да задоволите желанията си (напр., когато разполагате с малко власт или сте фрустриран от нещо, което много би се променило – национална политика, характера на даден човек, и т.н.)
3. Когато евентулните вреди от конфронтацията на конфликта са повече от ползите от разрешаването му.
4. За да се успокоят хората: да се намали напрежението до едно продуктивно ниво и да се възстанови гледната точка и самообладанието.
5. Когато набирането на повече информация е по-значимо от предимствата на незабавно вземане на решение.
6. Когато други могат по-ефективно да разрешат конфликта.
7. Когато проблемът има общи точки или симптоми с друг, по-основен проблем.
Ако резултатът Ви е висок:
1. Имате ли проблем с координацията, защото другите трудно получават Вашето мнение по различни проблеми?
2. Често ли изглежда като че ли хората “вървят по яйчени черупки”? (Понякога може да се вложи много енергия в предпазливостта и отбягването на проблема, което показва, че трябва да се изправите срещу проблемите и да ги разрешите.)
3. Вземат ли се по инерция решения по важни въпроси?
Ако резултатът Ви е нисък:
1. Често ли Ви се случва да нараните чувствата на другите или да предизвиквате неприязън? (Може би трябва да сте по-дискретни когато обсъждате даден въпрос или по-тактично да формулирате въпросите по незаплашителен начин. Тактът е част от изкуството да се избегнат потенциалните страни на разединение по даден въпрос.)
2. Често ли се чувствате изтормозен или затрупан с множество пробелми? (Може би трябва да посветите повече време на определянето на приоритети–определяне на сравнително незначителните проблеми и, може би, предаването им на други хора.)
СЪТРУДНИЧЕСТВО
Приложения:
.1. За намирането на цялостно решение когато желанията и на двамата са прекалено значими, за да се приложи компромис.
2. Когато целта Ви е да се поучите (пр., за изпробване на Вашите предположения или разбиране гледната точка на другите).
3. За използването на прозренията на хора с различна гледна точка по даден проблем.
4. Да се създаде ангажираност като се включат желанията на другите в единодушно решение.
5. Да се справите с отрицателните чувства, които са били пречка в междуличностните отношения.
Ако резултатът Ви е висок:
1. Прекарвате ли време в обсъждането на проблеми, които като че ли не се нуждаят от задълбочено обсъждане? (Сътрудничеството изисква време и енергия–може би най-дефицитните организационни средства. Незначителните проблеми не се нуждаят от оптимално решение и не е нужно да се изкарват наяве всички лични различия. Прекаленото приложение на сътрудничество и единодушно вземане на решения понякога представлява желание за свеждане на риска до минимум чрез разсейване отговорността за дадено решение или отлагане на действието.)
2. Когато проявявате сътрудничество, проваляте ли се в опитите си да получите подобна реакция от другите? (Изследователският и нерешителен характер на някои виодве сътрудничество може да улесни другите да пренебрегнат предложението за сътрудничество. Може да се възползват от доверието и откровеността. Може да пропуснете някои загатвания, които биха указали наличието на отбранително отношение, силни чувства, нетърпение, конкурентност или конфликт на интереси.)
Ако резултатът Ви е нисък:
1. Трудно ли Ви е да възприемате различията като възможност за взаимни ползи или възможност да научите нещо ново или да разрешите проблема? (Въпреки че често конфликта има заплашителни или непродуктивни страни, безразборния песимизъм може да Ви попречи да разпознаете възможностите за сътрудничество, като по този начин ще Ви лиши от взаимните ползи, които са част от успешното сътрудничество.)
2. Подчинените Ви проявяват ли пълна липса на ангажираност към Вашите решения или политика? (Може би не включвате техните виждания в съответните решения или политика.)
КОМПРОМИС
Приложения:
1. Когато целите са сравнително значими, но не заслужават евентулното разцепване при по-настъпателни методи.
2. Когато двата противника имат еднаква власт и са силно ангажирани с взаимоизключващи се цели (напр., пазарене относно управление на работната сила).
3. За постигането на временно решение на сложни проблеми.
4. За постигане на целесъобразни решения за ограничено време.
5. Като резервен метод когато сътрудничеството или конкуренцията са неуспешни.
Ако резултатът Ви е висок:
1. Случва ли Ви се да се концентрирате прекалено много върху практическите страни и тактиките на компромиса, така че понякога да загубите поглед върху по-общи въпроси–принципи, ценности, дългосрочни цели, благосъстояние на фирмата?
2. Концентрацията върху пазаренето и обмяната създава ли циничната атмосфера на участие на двама играчи? (Подобна атмосфера може да навреди на взаимното доверие и да отклони вниманието от същината на обсъжданите въпроси.)
Ако резултатът Ви е нисък:
1. Случва ли Ви се да се почувствате прекалено чувствителен или притеснен, за да сте ефективен в ситуации на спазаряване?
2. Трудно ли правите отстъпки? (без тази предпазна мярка може да се окаже трудно да се измъкнете от разрушителни и за двете страни спорове, борби за власт и др.)
Етикети 
0 коментара:
Публикуване на коментар