RSS Feed
Twitter
Всяка философска или психологическа теория за човека има своя най- обща фундаментална концепция.
Учението на Фром за характера на човека и обществото се изгражда върху три фундамента:
- Религия;
- Философия;
- Психоанализа;
Трудно би било да се определи кой от трите е самоопределящ се за житейската и творческата съдба на Фром. От гледна точка на възрастовата хронология религиозната теория е първият от трите фундамента, които Фром поставя в основата на теорията си и затова първо нея поставяме, като фактор за формиране на концепциите му за човека. Необходимостта от анализ на младежкия период от развитието на стремящата се към истина личност се определя и от неоспоримото обстоятелство, че именно в този период се формират ”зародишни форми” на тяхното поведение последващо задълбочено и систематизирано научно творчество. Общоизвестен е факта, че творчеството на много учени се дели на два периода- ранен/младежки/ и зрял.
 |
| Ерих Селигман Фром |
Ключово понятие в религиозното възпитание и самовъзпитание на Фром е понятието “талмуд”. Талмуд е древноеврейска дума и означава изучаване, най- общо се определя като сборник от религиозни, етични и правни учения на юдизма. Текстовете от части записани на древноеврейски и от части на армейски език. Талмуд съдържа разсъждения по религиозна проблематика за култура, нравствени норми и идеали, правни закони, легенди за сътворението на света, медицински учения, география, астрономия, и фолклор. В структурата на Талмуда са включени митове, легенди и приказки с религиозен характер заимствени от фолклора на народите от близкия изток. Идейно влияние на религията намира отражение в ранното творчество на Ерих Фром. Негова докторска дисертация е на тема “Еврейският закон” и “Догмата на Христос”. Двадесет години по-късно Фром отново насочва творчески интерес към религиозннните корени на своя характер и светоглед.Той публикува поредица произведения свързани с психологията на религията. “Психоанализа и религия” “Дзен-будизъм и Психоанализа”, “Да бъдеш като боговете” “Да имаш или да бъдеш”. Концепцията, която Фром обощава и приема за свое кредо, е че най- висшата ценност за човека е животът. Книгата на Ерих Фром “Бягство от свободата “ има един цитат от Талмуда “Ако аз не съм за себе си, то кой ще бъде за мен? Ако аз съм само за себе си, кой съм аз? Ако не сега, то кога?” Фром поставя акцент върху обстоятелството, че съдбата на човека зависи от самия него, че той е автор и изпълнител на собствената си житейска драма.
Жан Пол Сартр твърди: "...човек не е нищо друго, освен това, което сам той е направил за себе си. "Такъв е първият принцип на екзистенциализма. Фром разработва тази идея в друга негова книга “Човекът за себе си” , в която е заложена идеята за свободата и отговорността на човека сам да избира алтернативни цели на своя живот.
Друга значима идея за същността на човека и смисъла на човешкия живот Ерих Фром заимства от Албер Швайцер, ключово е неговата философия понятието “жизнен факт” и хипотезата, че съзнанието, разумът, мисленето са продукт от жизнен факт. “Аз животът искам да живея сред живот, който иска да живее". Той въвежда понятието благоговение пред живота, с което животът се определя като най-морална ценост.
Същата идея Фром залага и в концепцията си за основните личностни ориентации обичащи и стремящи се към смъртта хора – некрофили и обичащи и стремящи се към живота хора – биофили.
В теорията на Фром за “продуктивната обич” е свързана с юдейско- християнската теология. Фром предлага продуктивната обич и продуктивното мислене, като основен инструмент за запазване на индивидуалността в процеса на общуване.
Според “моралистическата същност на човека е съвкупността на обществените му отношения” и “не съзнанието на хората определя тяхното битие, а общественото им битие определя тяхното съзнание”.
Тази теза намира конкретизация в творчеството на Ерих Фром в теорията му за социалния характер на човека и неговата структура към която човек принадлежи. Фром заимства от Маркс, концепцията за свободата и отчуждеността на човека. “Свободна съзнателна дейност” Това определение се доближава до общоприетата родова характеристика на човека като биологичен вид на хомосапиенс. Под хомосапиенс Фром разбира мисловната дейност на човека онова мислене, което има за цел не само заблуда и манипулации, а истинско познание и самопознание. Фром го определя като продуктивно мислене. Продуктивен- Фром използва за определение на напълно развития характер на здравата личност, което е цел на историческото развитие и основен идеал на хуманистичната философия. Продуктивността е отношение на човека към самия себе си, към другите хора и към света. Продуктивността е отношение на което е способно всяко човешко същество, освен ако не е умствено или емоционално увредено. Продуктивността на човека е да може да създава материални предмети, произведения на изкуството и системи на мисълта, но най-важния обект на продуктивността е самият човек. Концепцията за свободата или насочеността на човека към свободата е друга основна теза на Фром за човешката природа.
Теорията на Ерих Фром за природата на човека се състои в следната парадигма -същността на човека се състои в съзнателната и творческа дейност изразяваща се в свободно и отговорно изграждане на своята жизнена съдба, личностно развитие и самоосъвършенстване. Съществената мотивация в тази дейност е силата на противоречиято произхождащо от дихотомията свобода- безопасност , а основен инструмент за самоусъвършенстване са продуктивната обич, продуктивното мислене и продуктивния труд.
Етикети 
0 коментара:
Публикуване на коментар