Взаймоотношения

   Социалнопсихологическата природа на междуличностните отношения е спорен за социалната психология проблем, поради невъзможността да се дефинира понятието, поради неговата подмяна със сходни други, поради многообразието на различните виждания за него. Затрудненията при определяне съдържанието на понятието “междуличностни отношения” произтичат от равнищата, на които то може да бъде дефинирано.

   Човешките отношения са зависими от обществените отношения в конкретната историческа епоха. Те са отражение  на социално-икономическите и политическите отношения на всяко общество, детерминирани са от религиозната политическата и философската същност на отношенията, дефинират се от между¬груповите и вътрешногруповите отношения, и не на последно място, те се отнасят по различен начин за голямата и малката социална група.

   За определяне същността и съдържанието на понятието “междуличностни отношения” е необходимо уточняване на някои по общи постановки:

Социалната природа на отношенията е обвързана с обществените, като междуличностните отношения са видово понятие на обществените отношения, притежават характеристиките на последните, но имат и свои. 

Взаимоотношенията се разглеждат като съставна част на всички социални отношения, били те политически, икономически, културно - битови и т.н.

Взаимоотношенията се проявяват най - ясно в процеса на общуване. Те са основна характеристика на социалната група и са разграничител на основните видове групи – малка /първична/ и голяма /вторична/, от гледна точка на честотата и непосредствен /опосредстван/  характер на общуване.

   Основен проблем в социалната психология, свързан с взаимоотношенията е номинирането на това понятия. Междуличностните отношения се дефинират като: “отношения”, “взаимоотношения”, “взаимовръзки”, “отношения “човек-човек”, “социална перцепция”, отнесени към малката група и “лични взаимоотношения”, “трайни взаимоотношения”, “редовни социални контакти, които човек подържа за даден период от време”, като в този смисъл се приема, че взаимоотношението включва освен отношенията в контактната група, и мрежата взаимоотношения с хората,  с които дадена личност е в социален контакт. 

   Много са опитите в областта на социалната психология за теоретичен анализ на понятието “взаимоотношение”, но те носят белега на едностранчивото интерпретиране, било то от теорията за егоистичния ген, от теорията за социалното научаване или от  разменната теория. 

   За изходно  положение се приема отъждествяването на понятията “взаимоотношения” и “междуличностни взаимоотношения”, като те се дефинират по следния начин: 

   “Под взаимоотношение се разбира онзи аспект на човешкото взаимодействие, който включва индивидуалното възприемане на другите като членове на социалната група, а също и непосредствения характер на общуването” лице в лице.

Характеристики на взаимоотношенията са: 

• резултат от дейността,  разгръщат се по повод на нея, а тя се реализира чрез взаимодействащите си личности.
• процесуалността. Те са винаги процес –  с начало, развитие, край.
• динамичният им характер се определя от ситуативната обвързаност и сила на протичане /интензивността/ на процеса “взаимоотнасяне”.
• активност в съвместната дейност, при възприемане на другия, при установяване на взаимоотношения, при развитие на групата и т.н.
• социалната обусловеност на отношенията произтича от обществения характер.
• те се разглеждат като цялостна система, в която се проявяват индивидуално-психологическите особености на всяка личност. 
• зависят от степента на развитие на групата, като могат да се открият три етапа на тяхното разгръщане. 

1. На първия етап взаимоотношенията са ролеви.  
2. На втория – преминават от ролеви в субективни. 
3. На третия се говори за истински субективни взаимоотно¬шения.

• притежават различна степен на осъзнатост, детерминирана от социалната зрялост на групата и индивидуалната социална зрялост на всеки член на групата.
• оценъчен характер - включва отношението на другите към определена личност,  самооценката и т.н.
• имат нормативност и относителна самостоятелност, свързани са с груповите правила и норми на поведение в групата.
• показател за равнището на междуличностните отношения в групата е  характерът на общуването. 
• емоционалност - е проявява се в жизнените нагласи, интереси,  връзката им с чувствата.

Междуличностните отношения са делят на два типа:

1. лични /приятелски, неофициални, насочени към другите/ 
2. делови /професионални, официални, насочени към дейността/. 

   Те се базират на двете основни структури в групата – формална и неформална. Важно значение при разграничаването е необходимостта да се подчертае условния му характер,  както и идеята за взаимно проникване и непротивопоставяне на двата типа. Безпредметно е да се спори кои от посочените взаимоотношения са водещи в групата, тъй като влиянието и на двата вида е значимо за функционирането на групата.

   Деловите отношения, наричани още отношения, свързани с решаването на задачата, се определят още като “външни отношения” и се смята, че те засягат и вертикалната, и хоризонталните структури на социалната група, обуславят стила на ръководство в нея. Най-общо те се характеризират като отношения на: 

Съгласие	Несъгласие
Отношение на кооперация	Конкуренция или конфликт
Социална дистанция	Липса на социална дистанция
Доминираност	Подчинение

   Личните отношения са онези взаимоотношения между групата, които се отличават със сходство в мислене, виждане, схващания между членовете. Те са емоционално наситени, полюсни, контрастни, нюансирани. Опират се на степента на групова съвместимост,  на сходство в социалните нагласи, на ефектите  и механизмите  при възприемане на другите. Засягат всички аспекти на общуването, включително и невербалната комуникация. За личните взаимоотношения са характерни следните измерения: 

Симпатия	Антипатия
Привличане	Отблъскване
Емпатия	Безразличие
Взаимно разбиране	Неразбиране

Ако се съпоставят измеренията на двата вида взаимо¬отношения ще се получи следната таблица :

Съгласие-несъгласие	Симпатия-антипатия
Коопериране- конкуренция или конфликт	Привличане-отблъскване
Социална дистанция-липса на социална дистанция	Емпатия-безразличие
Доминиране-подчинение	Взаимно разбиране-неразбиране

   Таблицата показва, че може да се търси корелация в съдържателен аспект на детерминантите на личните и деловите отношения напр., “съгласие/несъгласие” в значителна степен се обуславя от наличието на “симпатия/антипатия” в групата и обратно – “симпатия/антипатия” могат да бъдат условие за проява на съгласие или несъгласие в една група.  Подобни са и отношенията между другите три двойки.