RSS Feed
Twitter
Всеки човек е уникален със свойте характеристики- пол, възраст, темперамент, физиология, но в същото време е носител на всички най-общи качества на човешкият вид. Личността на всеки човек се определя от неговият социален живот, който е общ за всички представители на дадена социално – културна общност. Фром поставя акцент върху най- съществената разлика между животинското и човешкото съществуване. Един и същ животински вид се приспособява по един и същи начин навсякъде. Ако адаптацията към промяната е неуспешна животното умира. То може да се адаптира, като промення себе си, а не средата. Според Фром появата на биологичният човешки вид бележи връх на еволюцията, при който възможностите за инстиктивното приспособяване е достигнало своя минимум. Но разумът дава на човека едно ново качество, което съществено го различава от всички видове. Чрез разумът човек разбира, че е част от природата, подвластен е на нейните закони, но не може да ги промени, знае за смъртта, но в същото време трябва да се бори да живее. Понятието дихотомия отразява обстоятелството, че цялостната човешка същност е разделена на две части- наследствена (биологична природа) и разум. Най-общо дихотомията, възниква като противоречие между природната и разумната същност на човека, определя всички екзистенционални и исторически дихотомии.
- понятието екзистенция Фром определя, като съществуване (екзистенциална дихотомия живот- смърт е най- съществена).Друга екзистенциална дихотомия е дарба- способност, всъщност всеки човек има потенциал.
- исторически дихотомии е противоречието между индивидуалният и общественият живот, от противоречието личност-общество. Човек не може да премахне екзистенциалната дихотомия, тя е вечна, но може да преодолее историческите противоречия чрез своята активна дейност. Историческите дихотомии намират отражение във всеки конкретен човек и структурират фундамента на неговата личностна мотивация. Те имплицитно се включват в най-общият човешки мотив- стремеж към свобода и безопасност.
Личността- това са наследствените и придобитите психични качества, които са характерни за един индивид и му придават уникалност. Разликата между наследствените и придобитите качества като цяло отговаря на разликата между темперамент, дарби и всички дадени от природата физични качества. Характерът на личността Ерих Фром определя от начина, по който той се свързва със света в процеса на асимилация и социализация. Социалният характер се придобива чрез приспособяването към семейството, училището, работата. Индивидуалният характер се определя от характера на ориентациите. Фром дифинира ориентациите в две групи: непродуктивна и продуктивна.
- непродуктивна -Бива възприемателска, експлоататорска, събирателска и пазарна ориентация.
- продуктивна – е идеалът и инстументът, чрез които човек може да изгради хармонията с природата и другите хора.
Характерът на човека формиран, чрез възприемателна ориентация:
- че трябва да бъдеш обичан, а не да обичаш.
- трябва да слушаш, а не да говориш
- нещата не зависят от теб, а от другите
- на всеки трябва да се казва “да”, а никога ”не”
- тревогите се преодоляват чрез преяждане и препиване.
В характерът му има черти на оптимизъм, дружолюбност, топлота и взаимопомощ.
Характерът на човека формиран, чрез експлоататорска ориентация:
- за свой сексуален партньор избира човек, който има интимна връзка с други.
- най- привлекателни материални и духовни ценности, са тези които се отнемат чрез кражба и хитрост.
В общуването те са агресивни, враждебни манипулират. Проявяват цинизъм, подозрителност, завист и ревност.
Характерът на човека формиран, чрез събирателска ориентация:
- недоверие към външният свят
- натрупване и съхранение на материални и духовни ценности
- алчност за пари и предмети
- превръщане на сексуалният партньор във “вещ”
- падентична чистота
- автоматично подрежда предметите, които не са на мястото си
Тези хора са недоверчиви, подозрителни, те са икономични, търпеливи, верни, сдържани, предпазливи.
Характерът на човека формиран, чрез пазарна ориентация:
- има представа на собственото си Аз- като стока, която има разменна стойност.
- основното кредо на пазарната личност е “аз съм такъв, какъвто желаете да бъда”
- нямат самочувствие и личностна идентичност.
- възприема другия така както възприема себе си- самотен, провален без надежда за бъдеще.
Положителните черти на пазарната личност са общителност, интелигентност, толерантност, щедрост.
Според Фром през различните културно- исторически периоди преобладават определени ориентации:
- възприемателската ориентация е характерна за родовообщините и робовладетелските общества.
- експлоататорската ориентация- периода 18-19 век се формира от пиратството и колонизацията, където ограбват евтино закупени стоки и ги продава многократно скъпо.
- събирателска ориентация- 19 век съществува успоредно с експлоататорската.
- пазарната ориентация- нашата съвременност. Символът “работа-успех” се заменя със “ стока – цена”.
Преодоляването на самотата, обезмислянето на живота, агресията, тревожността са следствие на непродуктивната ориентация, формираща продуктивната ориентация. Продуктивността е отношение и способност на всеки човек да реализира природният потенциал и силата заложени в него. Продуктивната личност разкрива своя характер в най-съществените човешки дейности- обичта и мисленето (в съвремената психология са заменени със симпатия и антипатия, въведени от Джейкъб Морено). Според Фром продуктивността се свързва с любовта и се определя като продуктивна любов. Тя има четири взаимосвързани елемента- загриженост, отговорност, уважение, познание. Типичен пример за продуктивната обич е обичта на майката. Нейната същност е грижа и отговорност. Продуктивното мислене има за цел да проникне през осезаемата видима повърхност на нещата и да достигне до тяхната същност. Продуктивно мислещият човек вижда нещата такива каквито са в действителност. Продуктивната обич мислене и дейност са инструментите, чрез които човек става човек за себе си и чрез себе си за всички хора с които общува.
Етикети 
0 коментара:
Публикуване на коментар