Нарцистичен комплекс

   Като психологичен термин нарцисизма е въведен от Зигмунд Фройд. Той го използва в рамките на теорията си за либидото. Спори се дали въобще има такъв вид личностово разстройство.Основната характеристика е, че човек очаква специален и особен вид отношение спрямо самия него. Много важни за нарцистичната личност са престижът и славата, очакват да бъдат обект на възхищение и никога не се насищат. Реагират много болезнено при всякакъв вид критика. Във връзките, които изграждат с други хора, се интересуват само от себе си. Смята се, че тези хора са преживели много сериозни травми от родителите си в ранното детство. Преживели са мъчително ранните взаимоотношения с първите субекти около себе си и, много разочаровани от родителите си, са фокусирали цялата си енергия върху самите себе си. Имат стремеж да им се засвидетелства уважение, да минават по специален ред (не толкова "по втория начин", който обикновено е скрит от другите, а по-скоро "парадно").

  Спорът за принадлежността на това разстройство към личностовите е поради това, че нарцистични черти има при всички личностови разстройства и че то не е ясно разграничена цялост. Обособяването на нарцистичната личност е продукт преди всичко на психоаналитичните идеи.

   Идеята е взета от гръцката митология. Там е описан Нарцис- син на речен бог и нимфа. Той бил прекрасен, но горд и не обичал никой друг освен себе си. По тази причина Нарцис отхвърлил любовта на речната нимфа Ехо. Много ядосана Ехо го проклела да се влюби силно, но любовта му да бъде отхвърлена. Проклятието се сбъднало. Нарцис оглеждайки се във водата се влюбил в огледалният си образ. Самоубил се защото прекалил с любуването на себе си.

   Нарцистичният комплекс е тежко личностно разстройство. Този комплекс е характерен с прояви на самодоволство, себелюбие, егоцентризъм и възхищение от себе си. Нарцисът с удоволствие се наблюдава в огледалото, зависим от своя стремеж да се хареса на околните но най-вече на себе си. Той се нуждае от ласкателства и одобрение, издига в култ своя външен вид, идентифицира се с един измислен, идеален образ, който му придава тежест пред другите и го издига в собствените му очи. Дори най-малката критика относно неговата външност може да го извади от равновесие, затова е необходимо той да бъде стимулиран с възхищение и комплименти. Такъв тип личности обичат да излагат на показ своите познания и силни страни, своята красота или обществено положение, проявявайки склонност към маниерничене и самохвалство. Една от формите на нарцисизма е издигането в култ на личната сексуалност, което обикновено е компенсаторна реакция на комплекс за кастрация. Възможно е страдащият да не осъзнава какво се случва с него и причината се корени в детството- идентификацията продължава да има роля във взаимоотношенията и това е патология.

   Нарцисизма е липса на интерес към света, концентриране върху себе си и собствената група (род, нация). Условие за пораждането му е материалната и духовната бедност. Центърът на света за нарцистичния човек е той самия. Това му пречи да има рационален и обективен поглед върху нещата, да е заинтересован от нещо, да общува пълноценно- това блокира развитието му. При нарцистичната личност е нарушена самооценката, проявяваща се от една страна с фантазии за самоидеализиране, а от друга с нереалистично чувство за малоценност. Нарциса е обидчив, недоверчив, държи се егоцентрично и манипулационно. Според определението на Ференци нарцисизмът е свръх надценяване на части от себе си, без индивидът да го приема за болестен процес.

   Ерих Фром, приемайки идеята на Фройд за първичния нарцисизъм описва нарцистични личности (непсихотични), които са едни от най-трудните случаи за психотерапията. Една от основните задачи при съзряването на личността е преодоляването на нарцисизма. Така човек се научава да обича другите.

   Хайнц Кохут описва нарцистичното личностно разстройство, прието в класификациите на съвременната психиатрия като вид психично разстройство. Признаците са:

1.  изключително висока себе оценка; 
2. чувството, че си особена, специална личност; 
3. надценяване на собствените постижения; 
4. високомерно отношение към другите. 

   Тази себе оценка е несигурна и индивидът изпитва силна потребност от одобрението, възхищението на околните; проявява свръх чувствителност към критики. В отношенията си с другите такъв тип личност очаква по-специално отношение; в същото време проявява пренебрежение към тях, незаинтересуваност, неспособност за емпатия; експлоататорско отношение склонност да се използват другите. Разстройството се среща близо два пъти по-често при мъже. 

   Според Кохут нарцисизма е резултат от лишаване от обич и емпатично отношение в детството.