RSS Feed
Twitter
Концепцията за несъзнаваните психични процеси се явява централна в ранните описания на личностната организация. В началото на XX век Фройд преразглежда своя модел и въвежда три личностни структури: ид, его, суперего. Представеният модел е известен като "структурен модел на психичния живот". Взаимовръзката между тези личностни структури и степента на съзнание (топографският модел) показват, че докато сферата на ИД-а е изцяло несъзнавана, то сферата на ЕГО-то и СУПЕР-егото действат на всеки от тези три нива на съзнание. Съзнанието обхваща всичките три личностни структури.
ИД
Името ИД има латински произход и по Фройд означава изключително примитивен, инстинктивен и вроден аспект на личността. Функционира изцяло в сферата на несъзнаваното и е свързано с инстинктивните биологични подбуди (сън, дифекация). ИД-а съхранява своето значение през целия живот, макар и примитивен и освободен от ограничения. Подчинява се на т.н. принцип на удоволствието, изразяващ се в импулсивни, ирационални и нарцистични маниери, без значение за последствията за другите или самосъхранението. Фройд предполага, че ИД има ролята на посредник между соматичните (телесни) и психичните процеси в организма.
Способността за отсрочка на удовлетворяването възниква първо, когато малките деца установяват, че освен собствените им нужди и желания, съществува и външен свят. С появата на това знание възниква и втората структура на личността, его.
ЕГО
Името его идва от латинското "аз". Егото се стреми да изрази и удовлетвори желанията на ИД в съответствие с ограниченията налагани от външната среда и социалната реалност. В този смисъл ЕГО-то помага за обезпечаване на безопастност и самосъхранение на организма.
За разлика от ИД-а, природата на който се изразява в принципа на удоволствието, ЕГО-то се подчинява на принципа на реалността. Принципът на реалността дава възможност на индивида да преадресира или постепенно да дава изход на грубата енергия на ИД-а в рамките на социалните ограничения и съвестта на индивида. Например, израза на сексуалните потребности се ограничава до момента, докато не се появи подходящ обект и обстоятелства. В този смисъл, когато обектът и условията са подходящи (идеални), поведението се управлява от принципа на удоволствието. ЕГО-то, за разлика от ИД-а разграничава реалността от фантазията, променя се в съответствие с новия опит и участва в рационално-познавателните дейности.
СУПЕРЕГО.
За нормалното (ефективно) функциониране на индивида в обществото е необходимо притежанието на система от ценности, норми, етика, разумно съвместими с приетите от обкръжението. СУПЕРЕГО идва от латинското "супер" - "свръх" и "его" - "аз".СУПЕРЕГО-то е последният компонент на развиващата се личност, представляващо интернализирана версия на обществените норми и стандарти в поведението. Според вижданията на Фройд, човек не се ражда със СУПЕРЕГО. Децата го придобиват, благодарение на взаимодейтвието с родителите, учителите и другите "формиращи" фигури. Формално се формира, когато децата започнат да различават "правилно" и "неправилно", "добро" и "зло", нравствено или безнравствено (между 3 и 5 год.). Фройд разделя СУПЕРЕГО на две подсистеми: съвест и его-идеал.
Съвестта се формира от родителските наказания. Свързана е с такива постъпки, които родителите наричат "непослушно поведение". Съвестта включва способност към критична самооценка, наличие на морални ограничения и възникване на чувство за вина у децата, когато не са извършили това, което е необходимо.
Его-идеалът е поощрителният аспект на СУПЕРЕГО-то Формира се от одобрението на родителите. Ако целта е достигната, се предизвиква чувство на самоуважение и гордост. Например, ако детето е поощрявано за своите успехи в училище, винаги се гордее с академичните си достижения.
Приема се, че СУПЕРЕГО-то е напълно сформирано когато родителският контрол е заменен от самоконтрол.
ИНСТИНКТИТЕ - движеща сила на поведението
Съобразено с достиженията на физиката и физиологията през XIX век, Фройд е считал, че поведението на човека се активизира от единна енергия, съгласно закона за съхранение на енергията. Фройд е приел този общ принцип на природата, превел го е на езика на психологическите термини и е обобщил, че източникът на психическата енергия се явява неофройдиско състояние на възбуждане. Фройд утвърждава, че психичният израз на телесните потребности, изразени във вид на желание се наричат инстинкти. Инстинктите още са вродена способност или готовност за реагиране по еднообразен и стереотипен начин на определени групи от дразнители. Съставен е от поведенчески реакции, много по-сложни от поведенческия рефлекс. Те могат да бъдат открити и скрити, замаскирани.
СЪЩНОСТ НА ЖИВОТА И СМЪРТТА
Фройд е признавал съществуването на две основни групи инстинкти: инстинкт към живота и към смъртта. Първата група (наричана Ерос) включва силите, поддържащи жизнените процеси, обезпечаващи размножаването на вида (сексуалните инстинкти). Признавайки огромното значение на инстинкта към живот във физическата организация на индивида, съществени за развитието на личността той приемал сексуалните инстинкти. Енергията, движеща сексуалните инстинкти получила названието либидо (от лат. "иска, желае") или либидоозна енергия (енергия на жизнените инстинкти като цяло).
Втората група - инстинкти към смъртта (наричани Танатос) лежат в основата на проявяваната жестокост, агресия, убийство, самоубийство. Фройд предполага, че инстинктите към смъртта се подчиняват на ентропия(Физична величина- мярка за безредие).
Етикети 
0 коментара:
Публикуване на коментар