Методи за психологично изследване. Самонаблюдение и наблюдение

Самонаблюдение 

   Основният предмет е интроспекцията. Личността се самонаблюдава и описва възникващите и развиващите се психични явления. Използва се по 2 начина:

1. при определена инструкция личността се самонаблюдава и след това писменно представя разбраното и възприетото;
2. личността докладва устно на експериментатора, какво преживява, чувства.

Наблюдение

   Наблюдение това е  целенасочено и избирателно възприемане на изследователя на външни прояви на едно или друго явление. То е предварително обмислено  и е с висока степен на планираност. Целта му е изучаване на качествените особености на психичните явления и разкриване на закономерните връзки между тях. Най- доброто тук е фактът, че изследваните лица не знаят, че са обект на изследване. Това изключва използването на средства, които ще нарушат изследването на изучаваното психично явление. Позволява цялостно изучаване на психичните явления. Научната му стойност се заключава в съществуващата връзка между обективно наблюдавана дейност и вътрешната /психична/ дейност. 

Предварително е необходимо да се изготви план и програма на наблюдението от която :

• да е ясен обекта и предмета. Хората са обект на наблюдението, а предмета е някаква психична дейност;
• обезпечаване на достъп- разрешения и т.н.;
• подбиране на способа на наблюдението- скрита камера, огледало за едностранно виждане;
• подготовка на техническо оборудване- бланки, инструкции и протоколи за попълване;
• самото наблюдение- час, място и т.н.;
• запис и отчет на резултатите от наблюдението.

При разработване на програмата за наблюдението са необходими 2 неща:

1.Разделяне на предмета на наблюдението на отделни елементи;

2.Разделянето  да е направено така, че да са налице реално наблюдаеми емпирични индикатори /да могат да бъдат описани/.

Видове наблюдение

Според степента на формализация:

• структурирано наблюдение- абсолютно формализирано- има пълна специализация, подробно описание на всичко планирано;
• неструктурирано- не е особено качествено, много трудно се обработва.

В зависимост от степента на участие на наблюдателя:

• включено- например учителя, наблюдателят е елемент на ситуацията и действа заедно с изследваните лица;
• невключено- наблюдателят се намира извън изучаваната ситуация. Тук по- трудно се усеща предпоставката на самото наблюдение. За да се увеличи обективността, следва да се увеличи броят на наблюдаваните лица.

В зависимост от мястото за наблюдение и различаване:

• полево /на мястото на дейността/;
• лабораторно /при лабораторни експерименти/

В зависимост от регулярността:

• систематично наблюдение- разкриваме динамиката на психичните процеси; регулярно фиксиране на всичко, което се случва. Може да е на отделен човек или група от хора /може да бъде и полево и лабораторно;
• случайно наблюдение- например екип във фирма и изведнъж възниква някакъв конфликт- това значи, че в екипа няма колектив.

   При провеждане на наблюдението е много важно поведението на наблюдателя, когато е в ситуация на включено поведение. Трябва да може да се самоконтролира. Когато използва други наблюдатели, следва да ги обучи, да им даде отделна дейност за наблюдаване. Най- добрият метод е заедно с тях да наблюдава естествени ситуации и видеофилми. Трябва да ги подготви, да ги научим как да попълнят протокола; Да връчи писмена инструкция на наблюдателите /тук има технология на наблюдението и как и какво се записва в протокола за наблюдение/.

Предимства на наблюдението: 

• понякога е единствен възможен метод; 
• информацията ни дава шанс да оценим динамиката на процесите.

Недостатъци на наблюдението

• цялата регистрация на данните се пречупва през субект /участие на хора/- изкривяване на възприятията; 
• продължителното наблюдение води до преумора и се пропускат много важни неща.

Ефекти:

1. ефектът на първото впечатление; 
2. ефектът на контраста /сравнение със собствени черти/- при комплексираните хора; 
3. ефектът на стереотипите /хората имат стремеж да опростяват света, включват определени категории в по- големи групи по признаци/; 
4. хало- ефект /едно мнение на група, което играе роля за приписване на качества на отделен човек; 
5. ефект на снизхождението /да даваме само положителна оценка на наблюдаваното. 

При провеждане на наблюдение трябва да има: 

• ясно определени цели и задачи на наблюдението, 
• избор на обосновани и определени емпирични индикатори за всички наблюдатели и подготовка на самите наблюдатели, 
• създаване на единна и точна система за регистрация на фактите. 

Други методи за психологично изследване :

1. Беседа
2. Психологично интервю
3. Метод на тестовете
4. Анкета
5. Метод на анализа на резултатите
6. Метод за обобщаване на независимите характеристики
7. Емпирично проучване
8. Психологически експеримент