Още четири метода за психологическо изследване.

МЕТОД НА ТЕСТОВЕТЕ 

   Тестът (проба, проверка) е съвкупност от стимули, задачи или въпроси и е по същността си една моделна ситуация, с чиято помощ получаваме образци на поведение, преживявания, словесни отговори, които разглеждаме като съвкупност от показатели за изследвания.Тестът е рутинен инструмент в психологията, който се използва при стандартизирани условия. Всеки тест има инструкция, която се чеет, а не се разказва.

   Видове тестове:

1. според вида на изследваните свойства:

• за постижение- за интелигентност, училищна успеваемост, способности и за сензомоторни характеристики. Измерват се способности, знания, умения. 
• личностни тестове- за характер, нагласи, мотивация, темперамент. Цели се да се разкрие социалната страна на индивида.

2. според инструкцията и провеждането на изследването:

• индивидуални
• групови- бланки тестове

3. според необходимостта от езика:

• вербални
• невербални

4. според структурата:

• елементарни- имат една единствена оценка.
•  комплексни- имат няколко скали- субтестове.

5. според степента, в която субективната преценка на изследователя влияе върху резултата:

• обективни- тестове за постижение, тестове за оценка на психофизическите качества;
• субективни- проективните тестове.

6. според това, дали тестът служи за подреждане на хората по ранг или чрез него да се прецени способността за извършване на определена дейност:

• нормативни- сравняване на резултатите и подреждане по ранг;
• критериален- теста SАТ- показва, че /има изключващ критерии за пригодност за обучение във ВУЗ/ оценката е съотнесена към даден критерий, който се използва като гаранция за наличие или отсъствие на дадена способност. 

   Разработването и изготвянето на тестове изисква много ресурс, следва да имаме неговото описание, да е публикуван, да съответства на културата ни. Тестовете са неразделна част на експеримента.

МЕТОД НА АНАЛИЗ НА РЕЗУЛТАТИТЕ ОТ ДЕЙНОСТТА

   Базира се на принципа за единство на вътрешната и външната дейност. Състои се в това, че психичните явления се обективизират в различни продукти, резултати от дейността на личността. При този метод се използват 2 подхода:

1. съпоставяне на резултатите с предходна дейност /преди и след курсове за квалификация на същата личност/.
2. сравняване на резултатите от една и съща дейност при различни индивиди и се търси прилика или разлика в особеностите на индивидите. 

МЕТОД НА ОБОБЩАВАНЕ НА НЕЗАВИСИМИТЕ ХАРАКТЕРИСТИКИ

   Използва се при изучаване на способностите на хора, които добре познават изследваното лице. На хора, без да се познават, се поставя задача да съставят определена характеристика за изследването лице по предварително зададена цел и схема. След това характеристиките се обобщават от изследователя, като се обобщава онова, което най- често се повтаря в изследваните характеристики, а се игнорират най- рядко срещаните. 

МЕТОД НА АНКЕТАТА

Сходен с интервюто, но тук въпросите са в писмена форма и отговорите се изискват в писмена форма. Тук проблем е съставянето на въпросите. Въпросникът трябва да е съобразен с лицата, които изследваме, езикът да е разбираем за изследваните лица. Много важен е проблемът за скалиране /привеждане на изследването във вид на резултати/.

Скалите биват:

• Номинална- отнася се до отделни класове и подкласове. Например: “посочете пола си”:

1. мъжки;
2.  женски.

• Рангови- даденото явление се представя с разновидностите си, но така че се долавят количествени разлики, които не са строго дефинирани. Например: “Обичате ли да слушате класическа музика?”

1. обичам много
2. приятно ми е
3. безразлично ми е
4. предпочитам да слушам друга музика
5. не обичам класическа музика.

   Посочените дотук въпроси са закрит тип, тоест те изискват само да се отбележи избраният от няколкото посочени отговора.

• Метрични /интервални/- разликите между категориите са дефинирани с мерни единици, количествено измерване на нещата. Това са най- добрите скали, защото са точно дефинирани. Пример: “Колко часа средно спите на денонощие?”

1. ( --------- ) Посочете часовете с цифри.

   В началото на анкетата се поставят закрити въпроси, за да се “въвлече” изследваното лице в анкетата. Възможно е да се използват и полуоткрити въпроси, например “какви предавания обичате”, изредени са и най- отдолу пише “други” и сами посочваме какви други. Могат да се зададат и открити въпроси. Важен момент е оформянето на въпросите, след което се обяснява как се попълва и накрая се пожелава приятна работа на изследваното лице. Времетраенето на анкетата е до 20-30 минути най- много.