Експериментални и квазиекспериментални планове. Видове валидност.

   Експериментът е потенциално най мощния изследователски метод в психологията. Това е метод на изследване, при който имаме контролирана ситуация, в която преобладаващата част от условията /външни и вътрешни/ се държат относително постоянни, а друга част /могат да са повече условия/ се манипулират целенасочено така, че да се провери въздействието им върху определени аспекти на психиката на индивида или на други хора. Тук е активна ролята на изследователя. Той е “режисьора в постановката”. В науката се работи по принципа на сравнението /трябва да има еталон/.

Особености и проблеми при експериментирането в психологията:

1. Измерванията в психологията са практически неточни - Понижена надеждност в психологичните инструменти. 
2. Голям брой на променливите, които да бъдат контролирани /има 200-300 такива/; трябва да  се ограничат  вариациите в променливите. Дименсиите на човешкото поведение се изменят във времето.
3. Качествата на индивидите не са нещо стационарно, те непрекъснато се развиват, променят- например настроението, по- малко интелигентността. Основната сложност за провеждане на експеримента в психологията е отсъствието на възможност за пълен контрол над въздействието.

Видове изследовтелски планове  според контрола в психологията:

• Експериментални - системно се въвеждат или отстраняват променливи от експериментатора.
• Пасивно наблюдателски- набавя се емпирични факти, но тук не може да се правят изводи за причинно- следствените връзки. Експериментаторът само проследява развитието на определени взаимоотношения между променливите за определен период от време. 
• 
  

Класификация на експерименталните изследователски планове 

   При същинските експериментални планове изследваните лица са случайно разпределени в експериментални и контролни групи, които по- късно, след въвеждане на експерименталното въздействие, ще бъдат сравнявани по получените резултати.

   При квази-експерименталните планове не се създават първоначално еквивалентни групи- например в училищни класове или студентски групи. Ако групите не са еквивалентни, тъй като при предварителното изследване се установява степента на различие, следва групите след експериментално въздействие да са още по- различни, или още по- малко различни, за да има доказано влияние на въздействащата променлива.

Групови експериментални планове

   Случайно разпределение на изследваните лица в групи. Тук има  случайно разпределение на изследваните лица. Трябва да има  контролна група /еталон за сравнение/. Изходното условие е двете групи да бъдат еднакви. Това се постига чрез случайно разпределение . Така се гарантира двете групи да са еднакви.

   При истинските планове имаме случайно изравняване на групите, в резултат на което по даден параметър те са абсолютно еднакви. След това се въвежда в експерименталната група въздействие, докато в контролната условията се запазват, тя е еталон. След въздействието върху експерименталната група отново се мери и сравнява резултата с контролната. При квазиексперименталните планове няма контролна група , при тях се използват статитистически групи- студенти, ученици. Принципът е, че се мери различието, след това има въздействие и се мери промяната в различието. Тук съществен проблем е интерпретацията  на резултата. Експериментът се явява идеалното средство за каузални връзки /причинно- следствени връзки/. Съществуват 3 условия за това:

1. Причината трябва да предшества по време ефекта, това условие лесно се осигурява, тъй като изследователят знае моментите, в които изследваните са подложени на въздействие.
2. Между двете променливи /причина и ефект/ трябва да съществува връзка  /корелация/. Ако няма корелация, няма причинно- следствена връзка, но е възможно ако има корелация, да има причинно- следствена връзка.
3. Не трябва да има правдоподобно алтернативно обяснение за:

• ясна времева последователност;

• експериментът следва да е достатъчно чувствителен, за да покаже, че вероятната причина и ефектът са взаимосвързани;

• че се изключва възможността за трета /конкурираща/ се променлива, която да обясни връзката между причината и ефекта;

• изключва алтернативни хипотези за променливите /конструктите/ в тази връзка да сме сигурни, че измерителните инструменти мерят точно това, което искаме да измерим; да са конструктивно валидни/.

Фактори които могат да застрашат вътрешната и външна валидност

Фактори, които застрашават вътрешната валидност при психологичен експеримент:

• Фон- това, което се случва между първото и следващите измервания в експеримента.
• Естествено развитие- отнася се до настъпилите естествени изменения с течение на времето, например възрастовите промени /особено при деца/, умора, усилване на глада.
• Ефекта на тестуването- отнася се върху влиянието на първото измерване върху следващото. Включва отчетливото подобряване на резултатите на изследваните лица само в резултат на предишното използване на същия тест.
• Инструментална погрешност- нестабилност на измервателното средство, особено ако е наблюдател, възможно е пресищане на наблюдателите, умора.
• Статистическа регресия- Наблюдава се когато групите са подбрани по КРАЙНИ показатели и оценки /силни и слаби ученици/.
• Подбор на изследваните лица - отнася се до разпределението на изследваните лица в групи.
• Отпадането в хода на експеримента - експериментално загиване- когато едно дете от групата отива в друг град например. Отнася се до неравномерното отпадане на хора от сравняваните групи.
• Взаимодействие на факторите на подбора с естественото развитие. При определени ситуации това се явява най- голямата заплаха за вътрешната валидност.

Фактори, които застрашават външната валидност при психологичен експеримент:

• Реактивен ефект /ефект на взаимодействие на тестуванията/- при повторно тестуване изследваните лица имат определен опит и подобряват резултатите си, независимо от експерименталното въздействие.
• Взаимодействие на подбора и експерименталното въздействие /възможно е да е налице специфичен подбор, който при други обстоятелства ще бъде по друг начин/.
• Условия на провеждане на експеримента, предизвикващи реакция на изследваните лица- тази реакция не позволява по- късно да се разпространят резултатите за влияние на експерименталната промяна върху лица, подложени на такова въздействие в неекспериментална обстановка. 
• Взаимната интерференция на експерименталните въздействия /натрупване на въздействия/ преди влиянието на по- ранните въздействия да е изчезнало. В такъв смисъл новото въздействие се смесва с “ехото” от предишното.