Корелационни планове и последващ анализ

Има ситуации, в които експеримент не може да се приложи. Тогава се правят емпирични проучвания /не можем да се осакатят хора, за да се види някакъв резултат/. Тогава се използват корелационните изследвания. С тях или чрез тях се проучва връзката между 2 и повече променливи, събират се резултати по променливи, които ни интересуват и се регистрират промените. След това се прави анализ дали вариациите в едната променлива е съпроводена с вариации в другата променливи.

   Има 3 възможни резултата:

• когато нараства едната променлива, да нараства и стойността на другата.
• при нарастване на едната променлива, намалява стойността на другата
• няма връзка между промените в стойностите на двете променливи.

   Истинският експеримент се отличава от корелационните изследвания по това, че процесът на рандомизация разрушава всяка закономерна връзка между характеристиките на изследваните и въздействието. 

   Всеки път когато има положителна връзка между две променливи, задължително между тях има корелация, но не всеки път когато имаме корелация между двете променливи, е налице каузална връзка. 

   Корелацията само показва, че вариациите в едната променлива са съпроводени с вариации в другата променлива. 

   Ако имаме корелация, тогава се прави експеримент. 

   Ако няма корелация, няма смисъл от експеримент. 

 Чрез корелационните изследвания са получени големи резултати в науката и приложни практики между хроничния стрес и саксуалността, например сърдечно- съдовите разстройства в негативен аспект, между наркоманията и алкохолизма. 

   Предимства: 

• позволяват изучаването на широк кръг от променливи, отнасящи се до индивидуалните различия. 
• позволяват изучаването на промените в условията на естествения живот 
• позволяват да се определи дали наличната информация за една променлива може да се използва в условията при друга променлива. 

   Недостатъци: 

• невъзможност за заключения по каузалните връзки 
• възможност за недоразумения, предизвикани от въздействието на трети променливи, които е трудно да се отчетат.

Анализ "след това" (Последващ анализ) 

   При този тип изследване правим рандомизация на базата на сведения за прояви, събития, резултати от дейността преди да се въведе самото експериментално въздействие. Практически се прави опит за ретроспективно изследване на каузални връзки, свързани преди всичко с образование, професионална среда и посттравматични стресове. По същество се доближаваме до квази- експерименталните планове. 

   Например в ролята на експериментално изследване е обучението, а в ролята на измерване- индивидуално интервю, даващо информация за успеха и социалната адаптираност на индивидите през последните 10 години. Уравняването на групите е станало по записите в училищните архиви. Ползвани са и факти от проведеното интервю. От първоначалните факти е следвало, че завършващите успешно средното училище са имали по- високи оценки в периода V- VІІІ клас, имали са по- добро обкръжение, родителите им са имали добра кариера и др. Очевидно тези предпоставки не само са способствали за успешно завършване на средното образование, но са и предпоставка за по- нататъшен успех. 

  Технологията на това изследване е следната: до въздействието се прави първото измерване, което по същество представлява ретроспективен анализ на факти- използват се спомени, архивни данни, анкетни данни и т.н. След въздействието, което може да бъде и реално жизнено събитие, в което експериментаторът не се намесва, се прави второто измерване .