Наследственост и личност

   Говорим за наследственост и личност с уговорката, че личността е социална функция. Установено е, че надеждни различия между децата в едно семейство (не само близнаци) се наблюдават на възраст от около 3 месеца по такива характеристики като равнище на активност, концентрация на вниманието, адаптивност към промените в средата и общо настроение. Тези характеристики, свързани с настроението, т.е. темпераментови особености, са градивните блокове на по-късно развиващата се личност. Ранната поява на такива характеристики предполага тяхната поне частична детерминация от генетичните фактори, те са наследени от родителите независимо от големите различия между децата в едно семейство. Подобно допускане се проверява чрез изследване на двойки близнаци. Ако ейднояйчните са значимо по-близки по показателите на определени черти, отколкото разнояйчните, то тогава тези черти вероятно имат генетичен или наследствен компонент. 

В изследване, проведено от А. Бъс и Р. Пломин (Buss & Plomin, 1984), близнаци от един и същ пол, чиято възраст е около 5 години, са оценявани от техните родители по показатели за темперамент – емоционалност, активност и социобилност. Корелациите между еднояйчните близнаци са от порядъка 0.5 – 0.6, докато тези при разнояйчните са около 0.  Резултатите илюстрират същественото влияние оказвано от наследствеността върху описаните свойства.          Разбира се, подобно изследване разчита на оценките на родителите, които биха могли да надценяват подобието на еднояйчните и да го подценяват при разнояйчните близнаци. Възможно е, ейднояйчните да са третирани при възпитанието от родителите като по-еднакви, отколкото те са, което може да обясни високата корелация без позоваване на наследствеността. В идеалния случай близнаци би трябвало да се подлагат на изследване като разделени още в най-ранна възраст и отгледани отделно. Подобен опит прави Т. Бушар (Bouchard,1984) в изследването „Минесота” на разделени при раждането близнаци, което продължава и до днес. През 1984г. 44 двойки еднояйчни близнаци са поканени за лабораторни изследвания. Те са били разделени през първите девет седмици от живота си и не са се срещали до момента на изследването, 34 години по-късно. Техните данни се сравняват с еднояйчни близнаци отгледани заедно. Средните стойности на корелациите за отгледаните отделно са 0.49, докато за отгледаните заедно са 0.52. За сравнение данните за разнояйчните близнаци са респективно 0.21 и 0.23. тези данни позволяват заключението, че еднояйчните близнаци са по-сходни по показателите на редица личностни черти, отколкото разнояйчните, защото еднояйчните са по-близки в генетично отношение. Различията в корелациите между еднояйчните и разнояйчните близнаци в изследването „Минесота” се съгласуват с резултатите и на други изследвания и позволяват извода, че около 50 % от вариациите между индивидите по редица личностни характеристики могат да се припишат на генетичните различия между тях, т.е. наследствеността на тези свойства е около 0.5 в изучаваната популация. Естествено, останалите 50 % са плод на влиянието на средата. Повечето теоретични модели допускат, че ранното детство има най-голямо влияние върху формирането на личността и по тази причина точно там трябва да се очаква най-силно влияние на фактора среда (за това и там са концентрирани повечето изследвания в сравнителната).

   Разбира се спорно е кои личностни черти са измервани и как?Някой личностни черти с висок процент на наследствена корелация, подлежат на радикална социална промяна и въздействие (невротизирания екстраверт става истеричен интроверт)(службата в армията може да те направи агресивен мъжкар, нищо че си отгледан от жена)? Проблемът на статическия процент (при 50 на 50 индивидуалния случай може да се окаже във всяка от половините)? При изследването Минесота не се следи (и няма как) за конкретните социални въздействия в домашната среда на всеки изследван, т.е. повтаря се проблема за неконтролираните променливи от изследванията на интелекта (травматизиращо събитие  в ранното детство на еднояйчен разделен близнак може да промени много неща)?