Наследственост и интелект

   Няма единно мнение за силата на тази връзка.Правени са изследвания при които се променя степента на родствена близост между изследваните. Установено е, че колкото по-близки са родствените връзки, толкова по-висока е корелацията между резултатите на изследваните индивиди.Средния коефициент на корелация между IQ на родителите и техните биологични деца е 0.40, между родителите и осиновените им деца 0.31. Еднояйчните близнаци, които имат идентична наследственост, показват особено висока корелация по IQ – около 0.87. Корелацията на IQ на двуяйчни близнаци, които се развиват от различни яйцеклетки и имат еднаквост на наследствеността не по-голяма от тази на обикновените братя и сестри, е от порядъка на 0.60. 

Въпреки че представят детерминацията на интелекта от наследствеността като доста впечатляващи, цитираните резултати демонстрират и значителната роля на средата. Например, когато близнаците са отгледани заедно, в еднаква семейна среда, близостта на показателите на интелигентността се увеличават. Други изследвания показват, че интелектуалните способности на осиновените деца са по-високи, отколкото би следвало да се предположи въз основа само на IQ на техните биологични родители, а средата може да внесе промени в IQ до 20 точки по Станфорд-Бине.

Чрез множество методи е възможно да се прецени каква част от вариацията на тестовите резултати се дължи на факторите на наследствеността и каква на средата. Един от тях е сравнение на двуяйчни и еднояйчни близнаци по даден признак. За целта се измерват:

1. Oбщата вариация на двете променливи – наследственост и среда  от данните на двойки двуяйчни близнаци;
2. Вариацията, дължаща се само на средата чрез сравнение на еднояйчни близнаци.

   Разликата между тези две стойности – общата вариация и дължащата се на средата вариация – представлява вариацията, дължаща се на наследствеността (ВН), т.е. Вариацията дължаща се на наследствеността е равна на Oбщата вариация  минус Вариацията на средата

  Самата наследяемост  представлява отношение на генетичната и общата вариативност

   С други думи, наследствеността е пропорция на вариацията на даден показател вътре в специфична популация, която може да бъде отнесена за сметка на генетичните различия. Показателят на наследствеността се променя от 0 до 1. Когато по дадения показател еднояйчните близнаци си приличат повече, отколкото си приличат разнояйчните, показателят на наследствеността се приближава до 1 и обратното – ако еднояйчните близнаци си приличат почти колкото разнояйчните, показателят на наследствеността е близък до нулата. Тези съображения се отнасят до популацията, а не до отделния и представител. 

Оценките за относителния дял на наследствеността по отношение на интелигентността в различните изследвания варират в голяма степен – от 0.87 до 0.10. Такива внушителни разминавания предполагат наличието на неконтролирани показатели в процеса на изследването. Естеството на самият проблем предполага проучванията върху наследствеността да се правят чрез полеви измервания, а не чрез добре контролирани лабораторни експерименти. Тъкмо това естествено ограничение обаче не позволява филтрирането на евентуални неконтролирани фактори.

По-нататъшно усложняване на проблема с точността на измерванията внася допускането, че отглеждането в едно и също семейство предполага еднакви условия за децата. Това, разбира се, може да не е вярно.Еднояйчните близнаци например изглеждат външно по-сходни, което може да доведе до значително по-сходни начини на третиране от страна на родителите, отколкото това става с разнояйчните. Като пример могат да послужат еднаквите дрехи, които обикновено родителите купуват за външно сходните си деца, еднаквите прически, посещаването на едни и същи места и купуването на общи игри. 

В отсъствието на добре контролирани изследвания равнището на наследствеността не може да бъде установено с точност. Вън от съмнение е наличието на силно влияние на наследствеността върху интелекта, но каква е степента му е все още трудно да се прецени. Съществува хипотеза, според която интелигентността се определя от гени, чийто индивидуален ефект не е голям, но е кумулативен. Ако са въвлечени 5 до 10 гена, техните комбинации биха били в състояние да доведат до нормално разпределение на IQ стойностите и биха позволили широко разнообразие от интелектуални способности, дори в границите на отделно взето семейство. С помощта на такъв обяснителен модел стават разбираеми и случаите, когато родители с висок IQ имат деца с нисък IQ и обратно.