Психо - генетични изследвания

Френсис Галтън 1822- 1911

   Основна задача тук се явява установяването на приноса на социална среда и на генното наследство в индивидуалното психично развитие на човека.Наследството е предаване на информация от едно поколение на друго посредством гените.Сумата от гените в организма се нарича генотип /фенотип/- формирането процеса на живота; съвкупност от форми на поведение, които са по причина на влиянието на средата  плюс  генното наследство.

   Използват се 4 метода:  

• анализ на родословието /генеалогичен метод/
• метода на близнаците
• семейния метод /на вътрешно семейна корелация/
• методът на осиновените деца.

   Анализ на родословието по  Франсис Галтън от 1869 г. Най- често се използва за:

• установяване на дела на влиянието на гените при наследяване на различни заболявания; 
• за изучаване на таланта.

Франсис Галтън е мислил, че талантът е причинен само от един ген. Идеята му е колкото броят на даден ген е повече, толкова двамата са генетически предопределени. Използват се т.н. генеалогични дървета:

• родственик от 1 степен
• максимална широта /повече брой хора/

   Трудно е да се каже колко са генетичните и колко са социалните фактори. Тук извадката е нерандомизирана.

  Семейните изследвания се явяват  по- развитата форма на психо- генетични изследвания. Тук се сравняват роднини от няколко поколения и такива от едно поколение. Това са корелационни изследвания. Тук има рандомизация на групите от няколко поколения. В хода на изследването зависимите променливи са психични фактори, а независимите са генетично сходство. Сравняват се баби и дядовци с внуци, както и лели и вуйчовци- с племенници. Нямаме данни за общата социална среда. Роднините си общуват и е много трудно да се разграничи влиянието на социалните признаци. Изследват се първи, втори, трети братовчеди, които са по- отдалечени от брат и сестра.

  Влияе на генотипа в различните възрасти (18г., 40г., 68г.). Използването на методиките зависят от  различната възраст.Лонгитудните  изследвания следят се възрастовите изменения на човек за периода от 1 до 20 години.Срезовите  извадки са на хора с различна възраст в един и същ момент- например много деца на 2 години, деца на 3 години и т.н.Първо се тестват родителите, а след това децата, като станат на същата възраст. Правим анализ на резултатите и установяваме кои качества се проявяват.

Метод на осиновените лица 

   Тук имаме много добър контрол на влиянието на генетичните и социални фактори. Осиновените деца нямат генно сходство с осиновените родители /50% е сходството на гените с рождените родители, поради обща среда/. 

   Ако децата са осиновени като бебета, нямали са обща среда, следователно по- значими връзки могат да се припишат на общите гени, докато по- високото корелиране с осиновителите се дължи на общата среда. Най- качествени изследвания имаме когато е налице семейство с повече от 1 осиновено дете от различни генетични родители.

Метод на близнаците 

 Използва се от 1924г. Близнаците са  идеалния обект за психо- генетически изследвания поради 100% еднаквите гени.Съществуват 2 вида условия:

• Средата  им е една и съща.
• Между близнаците и единично родените няма систематично развитие.

Нарушаването на първото условие влияе върху вътрешната валидност, например родителите се държат различно с двамата близнаци. 

Нарушаването на второто условие влияе върху външната валидност, тоест получените резултати за близнаците следва да са валидни за цялата популация.

   В тези случаи се използват дву- факторните планове с фактори:

1. Наследствеността
2. Средата

   Отчита се влиянието на гените. Ако корелацията на еднояйчните близнаци е по- голяма от двуяйчните, се говори за генетична детерминация. Ако е обратно, се говори за средова детерминация. 

   Най- голям бум на тези изследвания става през 50-60 те години на ХХ век за изследване на разделени близнаци след втората световна война. Гените обуславят динамиката на поведение, докато останалото е продукт на средовото отношение. Първите от една до 5-6 години имат изключително важно значение за възпитанието на децата.