RSS Feed
Twitter
При реконструкциите на антропогенезата се използват два източника на свидетелства; палеонтология и анализ на вкаменелости (датират се чрез изотопния метод), и изследване на живи видове примати. Изследванията с примати осигуряват оценка на културните (умствените възможности) на съществата, от които се е развил Homo sapiens. Вкаменелостите са доказателства на процеса на последователни трансформации на вида. И двете са теми на неразрешени дебати .
Кръстник на съвременния човек в рамките на таксономията на живите видове на Земята е Карл Линей в средата на 18 век. Линей обозначава съвременния човек като Homo sapiens sapiens, което означава „човек разумен разумен”, или „човек, който знае, че знае”. Акцента при тази дефиниция е разума (съзнанието) и способността за самосъзнание (саморефлексия). Пръв критик на това название става Волтер, който отбелязва, че разумността не е априорно свойство на всеки човешки индивид, а мисия на човечеството, която следва да се докаже в хода на историята . Ламарк свързва произхода на човека с човекоподобните маймуни. За първи път биологична теория за произхода на човека е разработена от Чарлз Дарвин през 1871 година “Произход на човека и половият отбор”. Той обяснява произхода на човека от древните човекоподобни маймуни. За тези схващания той привежда многобройни доказателства от почти всички сфери на природознанието. Той пренася основните принципи на зоогенезата в антропогенезата. Ето защо като главни фактори на очовечаването посочва изменчивостта, наследствеността, естествения отбор и особено вътревидовата борба за съществуване.
Доказателства за животински произход на човека:
- в анатомично отношение сме близо до гръбначните и носим всички отличителни белези на бозайниците: космена покривка, живо раждане, млечни жлези;
- рудиментарни органи (апендикс, опашни прешлени, мигателна ципа на окото и др.)
- стадиите на развитието на ембриона повтарят еволюционните стадии;
Стадии на антропогенеза
Голяма част от учените приемат, че най-ранният предшественик на човека е бил рамапитекът /от индийския бог Рама и гр. питекус – майнуна/. Останки от него са намерени в Индия и Източна Африка. Рамапитекът е живял преди около 10-14 млн години. По това време започва захлаждането на климата, в резултат на което тропичните гори се заменят с открити тревисти пространства. Рамапитекът е трябвало да замени дървесния начин на живот с обитаване на степите. Във високите треви изправеното положение на тялото е давало предимство при търсенето на храна и избягването на враговете. Намерените останки показват, че рамапитекът е имал зъби от човешки тип. Те са разположени подкововидно и кучешките не са много големи.
1.Aвстралопитеци ( от преди 4 млн. до около 2,5 до 1,5 млн. години)
Обясненията на човешкия произход започват с най-ранните хоминиди (австралопитеците), живели преди 4 млн. години (останки намерени в Танзания – Лийки, 1981г., както и в Източна Африка, Кения). Ходили са изправени (придвижване на два крака) и са имали по-сложна социална структура от колкото предшествениците си. Обемът на мозъка им е бил около 450 кубични сантиметра. Обитавали са открити пространства и са живели в пещери. Няма свидетелства използването на оръдия да е присъствало при ранните австралопитеци, но най-простите каменни оръдия се откриват на местата, които те са населявали към края на съществуването си (преди около 2,5 до 1,5 млн.), заедно с наследниците си Homo habilis (1).
2.Homo habilis (умел човек) (от преди около 2,5 млн. до преди около 1,5 млн. )
 |
| Homo habilis (умел човек) |
Според повечето автори, Homo habilis са най-ранните документирани създатели и потребители на оръдия (това не означава, че астралопитеците не са се ангажирали с проста употреба на оръдия от типа, откриван при съвременните шимпанзета, но проблема идва от това, че само каменните оръдия са се запазили до наши дни ). Размерът на мозъка на Homo habilis спрямо телесния им размер („ Коефициентът на енцефализация”, предложен от Хари Джерисън 1981г.) е по – голям от този на австралопитеците и това е най-ранното свидетелство за връзката между създаването на оръдия и капацитета на мозъка. В същото време оръдията, които те са използвали, са били толкова прости, а откритите останки от скелети толкова малко, че предишното твърдение подлежи на съмнение .
3.Homo erectus (изправен човек) (от преди около1,5 млн. до преди около 500 хил. години)
Останки ни на различни места и често са обозначавани като питекантропи. Останки от него са намерени на остров Ява от холандския учен Дюбоа. По-късно са били открити китайския човек /синантроп/, а в Европа – хайделбергския човек. Известния антрополог Ле Гро Кларк ги обединява под наименованието Хомо еректус. Изправеното тяло на питекантропите е имало различна височина в зависимост от областта на обитание. При синантропите мъжете са били високи около 160 см, а жените –150 см. Най-високи са били питекантропите от остров Ява – около 175 см. Обемът на мозъка им е бил от около 915 до 1220 кубични см. Различавали се от съвременния човек по масивните челюсти, ниското полегато чело, плоския и малък нос. Първата промяна в мозъчния капацитет, с която мнозинството от автори са съгласни, свързана със забележимо увеличаване на производството и използването на оръдия, става при Homo erectus. Той се появява преди около 1,5 млн. години и оцелява повече от 1 млн. През това време размера и сложността на мозъка се увеличават (преценките са по характеристиките на откритите черепи): разширява се зоната на Брока (свързана с разбирането на речта) подсказва засилени вокални способности. Свидетелства от места, в които са откри скелети на Homo erectus, също сочат използването на каменни оръдия с остри ръбове, контрол на огъня и все по-сложна социална организация .
4.Homo sapiens (отпреди около 200-250 хил. до преди около 40 хил. години)
Връзката между промените в сложността на оръдията и промените в мозъчната сложност е съществено замъглена в прехода от Homo erectus към ранния Homo sapiens преди около 200 – 250 хил. години. Макар че съществуват свидетелства за забележимо увеличаване на размера на мозъка и промени във вокалния тракт, които го доближават до тези на съвременните хора, основното доказателство за промени в производството на оръдия е усъвършенстване на вече създадения набор от оръдия. При Homo sapiens се появяват различни стилове на приготвяне на оръдия, което е свидетелство за съществуването на културни норми, които стават по-изразени с времето .
Най-ранния Homo sapiens е неандерталеца. Негови останки са намерени в много области на Европа, Африка, Азия и Индонезия. Живял е преди около 200-300 000 години. Той е бил висок около 155-165 см, пропорциите на тялото му са били близки до тези на съвременния човек. Ръцете са били с широки длани. Челото е било ниско и леко наклонено, веждите – силно изпъкнали, лицето – широко. Обемът на мозъка е бил около 1300-1600 кубични см. Намерени са множество най-разнообразни оръдия на труда, с които неандерталецът е ловувал колективно. Обитавал е пещери и е използвал огъня.
Преди около 100 000 години се появява и кроманьонеца. За първи път негови останки са намерени през 1868 година в пещерата Кро Маньон /Франция/, откъдето идва и наименованието му. Останки са намерени в Южна Африка и Европа. Останки от кроманьонци има и в нашата страна. Кроманьонецът носи всички белези на съвременния човел: висок 180-187 см, с голям развит главен мозък с обем до 1660 кубични см. S-образно извит гръбначен стълб; ръка способна на сложни трудови операции; ходило с висок вътрешен свод, приспособено за прав стоеж и вървеж; говор.
5. Homo sapiens sapiens (от преди около 40 хил. години до днес)
Последната изразена промяна от архаичния Homo sapiens към съвременния Homo sapiens sapiens се проявява преди около 40 хил. години. Промяната се изразява в използването на сложни оръжия (направени от няколко компоненти); оръдия (направени от кост, например), изискващи други оръдия за производното си; репрезентационното изкуство (скални рисунки). По това време се променя и фронталния, париеталния и окципиталния дял на мозъка, но точното им предназначение не е доказано .
Фактори за антропогенеза
- всички от филогенезата (биологични фактори и естествен подбор);
- използване на оръдия и социалната организация (спорно е кое от двете е водещо при увеличаването на мозъка);
- език и предаване на опит
Според Мърлин Доналд еволюцията на езика (когнитивната еволюция) минава през 3 етапа.
- Имитация. Това е способността да се представя информация за миналите събития на останалите членове на стадото. Информацията от възприятията се пресъздава като моторно действие. Тази фаза съвпада с появата на Homo erectus. Спорно е дали по това време изцяло липсва език или той присъства под формата на „протоезик”-изказвания с по една-две думи.
- Говорим език, свързан с митична култура. Този етап започва с появата на Homo sapiens. Свидетелства за митична култура са погребални обичаи, при които различни обекти с видима символна стойност се погребват заедно с тялото. Например, погребение на момче с красиво изработена ръчна брадва и кости на диви говеда- да си реже месо по пътя към отвъдното. Доказателство за присъствието на говорим език е факта, че Homo sapiens притежава физическия апарат за създаването на устния език, сравним с този на съвременните хора.Появата на езика позволява по-сложни форми на натрупване на знания, по-сложно предаване на знанията, по-силни културни въздействия, по-сложна социална организация. Неандерталците, съществуващи по едно и също време с Homo sapiens, не са имали съвременния гласов апарат в анатомично отношение. Това води до допускания (спекулативни), че комуникационните способности са били с решаващо значение за развитието на Homo sapiens и стагнацията и изчезването на неандерталеца.
- Външни символи. Те са свързани с появата на Homo sapiens sapiens и се откриват в символното изкуство и другите репрезентационни артефакти (езика и духовната култура също са артефакти), откривани в края на палеолита и след това .
Етикети 
0 коментара:
Публикуване на коментар