Какво е филогенеза и психика и как се появя живота?Закономерностите и факторите на филогенезата на психиката.

Какво е филогенеза и психика?

   Психика – качество на животните и хората, които притежават нервна система, чрез която могат да отразяват въздействието на дразнители от външната среда и организма.

   Филогенеза - eволюционното развитие на даден биологичен вид .

   Онтогенеза – индивидуалното развитие на организма (индивида) .

   Антропогенеза - eволюционното развитие на човека.

 Как се появя живота?

Чарлз Дарвин (1809-1882)

   Живота се появява след образуването на белтъка от неорганичните вещества. А.И. Опарин казва: "Органичните съединения, въглеводородите, които са необходими за живота се срещат в природата навсякъде и могат да се създават по абиогенен път. Живота възниква при образуването на коацерватни капки в първичния океан. Коацерватните капки представляват колоидни капки от белтъчни вещества, които се обособяват в световния океан в течение на милиони години. С течение на времето се образуват по-сложни системи от такива капки, които се превръщат в протоплазма. Така възникват първите и най-елементарни организмови същества, при които обмяната на веществата се осъществява под формата на асимилация и дисимилация. Наред с това тези организми започват да се размножават чрез просто делене ". 

  Възниква въпроса защо организмови същества, които са значително по-стари от човека не са развили мозък в себе си и не са станали разумни? – "От различните биологични видове през отделните етапи на еволюцията започва развитието на нови същества, които по един или друг начин попадат в нови условия на живот в околната среда. Останалите екземпляри от този вид, които не попадат в нови условия, не еволюират, а запазват стария начин на живот и форма (част от водораслите попадат на сушата и еволюират в сухоземни растения, но останалите водорасли остават в морето и се запазват). От водата излизат земноводните, от тях влечугите, от тях птиците и бозайниците, от бозайниците маймуните".

Закономерностите и факторите на филогенезата на психиката

   Приемаме за водеща еволюционната теория на Чарлз Дарвин, която включва следните основни постулати: Развитието на живите организми е продукт на еволюционен процес. Развитието на природата се базира на естествения подбор, който осигурява приспособяването на организмите към средата. В резултат на приспособяването възникват нови признаци (промени в строежа на организмите), а това води и до нови, по-сложни организми в растителния и животинския свят.

   Тези за влияние на наследствеността и средата върху филогенезата:

• теза неодарвинисти (бихевиористи): решаващо и основно значение за еволюцията има наследствения фактор. Стимулите на еволюцията се намират в наследствената плазма, съдържаща се в половите клетки. Наследствените изменения се дължат на комбинацията на майчините и бащините хромозоми при оплождането. Видообразуването в животинския свят е резултат от случайни мутации, породени от случайна комбинация на хромозомите (4). Този подход дефинира развитието като намаляване и увеличаване или като повторение. Предполага механично пренасяне на закономерностите, характерни за нисшите форми на живот към висшите.   
• теза дейностен подход: Еволюцията е резултат от комбинираното въздействие на наследственост и околна среда, като измененията в околната среда са водещи за измененията в наследствеността. Развитието се разбира като единство на противоположностите (раздвоение на единното на взаимоизключващи се противоположности и отношенията между тях) .

   Филогенезата се подчинява на диалектическия и материалистическия принципи. Според диалектическия: Количествените натрупвания водят до качествени изменения – висшите форми на психиката възникват на основата на нисшите, но качествено се отличават от тях; - развитието е не само растеж, но и промяна, като количественото усложняване води до коренни, съществени промени и скокообразно появяващи се новообразувания. Единство и борба на противоположностите – има борба на вътрешни противоречия, борба между старите, отживяващи форми на психиката и новите, пораждащите се .

   Според материалистическия принцип: Битието е първично по отношение на съзнанието. Психиката, съзнанието, идеите и духа са вторични, т.е. са продукт на развитието на материалния свят и субстрат (мозъка). Следователно психиката не може да бъде изследвана и разбрана извън връзката с мозъка и нервната система.

   Субстрат на психиката е нервната система. Психиката се влияе и от хормоните на жлезите с вътрешна секреция, но хормоналната система се регулира от нервната. Психиката е функция на централната нервна система, функция на мозъка .

    Съществува единство на структура и функции. С прехода към по-висши степени на развитие и повишаването на пластичността на органа възниква относителна независимост на функцията от структурата и възможността за функционално изменение на дейността без да се променя структурата. Това не променя факта на зависимост на функцията от структурата. Съществува и обратната зависимост: структурата зависи от функцията. Младите органи се диференцират и усъвършенстват благодарение на функционирането си. Окончателната форма на  органа (най-вече мозъка) е продукт на функционално развитие: органа функционира развивайки се и се развива функционирайки.