Сравнителен анализ на човешката и животинската психика - прилики човек-маймуна

   Най-близко до човека в еволюционно отношение са човекоподобните маймуни (приматите) – шимпанзе, орангутан, горила. Според някой автори същото се отнася и за делфините.

   Анатомичните и физиологичните прилики започват още от ембрионалното развитие – идентично е до няколко седмици преди раждането. Раждат се безпомощни както и хората. Близко устройство, строеж и функции на тяло, крайници, вътрешните органи (черти на лицето, масата и височината на тялото, броят на кръстните прешлени и ребрата, броя и вида на зъбите, липсата на опашка, плоските нокти и други доказват анатомичното и морфологичното сходство.). 

   Физиологичните процеси хранене, дишане, отделяне, дразнимост също са сходни. Биохимичните особености на кръвта са също близки – кръвните им групи са А, В, АВ и 0. Стареенето при маймуните и човека е сходен процес – побеляване, опадане на зъбите и косата и други. 

   Ръката на маймуната, която се различава от предните крайници на всички останали бозайници, много напомня на човешката. Палецът има отделен мускул и е в състояние да се противопоставя на останалите пръсти. При хващане на предмети маймуната поставя палеца от едната страна, а от другата – останалите предмети и дланта. Могат да използват оръдия с ръката.

   Съвременните сравнителни изследвания на генетичния строеж на шимпанзето и човека показват, че само 1 % от генома (нуклеотидните последователности на ДНК)  им ги различава. Дори този един процент е така разпределен, че е неуместно да се говори за качествена разлика .

Страдат от същите заболявания, както и човека. Медикаментите за лечение им действат по същия начин .Възможно е да се пристрастят към употреба на чай, кафе и спиртни напитки: Дарвин пише:„ Според Брем, населението на североизточна Африка лови павиани като поставя съдове със силна бира, от която те се напиват до забрава. Пияните маймуни ги държали в клетки, докато те се кълчели и забавлявали. На сутринта маймуните били сърдити и скучни, с двете си ръце те държали болните си глави, а лицата им имали твърде печален израз. Когато им предлагали вино или бира те се отвръщали, но жадно смучели предлаганите им лимони. Една американска маймуна от рода Ateles, като се напила веднъж с ракия, после не искала да се доближи до нея и по този начин се оказала по-разумна от мнозина хора. Тези дребни факти показват колко сходни трябва да са вкусовите нерви у човека и маймуните, и колко еднакви са влиянията на едни и същи причини върху тяхната нервна система.” 

   Нервната система на маймуните наподобява човешката. Полукълбата на главния мозък достигат най-високото развитие, каквото би могла да има у животните. В кората на главния мозък се очертават ярко изразени бразди и извивки. Установено е, че  всяка от главните бразди и извивки у човека има свои аналогични бразди и извивки в мозъка на висшите маймуни (приматите), което води до неимоверно усложняване на поведението им. Особено високо съвършенство достига ориентировъчния рефлекс, който се проявява под формата на непрестанна и гъвкава насоченост към всеки нов обект в околната среда. В кората на полукълбата на мозъка у висшите маймуни (шимпанзета) се наблюдава голяма подвижност на възбудните и тормозните процеси, изразена по-ярко в сравнение с подвижността на тези процеси у другите бозайници, каквито са хищните (кучета) и особено гризачите (мишки). Възбудният процес у маймуните – за разлика от кучетата – е по-силен, отколкото затормозяването.

   Пример „Форма на предмети”: Маймуните могат да разграничават формата на повече или по-малко биологически индиферентни дразнители. Например, в резултат на повторения маймуната се научава да различава черен триъгълник от червено квадратче.

   Пример „Осезание”: Силно развито при маймуните. Н.Н.Ладигина-Котс установява, че те са в състояние да свързват зрителните възприятия за формата на предметите с осезанието. На шимпанзето Йони дават затворена торбичка с предмети (призма с правоъгълна основа, плосък кръг, плосък правоъгълник и цилиндър). Втори набор от предметите се показват един по един на шимпанзето. То ги оглежда (без да ги пипа), после бърка в торбичката (без да гледа вътре) и въз основа на осезанието изважда подобен на показания предмет.

   Пример „Цветове на предмети”: С експеримента се установява различаването на цветните свойства на предметите от маймуна. Пред Йони има ниска масичка, на която има различно оцветени кръгчета. На шимпанзето се показва едно от тези кръгчета, след което то избира измежду останалите кръгче със същия цвят. Така се доказва, че маймуната може да различава предметите не само по формата, но и по цвета.