Сравнителен анализ на човешката и животинската психика -Разлики човек-животно

1.Изправена походка – съвременният човек е единственото същество, чийто предни крайници са напълно свободни от локомоторни функции .

2.Фронтално зрение – само при съвременния човек двете очи са разположени във фронтална плоскост. Това позволява почти напълно презастъпване на полезрението на двете очи. Вероятно тази особеност се дължи на зрителната доминантност във възприятието .

3.Увеличен обем на черепа – това косвено показва нарастващата маса на мозъка. Увеличават се браздите и извивките на мозъчната кора, което увеличава повърхността й. Съвременния човек има относително най-голям мозък спрямо телесното му тегло. По абсолютна маса на мозъка делфините и китовете изпреварват човека значително. Средния обем на черепа у съвременния човек е около 1200 кубически сантиметра, докато у днешните маймуни не надвишава 550 кубически сантиметра . 

4.Изключителна биомеханична подвижност на ръката – китката на човешката ръка има 20 съчленения, което позволява милиарди възможни пози на китката и неизчерпаем брой възможности за въздействия върху околния свят .

5.Уникално звуковъзпроизвеждане на гласовия апарат при човека. Езика и речта:Пример „Символно общуване”: Установено е, че висшите маймуни могат да използват знаци с ръце (позоваване, за молба и т.н.). Експеримента е на Дуейн Ръмбо и жена му Сю. Приучват шимпанзета да използват картинки, за да обозначават обекти от външния свят (езикова клавиатура). На принципа на условния рефлекс маймуните се научават да посочват картинката когато искат да посочат реалния обект и да приемат послания под формата на картинки. Шимпанзето (Кензи) реагира правилно на посланията „Нахрани твоята топка с малко домати” (носи домат до топката), „Дай инжекцията (спринцовката) на Лиз” (връчва спринцовката на Лиз), „Постави инжекцията на Лиз” (докосва Лиз със спринцовката). Продуктивните способности на Кензи също са впечатляващи, но „изреченията” му са тясно свързани с осъществяваните от него действия и най-често се използват за молене за нещо. Например, създава комбинацията „кола каравана” когато искал да бъде заведен до караваната с кола, вместо да ходи пеша; комбинацията „игрище Остин”, когато иска да посети шимпанзето Остин на игрището; комбинацията ”картофи олио”, когато гледачът му го намазал с олио докато той ядял картофи. Разбира се, опита не доказва, че шимпанзето може да използва човешкия език, а че може да разбира . При човек в разбирането участва думата и езика, и разбирането е свързано с знание за същностите и закономерните свойства, за причинните връзки и взаимоотношенията между предметите и явленията в действителността. Разбирането при човека е насочено в перспектива – към проблеми в бъдещето или бъдещи цели и задачи (планирането) 

   Съвременният човек може да имитира повечето звукови биосигнали на животните. При него, обаче, единствено се наблюдава използването на втора сигнална система и сигнификативна (семантична) функция на думите. За сравнение, при папагалите съществува използването на членоразделна реч, но тя няма същите функции, както при съвременния човек .Устната кухина и глътката при съвременния човек са свързани помежду със много широк отвор и формират т.нар. „наставна тръба”, позволяваща издаването на качествено нови звуци, които животните не могат да възпроизвеждат. За сравнение при шимпанзетата въпросния отвор е много по-тесен .

   Езикът при хората не възниква изведнъж и спонтанно: В началните стадии на антропогенезата, вероятно, се е започнало със ситуативна реч, при която отделите звуци, спонтанно обединявани с течение на времето в думи и срички, са обозначавали обекти от външния свят. Ограниченият смисъл при това обозначаване се е допълвал чрез мимика, пантомимика и жестове .

   При човека за речта отговаря двигателната област на речта (център на Брока), която се намира в задната част на третата челна извивка на лявото полукълбо на главния мозък и слуховата област на речта (център на Вернике), която се разполага в задните отдели на първата слепоочна извивка. 

   Знаците (оръдия, обърнати навътре - Виготски). Доказано е , че са използвани от неандерталците, но не могат да се ползват от съвременните човекоподобни маймуни . 

Езика позволява предаването  и съхранението на обществения опит (виж по-долните разлики) .

  Спорно е дали изброените придобивки са продукт на случайни мутации или на някакво системно въздействие, но тяхното пораждане, закрепване и усилване е отнело не по-малко от 10 милиона години. Връзката между появата на петте анатомични промени се формулира в систематичната хипотеза: освободените чрез изправянето крайници водят до усложняването на ръката и формиране на фронтално зрение, което, на свой ред, води до уголемяване и функционално усъвършенстване на главния мозък. Развитият главен мозък позволява преминаването от сигнализация към сигнификация (втора сигнална система). Всяко следващо звено в тази верига упражнява обратно усилващо въздействие върху пораждащите го предпоставки .

6.Мислене и интелектуално поведение.Пример „Съединяване на пръчки за достигане на банан (трупане на сандъци)” (опитите на Кьолер). Опита показва няколко от характеристиките на интелектуалната дейност при животните: 

1. Първоначално имаме множество хаотични, неуспешни опити за решаване на задачата, след което, сякаш внезапно, се налучква операцията, която води до успех. 
2. Ако опита се повтори маймуната решава задачата без предварителни опитвания.
3. Маймуната много лесно пренася намереното решение в нови условия, подобни на тези, при които е възникнало решението. Например, ако и се отнеме пръчката, маймуната много бързо намира друг подобен предмет, за да достигне плода.
4. Интелектуалното поведение е двуфазно:при първата фаза (подготвителна) е съзерцаването на проблемното поле, а втората решаване на проблемната ситуация чрез практически действия.

  Интелектуалното поведение при животните се различава от инстинктивното, не само по по-голямата пластичност, но и поради това, че самото действие се предшества от някаква подготовка. Подготовката на действието е свързана с разбиране от страна на маймуната на връзката между предметите в проблемната ситуация, като за целта тя използва представно или нагледно-образно мислене. Пример „Преднамерена измама”: Лесли (представител на вид южноафриканска маймуна) видял, че майка им пощи сестра му Ескофиър. Агресивно прогонил Ескофиър и започнал той да пощи майката. След малко Лесли се доближил отново до Ескофиър, която започнала да трепери, очаквайки нападение. Лесни мляснал с устни – знак на помирение – и започнал да почиства сестра си. След няколко минути Ескофиър видимо се отпуснала и се протегнала, за да може брат й да й почисти гърба. На този етап Лесли хванал опашката на Ескофиър и я захапал жестоко, задържайки я между зъбите си, докато Ескофиър пищяла .Опита демонстрира поведение на преднамерена измама, а следователно и планиране с разбиране.

    Мисленето на приматите се различава от човешкото. При човека имаме словесно, абстрактно-логическо мислене с понятия. Мисленето при животните е само конкретно, нагледно-образно и се изразява в преобразуване на миналия опит под формата на повече или по-малко нови представи в сферата на първата сигнална система, която за тях е единствената условнорефлекторна сигнална система на мозъчната кора. Нарича се още практически действено мислене, защото се осъществява в хода на поведението на животното при сблъскването му с едни или други обекти в околната среда. Пример „Огъня и водата” Валцуро (руснак) Приучва шампнзе, че трябва да угаси огън, като го полива с чаша вода, гребейки от кофа, за да може да получи храна, която се намира в проблемната кутия, върху която гори огъня. След това, проблемната кутия с огъня се поставя на сал (площадка) в езеро. Салът е съединен с брега чрез дъска. На брега се намира и кофата с чашата. Маймуната отива от сала до брега, пълни чашата с вода и я носи до огъня и така няколко пъти докато загаси огъня. Не и хрумва че може да угаси огъня като гребе вода от езерото с шепи или с чашата. Експеримента показва, че маймуните остават в нагледно действеното мислене и разбиране, като не могат да правят абстрактни причинно-следствени връзки.

   Делфините също показват високо развито интелектуално поведение, демонстриращо мислене с разбиране. Поради водния начин на живот, обаче, не могат да разрешават практически задачи с предмети както маймуните. Интелекта им се проявява в общуването помежду им и с хората. Делфините могат да издават подражателни звуци, включително и човешки (могат да издават звуци, подобни на свирене с уста, на  скърцаща врата, на кучешки лай, на грухтене, на стържене и т.н.). У тях много лесно се създават рефлекси спрямо биологически неутрални дразнители. Добронамерени са спрямо човека, могат да контролират силата си и не нападат хора, дори когато последните ги провокират. Проявяват черти като общителност, заинтересованост и любопитство. Дори и когато са ядосани, делфините продължават да бъдат общителни, добродушни и някак снизходителни към хората, като проявяват някакъв игрив хумор.

7.Социалния начин на живот. 

   Стадния начин на живот и изброените анатомично-физиологични промени са предпоставки за появата на трудова дейност . 

8.Труда и разпределението на труда. Използване на оръдия.

   Установено е че приматите могат да използват оръдия в естествена среда и в плен. Пример „Чупене на орехи”: Маймуните се научават да разчупват твърдите палмови орехи с камъни, като така изважда самия плод от меката кора, чийто вкус не им харесва. Могат да използват сдъвкано листо, за да вдигнат вода за пиене. При определени условия камъните и други предмети (пръчки) се използват като оръжие (хвърлят ги или удрят с тях), когато са застрашени от неприятели (най-често други маймуни). Пръчките и камъните могат да се използват и за автостимулация (гъделичкане)

   Пример „Лов на мравки” Шимпанзетата откриват подходящ термитник малко преди термитите да излетят (крилата на термитите се появяват в началото на дъждовния период и тогава те започват масов полет). Избират един от входовете и изгребват заобикалящия слой земя. После откъсва сухо стебло трева и го пъхат в намерения отвор. Изчаква термитите да се хванат по стъблото, после внимателно я изважда и ги изяжда. Шимпанзето може да се занимава с това в продължение на един-два часа. Когато края на тревичката се изкриви, шимпанзето го отгризва и продължава да „лови” с останалата част. Ако остатъка е много къс, маймуната откъсва нова трева или тънко клонче. Ако по клончето има листа тя ги отстранява предварително. Примера показва, че шимпанзето разбира ситуацията, още повече че пръчката не се прилага изведнъж: след като вземе пръчката маймуната ходи и обикаля различни термитници докато намери подходящ на дълбочина за пръчката. Понякога шимпанзето взима цял сноп със сламки. Това позволява на някой автори да направят извода, че маймуната знае какво предстои още преди да е стигнала до термитника (предварителен план?) .

   Пример „Храна в тръба”: Опита е на Н.Н.Ладигина-Котс с шимпанзето Парис. Пред маймуната се поставя храна увита в хартия в тръба. Единствения начин да се извади храната е като се избута с пръчка. Авторката търси отговор на няколко въпроса:

1. Способно ли е шимпанзето веднага да употреби пръчката? Оказва се, че не – първо пробва да извади храната с пръсти и след няколко неуспешни опита ползва пръчката. При повторното осъществяване на опита маймуната веднага ползва пръчката.
2. Може ли да избере пригоден за доставяне на примамката предмет между редица непригодни? За целта пред маймуната се слагат предмети с различна големина, дължина, форма и т.н., като някой са пригодни за пъхане в тръбата други не. Шимпанзето постепенно отдиференцира едни от други признаци на отделните предмети и избира пригодния.
3. Способно ли е самостоятелно да обработи непригоден предмет (клонче, сгъната тел и т.н.) и да го направи годен за доставяне на примамката? Да, шимпанзето успява да модифицира представените му предмети до форма, пригодна за избутване на храната. Ако предмета е дъска, шимпанзето успява с ръце и зъби да отцепи такова парче, каквото е удобно за вмъкване в тръбата
4. Може ли да направи пригодно за употреба средство посредством съставяне (например от 2 къси пръчки да съедини дълга) Може, личи още от опитите на Кьолер. Ладигина-Котс усложнява задачата и дава на шимпанзето предмети изискващо по-сложна обработка (клонче с листа, намотка на тел, тел, огънат във формата на буквите Г,П,С, О и т.н.). маймуната успява да се справи при всички предмети.

   Томасело критикува направените изводи от ползването на оръдия от маймуни в естествената им среда с следните аргументи: Тази употреба е рядка в естествени условия, рудиментарна по отношение на човешките стандарти, като при приматите е по-често срещано инструменталното използване на останалите членове на вида (пощене, просене). Приматите не могат да използват материали, които слепват, не могат да връзват възли и да затоплят неща. Гибсън обобщава: „По принцип схемите на използване на оръдия, които липсват при човекоподобните маймуни, са тези, които се развиват относително късно при човешките деца и изискват едновременно поддържане на няколко пространствени отношения или обекти във вниманието.”

   Обобщени разлики в трудовата дейност:

Трудовата дейност се характеризира с поставянето на цели и изготвянето на оръдия. 

Животните не могат да извършват трудова дейност, защото:

-действат инстинктивно или ситуативно без предварително изготвена цел и план .;

-не могат да съхраняват създадените оръдия и не се запасяват с тях, защото оръдието губи качеството си на такова, щом изиграе ролята си на такова в дадената ситуация.;

-съвременните маймуни и останалите животни са неспособни да произвеждат оръдия от втори порядък. Оръдията от втори порядък са оръдия за производство на оръдия (например, инструменти за производство на каменни брадви) .;

-оръдейната дейност при животните не се извършва никога колективно; 

-не могат активно да променят заобикалящата ги среда, а се приспособяват пасивно. 

9.Учене и предаване на опит.

   Приматите могат да учат по четирите експериментално установени начина на учене: хабитуация, условно-рефлекторно, учене проба-грешка, инструментално (оперантно) учене.              Хабитуация: отучване от наследствено програмиран поведенчески акт без да се формира нова реакция. Условно-рефлекторно: съвпадането по време на условния с безусловния дразнител води до закрепване на връзката и появата на безусловна реакция при появата само на условния дразнител. Проба-грешка: индивида опитва различни реакции, докато открие успешната, носеща подкрепление, която се закрепва. Инструментално: самото поведение на индивида играе ролята на подкрепление. Само при човека има учене с разбиране, свързано с езика, мисленето и съзнанието. При ученето с разбиране се отразяват причинно-следствени връзки и родово-видови отношения чрез понятията, като се формират оценъчни отношения и личностни позиции.

   При приматите в естествени условия е разпространено и ученето чрез подражание. Триковете с използване на оръдия се учат в индивидуалния опит чрез подражание на останалите маймуни. Пример „кофа с вар”: Оставят кофа с вар в клетката. Едно шимпанзе си боядисва случайно ръката. Като резултат всички останали започнали да боядисват части от телата си и стените. Но и тази мода бързо преминала. Според Гудъл , младите шимпанзета научават моделите на използване на оръдия на общността по времето на младенчеството чрез смесица от социално подпомагане, наблюдение, имитация и практикуване, като в целия процес присъстват множество опити и грешки.

   Пример „Активно преподаване на използването на оръдията”:Според Кристофър Бьош  има свидетелства, че шимпанзетата активно преподават използването на оръдия на малките. В един случай младо шимпанзе поставя черупка върху камъка за чупене (наковалня) неправилно и майка му се намесва, за да я нагласи. В друг случай майката изчаква известно време, наблюдавайки как дъщеря и безуспешно се опитва да счупи няколко черупки. После се присъединява към дъщеря си като и дава камъка използван като чук. След нови неуспешни опити на дъщерята, майката взима чука и пред очите на малката много бавно и целенасочено показва идеалното движение с ръка, необходимо за счупването на черупката. Сякаш за да подчертае значението на движението, майката го извършва цяла минута (за удара са необходими секунди). После майката чупи няколко черупки и оставя чука на малката да се упражнява. Заключението на автора е, че виждайки трудностите на дъщерята, майката коригира грешката в поведението по много очевиден начин и показва как трябва да се изпълни операцията. После не счупва всички черупки, за да може малката да се упражнява.

   Спорно е доколко приматите са ангажирани в целенасочено обучение на потомството. Интерпретацията и на двата цитирани примера много зависи от мотивацията на преподаващата майка и подлежат на алтернативни тълкувания. Томасело прави опити с шимпанзета, за да установи могат ли чрез наблюдение на действията на друго шимпанзе с оръдие (Т-образна лопатка за храна) да имитират и закрепят ползването на оръдието в поведението си. Оказва се, че не - могат да схванат смисъла на използването на Т-пръчката, но не го правят. Според Томасело, шимпанзетата обръщат внимание на поведението на себеподобните, което им позволява да учат чрез имитация, но те не учат по този начин - наблюдението на другите просто ги ориентира в задачата. След като са се ориентирали по този начин в задачата, те учат самостоятелно, а не чрез имитация. Това означава, че всеки нов индивид трябва да преоткрива използваните оръдия от предходните поколения, защото не могат да предават опита в това отношение. Това, че шимпанзета могат да бъдат обучени се дължи на въздействието на човешката намеса – в естествени условия този процес не протича и не се предава като културна традиция .

   Обобщение: Съвременните човекоподобни маймуни не могат да закрепят оръдейните си манипулации в традиция, която да се предава и усвоява от поколение на поколение. Съвременните човекоподобни маймуни могат да извършват ситуативна оръдейна дейност и ситуативно изработване на оръдия, но не могат да го закрепят като традиция, предавана от поколение на поколение. 

10.Съзнанието – най-високото равнище на развитие на психиката, което се характеризира с владеенето на езика, висши психични процеси – мислене, въображение, воля и творчески прояви. 

-всички изброени придобивки в антропогенезата до тук са резултат и причина на съзнанието (ефекта на самоусилването).

-рефлексията и саморефлексията;

   Рефлексията позволява абстрактното възприемане на света и способността да се заема мястото на „обобщения друг” (Мийд) (Какво е социалната и билогичната система в която живея (абстрактното възприемане)? Кой съм аз (йерархията) и какво трябва да правя (задълженията и отговорностите-смисъла на действията) в тази система? Какво ако съм на мястото на съседа (разбиране на чуждата гледна точка, съпоставяне на себе си с тях, емпатията и съпреживяването)?) .

   Саморефлексията позволява да мислиш за себе си като нещо различно от околния свят (Кой съм аз (собствените граници, идентичността).

11. Само съвременният човек има интелектуални чувства.

 Бозайниците проявяват емоции като привързаност, подозрителност, ревност, омраза, страх, благодарност и т.н., но те са свързани със сферата на инстинктите.

11. Развитието на животинската психика се подчинява на законите на биологичната еволюция, а развитието на психиката на съвременния човек на законите на културно (социално)-историческото развитие.