Личностни полови различия при обучението и постиженията

   Въпреки  липсата на данни за съществени различия в когнитивната сфера, изследванията показват, че момичетата имат по-добри постижения в училище през целия курс на обучение, като разликата се стопява към последните класове (когато се наблюдава по-голям процент случаи на преждевременно напускане на училище от момчетата). Тази тенденция продължава и във висшето образование.Момичетата се оказват по-малко склонни да продължат образованието си в университет. Тенденцията е повече момчета да продължават образованието си в университет, въпреки че момичетата имат по-силно положително отношение към обучението и го ценят по-високо (данните са от 70-те от САЩ).

   Друго изследване показва, че равнището на обучение, което момичетата получават, се влияе повече от социалния статус на семейството им, отколкото от академичния успех, докато при момчетата е обратното. Данни сочат, че при студентите от първите курсове половата принадлежност има по-голямо влияние върху съдържанието на стремежите за професионална кариера и обучение, отколкото способностите.

Професионални постижения

„Защо жените са направили толкова малко приноси към цивилизацията? Защо са постигнали толкова малко?” - Тайлър

Хипотези по проблема:

1. Хипотеза:”Вариации на способностите” - Допускането е, че съществува разлика в разпределението на способностите между половете – жените се подреждат в центъра, а мъжете имат повече представители по двата полюса на континуума. Установено е, че в болниците за умствено изостанали има повече мъже и мъжете са повече сред гениите.  Последния факт е спорен, защото по-нови изследвания показват, че жените със същото равнище на умствена изостаналост по-рядко попадат в клиники поради по-добрата си социализация и по-редки случаи на агресия, което не подтиква близките им да се обръщат към институции. Дали сред жените действително има по-малко гении – това може да се обясни със социокултурните фактори и мъжката социална доминация .
2. Хипотеза:”Социокултурни фактори” -При изследване в икономическата сфера от 1974  е  установено съществуването на дискриминация по отношение на жените: имат по-ниско заплащане, неравноправни условия при наемане на работа и при освобождаване, по-рядко повишаване в йерархията. О`Лиъри изтъква 2 основни причини за това състояние на нещата. Първата е, че според общия социален стереотип, има приравняване на успешния менаджърски стил с мъжкия модел на поведение, като на тази база се преценява професионалното изпълнение на жената.  Втората е нагласата на самите менаджъри към жените. Много мъже на ръководни позиции смятат, че мъжете ръботници не биха се съобразявали с жени-началници и че в сравнение с мъжете, жените са по-малко надеждни, по-трудно се справят с внезапни критични ситуации и са по-малко подходящи като темперамент за управленски позиции.Подходящ аргумент тук е и вече разгледания социален стереотип за мъжа и жената. Докато жената се определя като в клъстера „топлота-експресивност”, то компетентността, приписвана на мъжете, се свързва с качества катонезависимост, обективност, способности в бизнеса, увереност в себе си, амбиция, лекота при взимане на репения. С други думи, още при социализацията децата биват  приучавани, че професионалните успехи са присъщи на мъжете. Установено е, че хората се подчиняват на този стереотип и при оценка на резултатите от труда на двата пола. При изследването студенти са помолени да ранжират определен брой статии, писани от мъже и от жени, по редица показатели като компетентност, език, информативност, ценност и други. Есетата, представени като написани от мъже, получават по-добри оценки от студентите от двата пола в сравнение с тези, за които е съобщено, че са писани от жени.
3. Хипотеза:”Биологични фактори” - Голяма част от авторите се придържат към сексистки позиции, утвърждавайки съществуването на вродени полови и родови различия, които са причината за непълноценността на жените в професионално и социално отношение. Обобщени аргументите им могат да бъдат открити при Стивънс . Общата теза на тези автори е, че доминиращата роля на мъжете е “психологическата реалност” на нашия вид, която се детерминира от генетични и неврофизиологични различия между мъжете и жените. Обществото, представено в лицето на родителите, може да модифицира подтиска или преувеличава моделите на сексуално поведение и съзнание, но това, което бива модифицирано, е родова предразположеност, която е вродена и съществува още преди първите родителски въздействия . В подкрепа на тезата се посочват резултатите от няколко социобиологични изследвания, реализирани през 60-те и 70-те години на века. Първото е експериментът на Хът , при който се дават играчка на малки момчета и момичета. Експериментаторите констатирали, че момчетата използват по-оригинално и изобретателно играчката, като тази изобретателност била свързана и с по-агресивно и неспокойно поведение в клас. От тук се прави извода, че творческият подход, самоутвърждаването и дивиргентното мислене са черти, свързани с мъжествеността . Второто изследване e на самият Стивънс и е свързано с анализ на съвременната социокултурна ситуация в западното общество. Съобразно този анализ се констатира “факта”, че в обществото политическата власт е притежавана преимуществено от мъже, което е “пряк израз на биологичната природа на мъжете”, докато, в същото време, жените демонстрират явен недостиг на ентусиазъм там, където става въпрос за обществена дейност. Подчертава се и тенденцията, съществуваща от доста години, изразяваща се във факта, че жените имат възможността да се занимават с политика, както и да работят в професионални и делови организации, но те рядко достигат до върховете на властта в тези сфери, което Стивънс обяснява с липсата на интерес или наличието на някакви вродени недостатъци . Третото изследване е експеримент на Уилсън , при които големи дози мъжки хормони се вкарват в ембрион от женски пол. Твърди се, че в последствие при тези индивиди се появява някаква степен на “мъжественост”, изразяваща се в повишена агресивност, по-голям интерес към кариерата и по-малък към брака, отдаване на предпочитание на “мъжки” играчки, например, пистолети и липса на интерес към женски играчки, например кукли. Основният аргумент тук е, че подобно поведение е свързано с половите хормони, и следователно, е генетично определено  .Четвъртото изследване е проведено отново от Уилсън и цели установяване на различие в навиците при двата пола. Резултатите показват, че момчетата са по-способни да се справят с математиката и са по-агресивни в социалните игри, отколкото момичетата, а момичетата имат по-добре развити вербални способности. На тези основания, Уилсън прави извода, че даже при идентично образование и еднаква достъпност до всички професии, мъжете с голяма вероятност ще продължат да играят непропорционална (преобладаваща) роля в политическия живот, бизнеса и науката. 

   Естествено е крайните сексистки позиции по проблемите на пола да предизвикат ответна реакция у жените. Реакцията е носечена както към оспорване на резултатите от цитираните по-напред изследвания, така и към опити да се формулират недискриминационни концепции за половите различия и ролята  на жените в обществото. Сейърс посочва, че самата идея да се изследват биологичните полови различия от самото начало на тези изследвания е била обвързана с изходното допускане, че биологията е единственото предназначение на жената. По отношение на експеримент на Уилсън, свързан с инфилтриране на мъжки хормони ембриони от женски пол, Сейърс отбелязва, че промените в поведението могат да се дължат на кортизона, който момичетата са получавали след рождението си, а не по причина на това, което се е случило през вътреутробното развитие. Освен това, данните за поведението на момичетата се основават на съобщенията на майките им, които са знаели за провеждания експеримент, и е възможно, майките да са реагирали на наличието на мъжки гениталии при рождението. Към това Сейърс прилага и аргумента, че не е задължително интереса към кариерата в детството да води до заемането на високо място в обществото в зряла възраст. Авторката оспорва и резултатите от изследването на Уилсън, целящо да установи различието  в навиците при двата пола. Сейърс отбелязва, че е трудно за разбиране как по-малката вербална способност при мъжете води до това, те да са “по-подходящи” за политически живот и да доминират в него. Напротив, би било логично да е обратното, ако действително биологията определя социалната роля. Трудно е и да се разбере, как математическите навици са свързани с политическото доминиране. Обобщавайки цитираните от Стивънс данни, Сейърс отбелязва, че твърдението на биологическите детерминисти, според което основната причина за господството на мъжете е мъжката агресия, е неоснователно и не издържа на критика. Приложените данни говорят по-скоро за това, че както в съобществата на маймуните, така и в човешкото общество, преобладават мъжете което е социално придобито явление, реакция на материалните условия на живот, които могат да варират исторически и културно .