Различия в когнитивните функции при половете

   Данните по-долу са от изследвания от 60-70те години и трябва да се има в предвид, че става дума за статистически значимост, отнасяща се до малки различия в средните стойност на сравняваните групи мъже и жени, а не до конкретни индивиди. В рамките и на двете групи има голям брой индивиди, които превъзхождат в резултатите си голям брой хора от другата група.    Традиционно при изследване на интелектуалните различия между двата пола се изследват общия фактор на интелекта и специалните способност.

1.Общ фактор на интелигентността 

    Поради разнообразни причини повечето тестове за интелигентност са създадени така, че се изключва възможността да се установят значими различия между двата пола. Например, айтем, който се оказва диференциращ по отношение на половете, бива елиминиран и се балансира с неутрален. По тази причина не може да се отговори на въпроса дали съществуват полови различия в общата интелигентност. Изключение правят само най-ранните периоди от живота (първите 5 години), когато е регистрирано известно преимущество на момичетата , но то вероятно се дължи на установеното по-бързо физическо съзряване при тях.

2.Памет

   Съществуват данни, показващи че след 7та година от живота жените имат значимо по-високи показатели по вербална памет отколкото мъжете. Установено е и известно преимущество на жените при запомняне на социално значими стимули като имена и лица на хора . Изследването е проведено с мъже и жени, напуснали училище преди 40 години, като се оказва, че жените се оказват по добри при припомняне на имената и лицата на съучениците си. Има данни, предполагащи преимущество на мъжете при запомняне на социални обекти, но повторни изследвания отхвърлили тази теза.

3.Вербални функции

   Повечето изследователи посочват преимуществото на жените като група в това отношение. Има данни, че при продуцирането на словесен поток, образуването на по-дълги и по-правилни граматически изречения, и по-добър правопис, момичетата превъзхождат момчетата . Не може да се смята, че има полови различия при разбирането на словесен материал и боравенето с него .

4.Пространствени взаимоотношения

   За измерването на способността са използвани различни задачи – улучване на цел, подреждане на предмети по образец, решаване на лабиринти, ментална ротация на предмети или фигури. Използвани са и съответните субтестове на Тестовете за диференциални способности и Теста за базисни умствени способности . Сред авторите има консенсус, че мъжете имат по-високи постижения при боравене с пространствени отношения.  

Не са открити различия в базисните възможности за обучение.

   Жените показват по-високи резултати при: вербална гъвкавост, разбиране при четене, умения за финни разграничения при изпълнения на моторни задачи с пръстите на ръцете. 

  Мъжете показват по-високи резултати при: операции с цифрови взаимоотношения, пресъздаване на визуални пространствени отношения и координация при двигателни задачи, изискващи мускулна сила.

   Няма доказани полови различия при разбирането на вербален материал, изчислителни задачи, аналитично мислене и абстрактни разсъждения.