Полови различия. Половo-ролеви стереотипи.

   Историческия преглед на изследванията на половите различия очертават три основни подхода: различия между половете по отделни психологически характеристики; полът като личносттна променлива и полът като социална категория:

1. Различия между половете по отделни психологически характеристики: Подходът е насочен към установяване на индивидуалните различия между половете чрез прилагане на тестове. Идеята е да се установи дали двата пола се различават съществено по редица показатели (интелект, когнитивни функции, постижения и т.н.), като полът се приема за биологична даденост .
2. Полът като личносттна променлива: Подхода на практика третира пола като личностна черта. Приема се, че полът е представен у отделния индивид като едно или няколко, но малко на брой качества, които имат вид на черти и основната задача е да се измерят тези черти .
3. Полът като социална категория: акцентът тук е изцяло в дефинирането, описанието и измерването на социалните аспекти на пола в дадено общество (социални роли, стереотипи, нагласи, статус и т.н.) .

Половo-ролеви стереотипи

   Във всички популации съществува такъв стереотип, свързан с нагласите при възприемането на половете. Росенкранц  предлага на студенти списък от двуполюсни прилагателни, отразяващи личностни черти. По всяка от тях студентите оценяват типичния мъж и типичната жена. За стереотипни характеристики се приемат тези, за които има сходство във възгледите между по-голямата част от изследваните лица, че единият полюс е по-характерен за единия пол, отколкото за другия. Втора група от изследваните оценява кой полюс от всяка черта представлява по-социално желателно поведение. Резултатите показват, че „мъжките” черти са по-голям брой и са групирани около фактора „компетентност”, докато „женските” изразяват по-скоро фактора „топлота и експресивност”. По този начин мъжете са разглеждани като уверени в себе си, независими, активни, обективни, състезаващи се, амбициозни и способни лесно да вземат решения, докато жените се възприемат като излъчващи мекота, сензитивни към чувствата на другите. Тези данни съвпадат с предложеното от Т.Парсънс разграничение между „инструменталната” роля на мъжа и ”експресивната” роля на жената, т.е. мъжът е по-малко загрижен за междуличностните отношения, отколкото за майсторството и контрола, докато жената е фокусирана върху емоционалните взаимоотношения. Аналогично на изследването на Росенкранц е проведено в български условия от Л.Андреева и Т.Янчева през 1997. Извадката е от студенти и макар да има разлика в историческия период и културните условия, отново са открити два стереотипа – единия за мъжката, а втория за женската роля. Докато „женският” фактор на топлота и експресивност запазва основното си съдържание за българската извадка, „мъжкият” е ориентиран предимно към амбиция и пробивност, а не към компетентност, както е в случея с американското изследване.

   Стереотипа може да изиграе водеща роля при формиране на реалното поведение за това трябва да се внимава с свръхобобщенията, самосбъдващите се пророчества и изследванията в сферата на пола, защото те могат да повлияят стереотипите.