Различия в интелигентността продиктувани от социалния статус ~ Психолози БГ

Положителната корелация между социалния статус и тестираната интелигентност е регистрирана още през I и II св. войни (при служещите в армията). Съществува висока вариативност на IQ вътре в отделните социални групи, която е по-значителна в низшите по социален статус групи (което вероятно отразява по-голямото разнообразие на полученото образование). За 15 професии, избрани по случаен ред и ранжирани от най-ниската в йерархията до "професия" на висшата класа, се наблюдава прогресиращо увеличаване на тестовите резултати по IQ. Тези данни не са съвсем пълни, защото лицата от висшата класа по-рядко постъпват в армията. Но и цивилните изследвания показват аналогична зависимост между тествания IQ и равнището на професионална заетост.

При изследване на деца е установено, че професионалната среда на родителите се отразява върху интелигентността на децата им. Децата от най-ниските слоеве на населението са и с най-ниска интелигентност. Процедура: децата се разделят на групи според занятията на родителите - техният IQ корелира с професията на родителите (данни по скалата на Станфорд-Бине). Деца, чиито бащи са с висше образование имат средно с 20 точки повече от децата, чиито бащи упражняват ниско квалифициран труд. Разликите не винаги са големи, но са статистически значими. Изследвания проведени с PMAT (Primary Mental Abilities Test на Търстоун) при деца на възраст 10-16 години потвърждават горните изводи - IQ на децата корелира право пропорционално с професионалния (социалния) статус на родителите. Само при много малките деца (в предучилищна възраст) различия не се наблюдават. Обяснението за този феномен е в два аспекта:

тестовете, предназначени за тази възраст е възможно да имат различна природа от тези за по-горна възраст;
наличие на недостатъчно влияние на социалната среда.Най-съществените различия са в областта на вербалния интелект - там зависимостта е ясно изразена.

Между социалните групи съществуват големи припокривания на резултатите, както е налице и широк спектър на индивидуалните различия вътре в групата. Изследванията се затрудняват от факта, че много по-голям брой индивиди съставляват низшата класа в сравнение с висшите слоеве. Според Анастази е възможно в низшата класа да се открие по-голям брой хора с висок IQ, отколкото във висшата класа. Изследването, проведено сред ученици с IQ над средната стойност показват, че 17,4% от децата имат бащи от квалифицираните работници, а само 7,9% - бащи от висшата и средната класа. Данните показват, че в абсолютни цифри представителите на работническата класа могат да продуцират повече индивиди с висок IQ, но при относителните цифри групите с по-висок социален статус имат по-голям принос.

Различия в IQ голям град-малък град-село. При тези изследвания се изхожда от допускането, че в малките населени места живеят предимно представители на работническата класа, поради ограничените възможности за развитие, предлагани от тези селища. Изследвания от 60-те и 70-те на 20-ти век със „Станфорд-Бине” и „Уекслер”(детски вариант) показват, че децата от малките селища демонстрират резултати с 5 тестови стойности при най-малките и с 10 точки при останалите възрасти в сравнение с децата от големите градове. По-късни изследвания регистрират намаляване на това различие съответно на 2 и 5,5 точки. Промените могат да се обяснят с навлизането на информационното общество и глобализацията.

Обяснения на различията в интелигентността,
по отношение на социалната принадлежност

Влияние на наследствеността върху интелекта

Хората, израснали в определено социално обкръжение споделят съответния генофонд и специфична субкултура. Освен това, движението на индивидите нагоре и надолу по социалната стълбица зависи до известна степен и от наследствеността. Ако са налице подходящи условия за социална мобилност, най-надарените представители от съответната група могат да преминат в по-горни социални слоеве. И обратно - най-слабо надарените могат да преминат в по-ниски социални класи. Уолър например твърди, че синове, които превъзхождат бащите си с повече от 23 точки по IQ, имат възможност да се придвижат нагоре по социалната йерархия, и обратно. Но пред социалната мобилност, която е следствие от наследствеността (напр. висок IQ) са поставени сериозни етнически (расови), религиозни и класови бариери. (Така например, индивид от висшата класа, придобил богатството си по наследство (от поколения), чийто IQ е с 23 точки по-нисък от този на баща му, трудно ще премине в по-нисък социален слой.)

Влияние на социалното обкръжение (социално-класови различия в интелектуалната стимулация, която родителите предлагат на децата си).

Ако ранният опит на индивидите от по-ниските социални слоеве се различава от този на лицата от по-високите слоеве, това може да е възможно обяснение за различията в интелекта. Изследванията показват наличието на социално-класови различия в интелектуалната стимулация, която родителите предлагат на децата си. Напр. при игра и при учене с детето майките от средната класа са по-отзивчиви, внимателни и по-склонни да помогнат при игра и при решаване на проблеми, в сравнение с майките от по-ниските слоеве. По-високо образованите жени са в състояние да помогнат при решаването на типични ученически проблеми. Майките от средната класа са по-малко склонни да упражняват контрол, основан само на ротителската им власт. Вместо това те предпочитат да дават по-ясни указания за извършване на работата. Тези склонности рефлектират и върху психологическото консултиране - усилията при работа с родителите са насочени към убеждаването им в необходимостта да дават инструкции, а не да се позовават на властта си. Склонността към прилагане на родителската власт е характерна за по-низшите класи.

Употребата на езика

При средната класа езикът се употребява в по-рафинирана форма - с по-дълги изречения и стремеж за изразяване на по-фините разлики в чувствата на хората, с разбиране на зависимостта между причина и следствие. Работническата класа използва кратки или недовършени изречения, с необработено съдържание, както и контекстна реч. При първите се развива прецизна концептуация, докато при вторите се потиска точността и усета към език.Сензитивният период за усвояване на речта е 3/4 - 7-годишна възраст и е необходима интезивна стимулация в този период. Всичко това има много голямо значение при избора на професия, защото професиите с най-висок статус са свързани с елегантната употреба на езика.