Различия в ценностната система продиктувани от социалния статус

    През 1973 г. Рокич изследва общите жизнени ценности и получава резултати за драстично разминаване в ранжирането на ценностите в различните социални класи:

1. Чистота - на 2-ро място при низшата класа и на 17-то място при висшата (за която чистотата е априори "гарантирана").
2. Комфортен живот - на 6-то място при низшата и на 15-то място при висшата класа.
3. Спасение на душата, истинско приятелство, жизнерадостност, оказване на помощ, подчинение  и учитивост - по-ценени от низшите класи в сравнение с висшите.
4. Чувство за постижение, сигурност на семейството, вътрешна хармония, зряла любов, мъдрост, способности, въображение, интелектуалност и логичност - са приоритет в ценностната система на по-висшестоящите групи.

Милтън Рокич
1918-1988

   Рокич прави извода, че хората от двете крайни групи идват от различни култури. Бедните са по-религиозни и в по-голяма степен насочени към другите, конформни към традиционните социални ценности, по-малко заинтересовани са от поемането на отговорност и сигурността на семейството, те са по-мотивирани да принадлежат към групата на собствения пол, отколкото за любов и близост с противоположния пол. Бедните приписват по-ниска ценност на компетентността, интелектуалността и самоактуализацията. Тази ценностна ориентация е рефлексия върху родителските концепции за възпитание - онези ценности, които родителите биха искали да видят усвоени у децата си.

   Предходната ценностна йерархия се отразява и на родителските стратегии на различните социални прослойки (ценностите, които родителите биха искали да бъдат усвоени от децата им). Кон (Kohn, 1969) изследва родители от средната и работническата класа, като от списък с характеристики им се предлага да изберат три, които биха искали децата им да притежават. Двете групи подчертават значението на качества като щастие, честност, разсъдливост, подчинение, надеждност, самоконтрол. Средната класа дават приоритет на саморегулацията и разбирането на чувствата на другите хора, докато, обратно, родители от работническата класа отдават предпочитания на ценности, свързани с подчинението и дефинирани отвън стандарти (подчинение, честност, чистота).

   Тези ценностни различия се отразяват и на възпитателните стратегии. Родителите от работническата класа прибягват до физически и други по-сурови наказания при неправилно поведение на децата си (ценят спазването на социалните норми и подчинението). Родителите от средната класа прибягват до сурови (физически) наказания при проява на чувства, свързани с агресивност или избухване, т.е. свързани с нарушен самоконтрол (тези родители най-много ценят самоконтрола).