Фактори неоказващи влияние на културните различия.

Политически строй.

   Според Минков, допускането, че политическата система влияе на културните различия е необосновано и създава грешното впечатление, че ако един диктатор е свален от власт, или се смени режимът, ценностите, нагласите и поведението на хората ще се променят драматично за кратък период от време. Това би означавало, че държава, управлявана през цялата си история от авторитарни режими и деспоти, на драго сърце би приела западните ценности, като демокрацията и законността, буквално за една нощ, след като диктаторът си отиде . В този план, почти всички явления в съвременните нагласи на българите се обясняват със социалистическото минало. Доказано е, че най-генералните и дълбоки културни особености се формират за столетия, а някои – и то най-важните – дори за хилядолетия. Социализмът е временно явление и няма как да измени коренно една култура, формирана преди повече от 1 000 – 2 000 години. 

Достатъчно сериозен анализ би посочил, че различията между българите и средноевропейците датират и са се формирали, и са съществували, много преди  социализмът изобщо да го има. Той не е успял да измени коренно нито германското, нито полското или чешкото общество, защото те са запазили почти непокътнати, макар и подтискани, културните си ценности през ерата на социализма, и след неговото падане просто са се върнали към тях. Пример: Според редица изследвания българите са на едно от първите места в света по несработване с колеги в службата и по омраза към колективната работа. Тази черта се е запазила и не е променена от социалистическия строй. 

   Социализмът има една важна рола: той може само да подсили някои културни особености, които са съществували и преди това, или да блокира появата и развитието  на други, но не е в състояние да създаде някаква своя култура, напълно различно от онази на несоциалстическите общества . 

Религия.

    На нея също се приписва способността да създава някакви свои собствени културни особености. Според Минков, религията само поддържа, запазва и налага култура, съществуваща преди появата на религията и породила самата религия. Пример: На арабите им е забранено да отглеждат куче за домашен любимец. Тази норма се повелява от исляма, но по-важния въпрос е: А защо така повелява ислямът? Според Минков, тази забрана съществува в исляма, защото тя изразява някаква необходимост, която е съществувала преди да се появи ислямът и само е намерила израз в него. Добър пример е и фактът, че основните религиозни празници в християнството съвпадат като дати с по-ранни езически празници (Рождество отговаря на празника на слънцето и т.н.)

   Според автора, хора, които са живеели заедно в едно общество много дълго време, често имат сходни ценности, нагласи, поведение и разбирания, дори да принадлежат към различни религии. Пример: българите християни и българите мюсюлмани. Обратното обаче също е вярно: хора, принадлежащи към една религия, но живеещи на различни места, често се различават съществено в оценките, мненията, разбиранията и ценностите. Пример: католиците от Испания и тези в Бразилия; християните от южна и северна Европа; мюсюлманите от Близкия изток и тези от Бангладеш; православните българи и грузинци се различават значително по някои генерални културни особености. 

   Може да се обобщи, че в най-широк смисъл културата създава религиозните различия, както в рамките на една и съща религия, така и между религите.

Образователна система и домашно възпитание. 

   Смята се, че човешките популации се различават в ценностите и поведението си, защото са били изложени на различни образователни системи и са възпитавани по различен начин вкъщи. Според Минков, това не е така защото, домашното и училищното възпитание са само проводник на културните ценности, начин, по който те се предават от едно поколение на друго. Нито училището, нито домът и семейството, не създават някакви свои, типични ценности. Те просто закрепват, налагат, предават, показват ценности, които вече съществуват в дадената култура. Тук остава и въпросът: Ако образователната система и семейството създават културните различия, кое е довело до различията в образователните системи и семействата по света?