Дългосрочната и краткосрочната ориентация като фактори за междукултурни различия.

   Причината дългосрочната и краткосрочната  ориентация да се разглежда като отделно измерение е, че се отнася първоначално предимно за Източна Азия. Около 1985 канадският изследовател Бонд открива съществуването на неподозирано преди това културно измерение, на базата на широкомащабно проучване в Китай и още 22 страни. Хофстеде включва дългострочната ориентация към четирите измерения, открил преди това. В първото издание на книгата си “Защо сме различни” Минков разглежда дългосрочната перспектива като част от културно измерение, наречено жертвоготовност, отнесено отново към Източна Азия. Докато Минков визира дългосрочната ориентация като стремеж към планираме на далечното бъдеще, при Хофстеде тя няма нищо общо с това. За Хофстеде дългосрочната перспектива се свързва с пестеливост и развиети на образованието, особено висшето. Минков разширява логиката на измерението, като в жертвоготовността включва дългосрочната перспектива и планиране, себеподтискането, дори себезаличаване и себеотдайност, пестеливостта, ученолюбивостта и свръхчувството за скромност и срам. Във второто издание на книгата си от 2007 г. той вече не говори за такова измерение, а голяма част от компонентите му – като срам, скромност, ученолюбивост – са включени в ново измерение, наречено себезаличаване, а другите – като себеподтискане, пестеливост, планиране – към себеподтискането. Други учени говорят за безличностност или себеотдайност, когато се отнасят към японската култура. Споровете се водят около това, доколко дългосрочното планиране е част от дългосрочната ориентация. Според някои учени именно то се явява генерална разлика между Азия и остатъка от света. Техните заключения обаче са погрешни, тъй като се базират на проучвания единствено между Азия и Запада. Освен това в много отношение именно европейците прилагат дългосрочноориентирано планиране, докато японците считат, че някои неща не могат да се планират и зависят от късмета. Каквито и методики да използват, и каквито и измерения да формулират, учени като Бонд, Хофсетде, Де Мант и Минков забелязват, че изтоазиатските култури – тези на Япония, Китай, Тайван, Хонг Конг, Макао, Сингапур, Корея, Виетнам – имат нещо специфично, което не може да се обясни добре с предишните измерения и което прави културите им уникални. Например, въпреки подчертано колективистичната и неравновластна култура, източноазиатците имат изключително позитивно отношение и голямо уважение към властимащите, което на места граничи с фанатизъм (да си спомним камикадзетата в Япония по време на ВСВ или култа към личността към севернокорейските лидери). Освен това, въпреки външната си причинност и колективизъм, в тези култури хората продължават да работят всеотдайно дори и след като са задоволили основните си потребности. Въпреки , че са родови, те вярват в смисъла от полагане на големи усилия, дори и след задоволяване на материалните нужди, при все това прагът за задоволяването им е доста нисък, но усърдието и усилията не спират. Ако трябва да обясним източноазиатското икономическо чудо ще ни бъде още по-трудно. Това налага обособяването на специфично културно измерение за Източна Азия. Изследвания на Ърли установяват и още нещо уникално за Източна Азия – липсата на “обществено безделничене”. Докато в Америка и други култури сборът на личните усилия, когато хората работят заедно, е по-нисък от този при самостоятелна, то в Китай е точно обратното. Не само че при задружна работа сборът от усилията не е по-нисък, а често е и по-висок. Тъй като изследванията са правени сред малък брой държави, още е трудно да се даде задоволително обяснение. Има данни, които сочат, че при родовите култури е важно с кого се върши работата – с близки и приятели се работи по-лесно и продуктивно. Значение може да има и желанието за себеизтъкване, което е отделно културно измерение. Американците не се напрягат, ако няма как да се забележи, че са по-добри от околните, дори да са им близки. В източните култури хората се себеизтриват – човек се слива с масата и работи максимално добре. Колкото повече хора, толкова повече усилия. 

   Далекоизточната жертвоготовност не се среща почти никъде другаде. Тя корелира силно с жертвоготовност в името на работата, много силна трудова етика, строги правила на работа, дългосрочно планиране, себезаличаване, спестовност, свръхчувство за срам, избягване на похвали и свръхскромност, отвореност към новото, ученолюбивост, липса на “общественото безделничене”, характерно за западните общества, голяма готовност за скъсване с традициите и всичко, което задържа движението към бъдещето и др. Япония е на първо място в света по спестовност на глава от населението. Японците спестяват средно два пъти повече от американците. Далекоизточните страни са най-високо в скалата по отношение на времето, създадена в следствие от изследванията на Бонд през 80-те. Връзката е логична – който пести мисли за бъдещето, затова има дългосрочна ориентация. В този ред на мисли, китайците и японците считат размяната на подаръци за нещо нежелателно, защото са свързани с ненужни разходи. Може би най-отличителната черта на тези култури е тяхната готовност да работят свръхусърдно и старателно за малко пари, да жертват всичко в името на работата.     Работохолизмът и стресът в Далечния изток всъщност същестуват от столетия и са причина за гордост. Японците дори имат дума за това – кароши, което значи смърт от преработване. Друга отличителна черта на тези култури е сляпата подчиненост и везпрекословна вярност и изпълнителност в името на господаря, императора, началника. Особено застъпено е силното личностно подтискане, граничещо със заличаване, в името на колектива и груповия интерес, което може да доведе до явления, напомнящи безродовост. Фактът, че жертвоготовните култури са и родови, ги прави уникални. Битува схващането, че трудът е свещенна човешка ценност, в името на която трябва да се полагат огромни жертви – според корейски изледователи тяхната култура има нещо, което наподобява вътрешната причинност. Мотивацията за прилежен и усърден труд, заради самия труд, е дълбоко залегнала в съзнанието на хората още от детството, и на практика началниците рядко се занимават с въпроси за мотивацията на служителите си. Съществува дълбоката вътрешна убеденост за нуждата от усилен труд и жертвоготовност у всеки индивищд. 

   Причини за появата на дългосрочната ориентация в далекоизточните общества. Една разновидност на интензивното земеделие, отглеждането на ориз, заслужава специален интерес. Оризът се отглежда по най-различни начини и при най-разнообразни начини на обработка на почвата, култивиране, напояване, отводняване и събиране на реколтата. Оризищата могат да се напояват от сезонните води, или от изкуствено прокопани канали. Семената могат да се отглеждат в домашни условия – например в парник – до покълването, след което се полагат внимателно едно по едно в специални ямички на полето. Семената мога и да се разпръскват, както при сеенето на жито и други зърнени храни в европейската аграрна традиция. В Източна Азия хората са възприели очевидно най-трудоемкия начин на отглеждане на ориз още от древни времена. Земята се изорава, напояването и отводняването на оризовите полета се извършва чрез сложна система от напоителни съоръжения, а оризовите кълнове се полагат ръчно едно по едно в почвата. За разлика от азиатците, европейските и близкоизточните фермери отглеждат овес, ечемик, ръж, пшеница чрез разпръскване на семената, което е по-малко трудоемък метод. От Средновековието насам Китай полага огромни усилия да интензифицира селското си стопанство, за да изхрани нарастващото население. Според икономисти от Харвард  между 1368 и 1968 г. китайското земеделие е увеличило неколкократно добивите си по екстензивен път без да прилага нови технологии. Според същия автор (Минков), в някои южни Китайски провинции се добиват по две, дори три реколти ориз годишно. Наличието на бързо израстващ ориз, осигуряващ няколко реколти годишно, мекия климат и изобилието от вода и влажна почва са оказали допълнително влияние върху есктензификацията на земеделието и полагането на повече труд (защото той дава резултати в тези условия). Това не е възможно в гориста или пустинна среда. Ръчното полагане на оризовите стръгове едно по едно в земята е допълнителен стимул за спестовност, планиране и пестене на ресурсите, докато разпръскването на зърна в Европа и Близкия изток формира убеждението, че частичното излишество или прахосничество на ресурса е някак нормално. При разпръскване на семена, част от тях попадат странично и не покълват, други падат върху камъни и се изсушават, трети са погълнати от птиците (това е описано в “притчата за сеяча” в Новия Завет: Лука 8; 5-8). Не всички автори са съгласни с мнението, че пестеливостта се дължи на културни фактори. Според Ashkanasy, Gupta, Mayfield и Trevor Roberts (2004) “въпреки, че пестеливостта е отличителна черта на икономически възход на конфуцианските общества, това не означава, че тя се дължи на тяхната дългосрочна ориентация. Високата спестовност може да се дължи например на ускорените нива на потребление в повече от тези общества, което се съчетава и с ниската социална осигуреност на възрастните, което кара хората да спестяват повече от доходите си, за да оцелеят”. Според Минков обаче, ако това е вярно, то африканските култури биха били най-спестовните в света. Поради ограничените им доходи, цената на живота в Африка е много по-висока отколкото в Япония, Сингапур или Корея, а социалната осигуреност на възрастните липсва. Африканците спестяват много по-малко от китайците или японците, въпреки че БВП на Китай е сходен с този на някои африкански държави и по-нисък от този на някои латиноамерикански .