Спокойствие и тревожност - междукултурни различия.

   За първи път за това измерение заговаря Хофстеде. През 70-те години той забелязва интересна корелация: ако служителите на компанията в определена страна са стресирани на работното място и страдат от неврози, то те очакват да останат на мястото си по-дълго време, избягват смяна на работа, твърдят, че правилата на компанията не бива да се нарушават по никакъв повод. По-нататък признават, че се притесняват от безработицата, изпитват подозрителност от някои нови технологии, по-недоволни са от работата и семейството си, трудно се сработват и самоорганизират. В средата на 70-те Хофстеде оповестява, че е открил ново културно измерение, което нарича “uncertainty avoidance” – избягване на несигурността. Има народи, които са по -тревожни от други. Въпреки, че с това измерение Хофседе успешно успява да обясни редица явление в обществата, то все още предизвиква полемика за това какво влиза в него, на какво се дължи, и най-вече ако се отнесе към извъневропейски общества. Накратко, членовете на някои общества изпитват по-често някои стресове явления като тревожност, безпокойствие, нетърпеливост, раздразнителност, неспокойствие от предстояща промяна, избухливост, холеризъм, гняв, депресивност и т.н. Ако те бъдат и съчетани с родова култура, както е в България, комбинацията става взривоопасна. 

Хеерт Хофстеде

   Географското разпределение на тревожността и спокойствието по света лесно може да се види от статистиките на Световната здравна организация за неврози. Изследванията на Хофстеде се позовават на по-стари изследвания на Lin и Tempson, позовани на медицински статистики. По-късно резултатите са потвърдени от изследването на личностното измерение по петфакторния модел, наречено невротизъм на Mcrae and Terraciano, след голямо междукултурно изследване. С висока честота на неврозите се отличават Австрия, Япония, Германия,Франция, Испания, Италия, Португалия, Гърция, Унгария, Кувейт, Малта и страните от Източна Европа. С високи честоти на неврозите се отличава и Латинска Америка, особено Карибския басейн. Тези данни съвпадат и с консумацията на цигари на глава от населението. Като спокойни общества се определят Дания, Швеция, Норвегия, Холандия, САЩ, Великобритания, Ирландия, Австралия, Нова Зеландия, Канада, Финландия, и др. Според класацията на Хофстеде, индексът на тревожност ( incertainty avoidance index) за някои държави е: Франция 86,Испания 86,Италия 75,Германия 65,Австралия 51, САЩ 46, Британия 35. Като най-тревожни и стресирани са жителите на южна латинска и Средиземноморска Европа, както и Източна Европа и Япония. 

  Хофстеде нарича измерението “избягване на несигурността” тъй като хората в тревожните общества се опитват да избегнат стреса, предизвикан от неизвестността, неясните и неочаквани ситуации и несигурност, като налагат ясни и точни правила, предписания, процедури и ред, с които правят живота си предвидим, структуриран и ясен. Важни следствия от тревожността в едно общество са: въвеждането на огромен брой рестриктивни правила и закони, бюрократични пречки и процедури, стремеж към ред и структура, избягване на задружната работа и предприемачеството, недоволство от семейството, работата, здравето, правителството, липса на чувство за благоденствие дори при богати страни като Франция, Белгия, Италия и Япония, вечно чувство, че нещо не е наред, въвеждане на норми в езика, висок процент пътнотранспортни произшествия, висок брой полицаи на глава от населението (които да налагат сигурност), пътни злополуки, жертви на пътя и превишена скорост, предизвикани от нетърпеливостта (Culture consequences, Hofstede,2001). Важни резултати от тревожността в потребителското поведение е повишенато потребление на цигари, прах за пране, избягване на декоративната козметика (в индивидуалистични страни, тъй като подсъзнателно се свързва с идеята за изцапване, консумация на повече пресни плодове и бутилирана вода, избягване на консумацията на сладолед, прекалено сладко или солено, както на  замразени храни. Има и подчертано недоверие към някои нови технологии, като интернет, телефони,  и др. В семейството и образованието се прилага възпитаване чрез стрес – налагат се редица забрани и позволения. 

   Причини за появата на спокойствие/тревожност. Разглежданите в темата автори не дават отговор в разработките си на въпроса каква е причината някои общества да са по-спокойни от други. Затова могат да се приложат разсъждения напълно в научната логика на културните измерения. Нека видим кои страни са спокойни и кои – тревожни. После ще търсим какво е онова, което ги различава, което би се явило причина за спокойствието или тревожността им. Класацията на Uncertainty Avoidance Index на Хофстеде е: като най-тревожни страни се определят Гърция 112, Португалия 104, Гуатемала 101, Белгия 94, Полша 93, Япония 92, Аржентина 86, Франция 86, испания 86, Южна Корея 85, Турция 85, Унгария 82, Колумбия 80, Бразилия 76, Италия 75, Чехия 74, Австрия 70, Пакистан 70, Германия 65, Финландия 59. На дъното на класацията са Сингапур 8, Ямайка 13, Дания 23, Швеция 29, Хонг Конг 29, Великобритания 35, Ирландия 35, Малайзия 36, Индия 40, Китай 40, Филипини 44, САЩ 46, Индонезия 48, Нова Зеландия 49, ЮАР 49, Новегия 50, Австралия 51, Таназия 52, Кения 52, Замбия 52, Холандия 53, Нигерия 54, Финландия 59. Можем да заключим, че като спокойни народи се определят Скандинавските държави, Великобритания, САЩ, Австралия, Нова Зеландия, Китай, Тайван, Индонезия и някои други страни от Далечния изток и черна Африка. Най-тревожни са народите на южна Европа – латинска Европа и Средиземноморието, Източна Европа, Япония, арабските страни, Латинска Америка, Германия и др. Дори и да се мери индиректно, например по статистиките на СЗО за невротизъм, или потребленито на тютюн, или пък статистиките на пътнотранспортни произшествия, разпределението на страните ще е горе-долу подобно. Скандинавските страни, англоговорящите, Китай и някои азиатски страни са на единия полюс, остатъкът от света и особено Южна и Източна Европа – на другия. 

   Веднага може да се забележи съвпадение между културите, които се себеудовлетворяват, и тяхното спокойствие. Общото между Скандинавските страни, Велкобритания, САЩ, и някои други англоговорящи, както и западноафрикански държави е, че за тях не е характерно себеподтискането. Един сериозен научен позход би изискал анализ на взаимовръзките – логически, причинно-следствени и статистически – между себеподтискане и тревожност (или себеудовлетворяване и спокойствие) и изчисление на корелационния коефициент между факторните индекси на двете измерения. Макар и да е видна корелацията между себеудовлетворяване и спокойствие при Скандинавските, англоезичните и някои африкански страни, тя не може да обясни различията за Латинска Америка и Югоизточна Азия. Спокойните култури на Китай, Хонг Конг и Сингапур се себеподтискат, докато себеудовлетворяващите се култури на Латинска Америка са доста тревожни (Мексико, Венесуела, Бразилия). Навярно зад спокойствието/тревожността стоят няколко основни фактора.В главата за себеподтискане и себеудовлетворяване бе посочена връзката между себеподтискането и щастието и субективното чувство за здраве. Логично е, ако човек подтиска желанията и някои от естествените си потребности (като например тези, свързани с почивка, забавление, консумация, секс ) да не се чувства особено щастлив и доволен. Ниските нива на щастие, задоволство и субективно чувство за здраве предизвикват и силен песимизъм, а оттук и тревожност. Тъй като повечето себеподтискащи се култури са и дългосрочно ориентирани, техните членове мислят в дългосрочна перспектива и предвиждат всички възможни ситуации, преди всичко негативните и неблагоприятните, което също би довело до повече тревожност и стрес. Наистина, в себеподтискащите се култури хората се отличават със силно недоволство от работата, семейството, дохода, и живота като цяло, и са по-тревожни и стресирани. В Южна Европа хората са по-стресирани на работното си място, затова те се сработват по-трудно и по-лесно се изтощавата психически и физически. Но все пак те заемат средни позиции по измерението себеподтискане. Съвпадението между тревожност и себеподтискате е най-високо при страните от Източна Европа, арабския свят и далечния изток (Япония). Съвпадението между спокойствие и себеудовлетворяване е най-силно при Скандинавските страни, англоезичния свят и Западна Африка. Най-силни различия между спокойствие и себеподтискане се наблюдават в Китай, Сингапур, Хонг-Конг, а тревожност и себеудовлетворяване има в Южна Европа и Латинска Америка.

   Обясенението за различията по спокойствие и тревожност могат обаче да се свържат и с биологията. Същестува ген, наречен DRD4. Той регулира дейността на допамина в мозъка и определя степента на психическа възбудимост. Този ген има множество полиформизми, които се свързват с броя на повторенията на някои структури в него. Най-често срещани са полиформизмите с 4 и 7 повторения. Първият спомага за спокойствието, а вторият се свързва с агресивност, хиперактивност и дефицит на внимание. Полиформизъмт със 7 повторения се среща у висок процент хора – между 45-78% - сред някои южноамерикански индианци. Сред китайците хан честотата на този полиформизъм е 0, а сред японците – 0.01. Европейците имат стойности между 15-20%, но са още по-ниски сред скандинавците. Това съвпада с разпределението на страните по спокойствие и тревожност. Възниква въпросът дали известанта източноазиатска прилежност в училище се дължи и на липсата на D4 полиформизъм със 7 повторения. Високите проценти южноамерикански индианци, които имат полиформизъм със 7 повторение може да обясни тревожността в латиноамериканските култури, където индианците са мнозинство.