Акцентуации на характера и темперамента(Типологични модели на К. Леонхард и А.Е.Личко).

   1. Демонстративен тип – за него е характерно т.нар. ‘изтласкване’ – понятие, за първи път, използвано от Фройд в психиатрията, където то обаче има много по-различно значение. Същността на този процес е обяснена много добре от Ницше (Отвъд доброто и злото) „Паметта ми казва, че съм извършил това. Гордостта ми казва, че не съм го направил, паметта ми се предава.” Принципно, всеки от нас има способността да изтласква от съзнанието си събития, които са му неприятни. Изтласкваното обаче никога не се игнорират изцяло. При демонстративните личности тази способност е много силно развита – те могат напълно да забравят това, което не искат да помнят; да лъжат, без изобщо да осъзнават, че го правят. Някои са способни да изтласкват дори физическа болка, и така например, пробождайки тялото си с игли, да не усещат болка. И ако съзнателното изричане на лъжи най-често е съпроводено от угризения, когато хората лъжат, те често се изчервяват, изглеждат смутени. При демонстративните типове такова нещо няма. Те лъжат, при това с напълно спокойно и невинно изражение на лицето, говорят дружелюбно и просто. Тази непринуденост се обяснява с факта, че в момента на общуване това, което казват, им се струва напълно вярно. Никой нормален човек не е способен да лъже по подобен начин, да преодолее вътрешно факта, че говори лъжи, а без това да стане, няма как да се елиминират външните прояви. Демонстративните личности могат напълно да ‘изтласкат’ от съзнанието си нещо, а после да си ‘спомнят’ за него при необходимост. Възможно е обаче и изтласканото за по-дълъг период от време, да бъде изцяло забравено.

Карл Леонхард 1904-1988

   Друго, характерно за тези личности е, че те обичат да се хвалят. За всички е известно, че похвалата е ценна тогава, когато е отправена от някой страничен човек. Демонстративната личност може да изтласка това убеждение и да получава удоволствие от собственото си самохвалство. Към това можем да добавим и непрекъснатото желание да са център на внимание, което се открива още в самото детство – такива хора с удоволствие са декламирали стихотворения пред класа, участвали са в различни пиеси, като много успешно се вживяват в най-различни роли. И дори понякога това да е странно за околните, демонстративния човек не обръща внимание на недоумението – по-важно е да бъде забелязан.

   Същото може да кажем и за самосъжалението, характерно за тези личности. Те могат с часове да говорят за това колко са нещастни и изстрадали, само и само да направят впечатление и да бъдат забелязани. Какви ли не подробности се разказват – за ужасната катастрофа, където животът им е висял на косъм, и в същото време това самосъжаление се преплита със самохвалство – как въпреки болките човекът е проявил невероятно самообладание, не е паднал духом, държал се е смело.

   Тези хора не са способни предварително да обмислят действията си. Те са изобретателни, но могат лесно да бъдат разобличени, без дори да се усетят, тъй като подобна мисъл веднага би била изтласкана от съзнанието им. Не можем обаче да гледаме единствено отрицателно на този тип характер. От демонстративните типове, например, стават прекрасни продавачи – те успяват да докоснат, да влязат под кожата на всеки клиент, да намерят правилния подход към него. Тази способност се свързва с факта, че те могат да ‘излязат’ от собствената си личност, да се харесат на клиента и да продадат дадена стока. Тези личности също умело балансират отношенията си с хора с трудни характери. Бракът при тях често е успешен, защото те умеят да се приспособяват към партньора си. Благодарение на тези си умения, демонстративните хора лесно завързват приятелства с хора, привлечени от общителността им и желанието им винаги да помогнат, като останалите черти /дори отрицателни/, които те притежават, по-често остават на заден план.

   2.Педантични (ананкастни) личности - обратно на демонстративните личности, тук напълно отсъства тази способност за ‘изтласкване’. Ако постъпките при първите се характеризират с необмисленост, то педантичните типове прекалено дълго обмислят, преценят решенията си, искат още и още веднъж да се убедят, че няма по-добро решение, по-удачен вариант за действие. Те не са способни да изтласкват съмненията си, а това забавя и действията им. Разбира се, става въпрос почти само за действия, които са важни по някакъв начин за човека, а това, което няма особено сериозно значение, може и да се изтласка без затруднения.

   При тези хора страхът, който ги кара да виждат огромна опасност в нещо не чак толкова значимо, е породен от продължителна неувереност преди това, дали самият страх е оправдан. Като последствие от такива натрапчиви идеи възниква болезнен страх, който тези личности съзнават, опитват се да преборят, но тъй като системата за ‘изтласкване’ при тях не е достатъчно добре развита, не успяват и именно това води до засилване на самия страх все повече и повече. При отсъствие на невроза тази педантичност е с отрицателно значение само когато придобива болезнен характер. Способността да вземе решение в някои случаи е до такава степен нарушена, че човек не може дори да работи нормално. Обзет от съмнения, той постоянно проверява дали всичко е свършено докрай, започва да изостава от колектива. Тези хора много често вземат допълнителни часове в работата. Нерядко се случва дори след работа да се връщат по няколко пъти, за да проверят дали всичко е угасено, заключено, подредено. Дори и да прогони тези мисли, те отново идват, вече по пътя към вкъщи, а и след това – докато се опитват да заспят,  често не могат да намерят нужното спокойствие.

   Домашните задължения също отнемат ненормално много време. Жените тук са засегнати повече от мъжете. Стаите се чистят и подреждат много по-често, отколкото е необходимо, а почистването всеки път е основно. Приготвянето на храна отнема много повече време, отколкото при останалите хора – продуктите се мият по няколко пъти, както и чиниите и останалите съдове. Изключително трудоемко се оказва и предотвратяването на битови аварии. Човекът, който никога не забравя да изключи газовия котлон, и знае това, все пак се връща няколко пъти, за да провери дали го е изключил. Познатата вече от работата картина се повтаря – напускайки дома си, педантът се връща, за да провери, заключена ли е вратата (въпреки, че никога не се е случвало да е забравена отключена), изключени ли са всички уреди, спряна ли е водата.

   Поведението на педантичния човек често има своите преимущества, свързани със склонността към завършеност, точност. В професионалната сфера педантът се представя изключително добросъвестно, отговорно, на тях може да се разчита винаги, когато има работа, която трябва да бъде свършена без грешка. Тези хора рядко сменят работата си без основание, повечето пъти много години или цял живот работят в една и съща фирма. Педантичните типове се грижат много добре за здравето си, не пушат, пият умерено. Но при прекомерна засиленост това предразполага към развитие на хипохондрия.

   3.Шизоиден тип – на този тип характер е присъща патологична устойчивост на афекта. Чувствата, предизвикващи бурна реакция, обикновено отминават, ако отстраним дразнителя – така например гневът ни минава, ако по някакъв начин накажем този, който ни е ядосал, страхът минава, ако се махне това, което ни е уплашило. Дори и да не успеем обаче своевременно да реагираме на дразнителя, тези усещания изчезват след кратък период от време. При шизоидните личности това не е така – афектът при тях отминава за значително по-голям период от време, и дори мислено да се върнат към случилото се, започват отново да изпитват същите чувства, със същия интензитет като в реалната ситуация. Афектът при такива личности се задържа дълго време, дори и нищо да не напомня за случилото се. Най-силно този тип си проличава, когато са засегнати личните интереси на личността, затова тези хора често са възприемани като отмъстителни и злопаметни, а освен това и силно чувствителни, обидчиви, уязвими хора. Когато са засегнати обществени интереси, афектът по-рядко се задържа за толкова дълго време. И дори сред представителите на дадения тип да има борци за обществена справедливост, те най-често редом с тези на обществото отстояват и някакви лични интереси, опитвайки се чрез подобно обобщение да им придадат по-голяма тежест.

   Шизоидните черти се проявяват не само при някакъв провал, но и в случай на успех. Често наблюдаваме самонадеяност, а похвалите, отправени към такива хора, винаги им се струват недостатъчно, те често се стремят да извоюват признанието на околните. По този начин, това честолюбие може да се превърне в движеща сила по пътя към трудови или творчески успехи. Но то може да бъде и отрицателно, когато такъв човек безскрупулно застава на пътя на свой колега, в чието лице вижда конкурент. Често в младостта си шизоидните личности имат високи достижения в различни области, тъй като искрено и с увлечение търсят удовлетворението от осъществяването на стремежите си. С възрастта обаче възможностите на човек намаляват. Намалява и удовлетворението от постигнатото, възниква параноята, че останалите за виновни за създалото се положение, и са враждебно настроени. С времето тази личност окончателно застава на този отрицателен път, става вредна за обществото.

   4.Възбудим тип – много съществени са чертите на характера, които се появяват вследствие на недостатъчен самоконтрол. Те се изразяват в това, че водещо в живота на човек става не разумното, логично поведение, а първичните влечения, инстинктите. Разумното, това, което разумът ни казва, не се взема под внимание. Реакциите на възбудимите личности са импулсивни. Търпимостта им е чужда, и когато нещо не им изнася, те не умеят да се примиряват. В резултат на това тези хора дори заради най-малкото нещо се карат с началниците си, сътрудниците, захвърлят работата и казват, че напускат, без да си дават сметка за последствията. Често сменят работата си. Понякога се случва и да посягат физически на някого, с когото се карат. 

   Раздразнителността, която е така свойствена за възбудимите типове, намира своя израз и в различните влечения. Тези хора ядат и пият каквото им падне, много от тях стават алкохолици. Когато им се пие, те не мислят за опасността от алкохола, нито за последиците, които пиянството може да им донесе – в службата, семейния живот, здравето. Много възбудими личности страдат от хроничен алкохолизъм. Импулсивни са и проявите им в сексуалната сфера, но при мъжете това не прави кой знае какво впечатление. Те често дълго време не сменят партньорката си, дори напротив – способни са силно да се привързват към нея. Това обаче няма нищо общо с верността им – просто в дадения момент сексът с именно тази жена им носи най-голямо удоволствие, но ако намерят друга, която им харесва повече, без колебание биха изневерили. В юношеските си години тези мъже имат голям брой сексуални партньорки, често са бащи на извънбрачни деца. При жените също често се наблюдава постоянство при избора на партньор, но в своята младост те рядко проявяват каквато и да било сдържаност, и лесно се дават на много мъже. Много от тях се занимават с проституция. 

Андрей Е. Личко 1926-1994

   И при двата пола често се наблюдава бягство от дома. Нерядко, когато нещо вкъщи не ги устройва, възбудимите тийнейджъри намират за най-лесно да избягат, да прекъснат връзка с дома. Често това е повод да избягат от училище, като последствията не ги интересуват в този момент. Момичета, избягали от вкъщи, често завързват интимни отношения с различни мъже; момчетата извършват престъпления като кражби или влизане с взлом. Когато престъпността стане по-сериозна, тя не носи обикновен характер. Актовете на насилие са изключително жестоки, но те са предизвикани не от злоба, а от стрес. В спокойно състояние възбудимите типове са внимателни, обичат деца и животни, услужливи са. Добрите чувства, както и лошите, нямат граници. Но нещо като социален дълг им е чуждо – те без угризения бягат от час, напиват се до безобразие, пропускат работа без уважителна причина, не се отчитат пред началника.

   Мисловната дейност се забавя при възбудимия тип. Затруднено е дори възприятието на чуждите мисли, затова понякога се налага дълго и подробно да им се обяснява, докато разберат. Особено много това си личи когато зададем на изследваното лице въпрос, над чийто отговор трябва да разсъждава. Такъв вид мислене може да се наблюдава и при педантичния тип, но далеч не толкова интензивно, като при възбудимия.

   5.Хипертимен тип – хипертимния темперамент, чиято рязка степен на проява се нарича хипоманиакална психоза, добре позната в психиатрията. Както при маниите, но в по-слабо състояние, тук имаме приповдигнато настроение, жажда за действие, словоохотливост, тенденция постоянно да се отклоняват от темата на разговора. Хипертимните личности винаги гледат на живота като на нещо хубаво, лесно преодоляват тъгата. Достигат творчески и производствени успехи, благодарение на желанието си за работа. Отклоненията от темата им дават много нови идеи, които способстват развитието на творческо мислене. В обществото тези хора са прекрасни събеседници, способни са да разказват с часове, без да станат скучни.

   Безгрижният поглед върху живота често не им позволява да се отнесат сериозно към важните проблеми, непрекъснатото желание да се действа води до безброй започнати и недовършени работи. Прекалената веселост понякога може да преминава в раздразнение. Ако тези настроения често се сменят, може да подозираме параноя. Понякога никак не е трудно да се докаже, че пред нас стои човек с мания, но по-леко изразена, а понякога такава се открива и у негови роднини. Хипертимният темперамент обаче в никакъв случай не е задължително обвързан с манията. 

   6.Дистимен тип - представлява тип, противоположен на хипертимния. Лицата от този тип обикновено са сериозни, повече обръщат внимание на мрачната страна на живота, отколкото на веселата. Силно въздействали им неприятни събития могат да доведат до реактивна депресия. Сред хора те са мълчаливи, много рядко вземат думата в разговор. Особеностите на дистимния тип могат да се установят още в детска възраст. Тези деца са нерешителни, несигурни. 

   7.Циклотимен тип – хора, за които е характерна честа смяна на дистимни и хипертимни състояния. На преден план излиза едно от двете състояния, понякога дори видимо несвързано с някакви външни фактори. Радостните събития предизвикват не само радостни емоции, но и като цяло живост, приповдигнатост. Тъжните събития предизвикват потиснатост, както и забавяне на мисленето и реакциите. В сериозна компания тези хора могат да бъдат най-мълчаливи, а във весела – душата на компанията, забавни и интересни. Бихме могли да предположим, че този тип е наследствено получен от комбинирането на хипертимен и дистимен, т.е. едната черта се унаследява от бащата, а другата – от майката, но изследванията в областта показват, че няма връзка между подобен съюз и циклотимната акцентуация при детето. Дори напротив, в такива случаи се наблюдава компенсация, и детето става с неутрален темперамент. 

   8.Екзалтиран тип – този темперамент, в случаите, в които се доближава до психоза, може да се нарече темперамент на тревогата и щастието. Екзалтираните хора реагират на живота по-бурно от останалите. Тези личности еднакво бързо изпадат във възторг при радостни събития, и в отчаяние – от тъжни. Привързаността им към близки и приятели може да бъде изключително силна. Любов към музиката, изкуството, природата, животните, преживяване от религиозен характер – всичко това е способно да грабне този тип. Другият полюс на реакциите му е крайно силната впечатлителност от неприятни събития. Тези хора могат да изпаднат в отчаяние, дори и ако нещо съвсем незначително и поправимо, се е случило.

   Такава акцентуация често се наблюдава при художници, поети, хора на изкуството. Артистичните способности представляват нещо съвсем различно отколкото обикновената компетентност в дадена област, както е например в математиката.

   9.Тревожен тип – в детска възраст, чувството за страх често достига до крайности. Децата с тревожна акцентуация се страхуват от тъмното, гръмотевици, кучета. Често се страхуват и от други деца, поради което са обект на подигравка. Тъй като нямат смелост да се защитят, често се превръщат в мишена за по-силни и смели деца. Те често се страхуват от учителите си, които, не забелязвайки това, още повече влошават положението със своята строгост. При възрастните страхът не е чак толкова ярко изразен: хората наоколо не представляват заплаха, затова тревожността не е толкова забележима, като детската. Но неспособността да отстояват позиции не изчезва. На такива хора е присъща неувереност, елемент на покорност, понякога съпроводени с плашливост. 

   10.Емотивен тип – явно сходство с екзалтираните типове, но без да изпадат в подобни крайности. Емоциите им се развиват в по-малка скорост, като не става въпрос за грубите чувства, а по-тънки емоции. Можем да характеризираме тези хора като чувствителни и впечатлителни.

   Те са по-жалостливи, състрадателни, обичат природата, изкуството. В беседа с емотивен тип веднага можем да видим колко дълбоки са чувствата му, тъй като това проличава дори от мимиката му. Особено характерно за тях е да плачат, докато разказват тъжна история или филм с тъжен край. Също толкова лесно се разплакват от радост, дори мъжете. Силните душевни разочарования могат да доведат до реактивна депресия поради болезненото си въздействие. Понякога са възможни опити за самоубийство. При това обаче патологията се развива малко по-различно отколкото при дистимните или циклотимните личности, при които конкретно преживяване отключва такава депресия. При емотивните хора силата на депресията съответства на силата на преживяването. Не се наблюдава конкретна предразположеност към депресивни състояние, радостта ги обзема също по-силно отколкото другите хора.