Форми на агресия

   До днес съвременната наука не успя да характеризира точно мотивацията към агресия, като съобразно с множеството тълкувания са налице съществени различия в законовите норми на отделни държави. Така например се признава, че всяко нарушение на целостта на човешкото тяло от друго лице е резултат от агресивно поведение. Това агресивно поведение, обаче, не във всички случаи покрива основната същност на различните формулировки на агресията. Хирургическата намеса нарушава целостта на тялото и никой не би оспорил, че по своята същност това е едно агресивно действие. От друга страна, поведението на хирурга не цели предизвикването на болка или страдание на обекта, от което следва, че в конкретни случаи агресивното поведение има благородна мотивация. Много трудна става интерпретацията на този проблем, когато в резултат на некомпетентност хирургът инвалидизира болния, което може да се тълкува като прекрачване на границата на добронамереното агресивно поведение и превръщането на операцията в некомпетентно агресивно поведение. В тази насока има редица примери. 

 
 Привидно, най-елементарният начин за изключване на подобни прояви на агресията остава елементът от дефиницията, задължително свързан с нанасяне на вреда на другия. От това следва обаче, че при всички случаи на добронамерено поведение, желание да направиш добро или да помогнеш на другия, когато по една или друга причина са налице болка, страдание или вреда, се касае за макар и непреднамерено, но агресивно поведение. Този погрешен възглед на бихевиористите е неприемлив за съвременните психологични принципи и правни норми, защото и противоположната страна на тази концепция е в разрез със същността на агресията. Ако непреднамереното нанасяне на вреда се класифицира като агресия, то целенасоченото действие, целящо нанасянето на вреда, но недостигнало своята цел, следва да се интерпретира като неагресивно поведение. Или, всеки неуспешен опит за убийство не е агресивен акт. 

   Фрустрацията е емоционално състояние, което се наблюдава при трудности или невъзможност да се постигне определена цел. Колкото по-важна е целта, толкова по-изявена е фрустрацията. В отделни случаи може да се стигне и до крайна гневна реакция. Източниците на фрустрацията могат да бъдат вътрешни и външни. Вътрешните са свързани със загуба на доверие, страх от социалната обстановка или пречки за постигането на определена цел. Външните фактори могат да бъдат от привидно съвсем незначителни събития до ситуации, застрaшаващи живота. Такава роля могат да изиграят едно улично задръстване, сексуална немощ, безразличие, глад или пълно отчаяние. Тежката фрустрация може да предизвика сериозни отклонения в поведението, защото нарушава дълбоко способността за логично мислене и разстройва съзнанието. В отделни случаи се развиват nристрастеност или маниакалност, които са причина за сериозни неудачи, конфликти и престъпления. Фрустрацията е важен индикатор за проблемите и в личния живот. Тя се проявява в нарушено емоционално равновесие, което в много случаи надхвърля личните преживявания и прераства в агресивно поведение, което става проблем за цялото общество.

Съвременната психология изобилства с примери, обвързващи агресията с фрустрацията. 

   Мотивите на агресията са свързани с нанасянето на такава вреда на  околните или на интересите на други, която ще доведе до благоприятна емоционална промяна и ще  отстрани източника на фрустрация.

   В тази светлина физическата агресия се окачествява като враждебна реакция, която възпрепятства целите на друг индивид или група от хора и се съпровожда с възникването на фрустрация. В действителност главният проблем се състои в това, дали фрустрираният индивид има или не враждебни намерения. Също така не могат да бъдат изключени и случаите, при които агресията не се съпровожда с фрустрация, а възниква самоволно от натрупан стремеж да се оскърби субектът, да се възпрепятстват неговите действия или да му се навреди. В първия случай е налице реактивна агресия, при която обектът е единствен и познат. Най-общо, това са добре известните враждебни отношения между хората, родови вражди, враждуващи банди и групировки, политически партии, религиозни течения и международни отношения. При тях препятстването или засягането на интересите, т.е. фрустрацията, се отстранява не само когато е довела до фрустрация другата страна, но също така, когато в резултат на агресията са извлечени морални, материални или властови облаги. Противоположна на реактивната е спонтанната агресия . При нея причините за фрустрацията нямат конкретен източник. Това е кумулирано поведение в резултат на поредица стресови ситуации (често комплексни и безизходни), които съобразно с конкретните емоционално-психични особености на индивида могат да отключат експресивна , враждебна или инструментална агресия . В действителност при такива личности трябва да се изключи само непреднамерената агресия. Експресивните форми се характеризират с гневен изблик, достигащ до ярост, най-често свързан с удари с юмруци по стени, чупене на предмети, ритане, разкъсване. Тази агресия е особено типична в поведението на децата, която се проявява с рев и нахвърляне с юмруци, чупене на играчки, като във всички случаи източникът е неизвестен, реакцията е краткотрайна и протича по типа на импулсивен афект. 

В зависимост от това как се изявява агресията, могат да се различат три основни форми: 

1. Вербална агресия е поведение, свързано с опити за унижаване, оскърбяване, опозоряване на определена личност чрез викове, заплахи, псувни и други говорни прояви. 
2. Физическа агресия е поведение, което включва преки физически атаки като ръгане, мушкане, спъване, ритане, удари с юмруци и всяка друга проява на насилствени действия. 
3. Индиректна агресия е поведение, което цели да манипулира и интри¬гантства с цел да нарани трето лице, като разпространява лъжи, клевети, тайни и клюки за него. 

Според подбудите и насочеността, агресията може да бъде враждебна и инструментална. 

ВРАЖДЕБНАТА АГРЕСИЯ е насочена към определен обект с цел нанасяне на конкретна вреда. За съжаление, тези концепции за агресията, развивани и въз¬приемани в края на миналия век, днес се опровергават от житейската прак¬тика в нашето общество. Преди всичко се оказва, че при възникване на спон¬танна агресия гневният или яростен изблик не се насочва само към околни предмети, но и към живи субекти, несвързани по някакъв начин със субекта с агресивно поведение. Също така, враждебната агресия, която е насочена към източника на фрустрация днес, може да бъде заменена със случаен обект, кой¬то няма никаква връзка с агресора. Десетки са примерите на агресия в наше време с основната мотивация на агресора спрямо непознати личности "защо ме гледа?", "тоя защо се смее? ", "тоя защо е с шапка?", "защо ми пресичат пътя?", "защо си паркирал тука, аз спирам тук!" и много, много други. 

ИНСТРУМЕНТАЛНАТА АГРЕСИЯ е насочена главно към постигането на цели с неутрален характер, като самата агресия играе ролята на средство, инстру¬мент. Тя се използва обикновено при възпитанието като форма за наказание и начин на шантаж, стрелба покрай тялото или в коляното на заложника и цяла поредица от по-невинни до изключително жестоки инструментални действия (загряването на поялник и вкарването му в аналната област). 

От своя страна, ИНСТРУМЕНТАЛНАТА АГРЕСИЯ се разделя на индивидуално- и социалномотивирана, като може да съдържа АНТИСОЦИАЛНИ ЕЛЕМЕНТИ - разрушителна, ПРОСОЦИАЛНИ ЕЛЕМЕНТИ - отстраняване на недъзи от об¬ществото, КОРИСТНА - откуп, отмъщение, или БЕЗКОРИСТНА - елиминиране на лоши членове от обществото - престъпници, проститутки, педофили. 

Родител шамаросва детето си, за да го принуди да не общува с лоши улични момчета. Действието е мотивирано от възпитателна гледна точка за нещо, което не трябва да се случва в бъдеще, като този акт следва да се квалифицира като инструментална агресия, но в същото време реакцията на родителя се съпровожда от страх и гняв, насочени към непослушанието на детето, което е типична ВРАЖДЕБНА (ИМПУЛСИВНА) АГРЕСИЯ. Практиката показва, че при повечето конкретни случаи на агресия е налице съчетание между инструменталната и враждебната агресия. По принцип враждебната агресия се открива по-лесно и агресорът по-лесно може да бъде възпрян или разубеден. Извършителите на убийство в състояние на гняв или ярост по¬-рядко стават рецидивисти за разлика от извършилите убийство по време на кражба. Повечето психопати проявяват предимно инструментална агресия, тъй като те пристъпват към агресивния акт хладнокръвно и пресметливо в името на изпълнението на някаква мисия, която да послужи като пример пред обществото. Те прибягват до агресивни актове, независимо от присъ¬дата и наказанието, и са върха в затворническия контингент. Обратно на това, един мъж, който посяга на жена си или на децата си в състояние на гняв, има по-голяма вероятност да се откаже от подобни действия. 

От това следва, че ИМПУЛСИВНАТА АГРЕСИЯ е по-безопасна и се проявява като гневен изблик, но всъщност се дължи на срам или вина, поради което се отнася към моралните емоции. Според Аристотел гневът е реакция на обида и затова е типична форма на морално оскверняване. Съвременните теории върху съотношението фрустрация - агресия приемат, че гневът е реакция на всяко вредно преживяване, което се съпътства от засягане на личните интереси, като сред тях се открояват свободата и авторитетът на личността.