Зараждане и възход на агресията

   Aгресията има инстинктивна природа. Тя е вродено и неотменно качество на по-висшите живи същества, което гарантира борбата за съществуване и оцеляване. По-низшите биологични видове притежават обикновено някакъв защитен механизъм за съхранение (черупки, мимикрия, възможност за бягство, укрития и др.). Стоящите по-високо в биологичната скала организми вече притежават някакво оръжие за защита (отрова, шипове, жила, електрически органи и др.), които се използват само в условията на застрашеност. Едва при гръбначните животни агресивното поведение е форма за извоюване на територия, партньор, плячка, храна. 

   Трудните природни условия са принуждавали първобитния човек да прибягва до агресия, за да оцелее. Още в тези далечни времена той се възползва от различни оръдия за агресия като камъни, тояги, огън, вода и др. И още в тези далечни времена агресивното поведение от инстинкт започва да се превръща при някои индивиди в грабителско и завоевателско поведение. Оказва се по-лесно вместо да се ловува да се отнеме приготвена храна, съседът да бъде прогонен от домашното огнище, а често пъти да се отнеме и жената му. Затова още от тези примери дефиницията на агресията добива нови измерения, които, противоположно на усъвършенстването на човечеството и развитието на хуманизма, прогресират, за да достигнат до особено жестоките и масови прояви на агресията в наши дни. Агресията придобива изключително сложни форми, като нерядко се насочва пряко към собственото тяло, заразява цели социални прослойки и особено болезнено и пагубно е изявата и в политиката, държавата и междудържавните отношения. 

   Според тълкованието в  българския тълковен речник: Агресивност това е тип поведение, насочено към отстраняване или преодоляване на всяка пречка или заплаха, стремеж към нападение, завоевание, грабителство; Агресия- поведение, насочено към умишлено причиняване на увреда на себе си или на другите. Започва от словесната обида и достига до световните войни.

   Определението на агресията включва и елемент за успешно еволюционно развитие, форма на приспособяване, присвояване на жизненоважни ресурси, както и път за себеутвърждаване. В най-общ смисъл агресията е начин за преодоляване на физическата застрашеност и гарантиране на психичното единство на личността. Тези тълкувания показват, че агресията може да се проявява в различни измерения и с различни качества. Ако в най-благородната си форма тя е елемент от хомеостатичното равновесие между човека и природата, което гарантира съхранението на индивида, то при злокачествената агресия преобладава стремежът на човека към абсолютно господство над другите живи същества, а като най-злокачествена форма се изявява волята за господство над себеподобните. Когато се дефинира агресията, е задължителна оценката на последствията, защото заплахата или физическото действие ограничават свободата и приспособимостта на жертвата. От това следва, че определението на агресията като постъпка или поведение трябва да включва и причиняването на душевно страдание или физическа болка. 

   Агресията е проява на специфично поведение, свързано със заплаха или действие, което накърнява интересите или правата, с което вреди на другия. В този смисъл тя представлява активно действие, което със сила цели постигането на господство или владение. Такова поведение по съвкупност има и емоционално съдържание на враждебност, антагонизъм и ненавист, проявени от един индивид спрямо друг или спрямо определена социална група.    

   Агресията е целенасочено настъпателно разрушително поведение в разрез с утвърдените норми и правила в обществото, която нанася вреда на обекта на нападение (одушевен или неодушевен), причинява физически вреди и обикновено води до психическо напрежение, потиснатост, страх, болка. 

   Агресията се тълкува по определен начин в различните страни според различни култури, философски и психологични течения. В отделни исторически епохи апологети на някои политически режими са приспособявали угоднически представите за агресията, за да бъдат в хармония с дадена доктрина. В древния Рим завоевателната агресия спрямо други народи е била издигана в култ от редица клакьори на режима. Днес според бихевиористите агресията е естествен рефлекс, присъщ на човека, като начин на реакция спрямо физически или психически дискомфорт. Също така не трябва да се забравя, че в САЩ под агресивност  се разбира енергичност или настойчивост, което в определена степен игнорира вредните последствия от дефиницията за агресия. Още по-широкото определение на агресията я характеризира като вътрешната сила на човека, благодарение на която той се противопоставя на външните сили. Не може да се изключи и твърде разпространената представа за нея като конфликт на интереси или несъответствие между стремежите на отделни индивиди или отделни социални групи. 

   От този непретенциозен преглед личи, че засега липсва конкретно и общоприето определение на агресията, защото границите на явлението са много широки и подходите за определянето му твърде различни. В такава сложна и многопластова среда за установяването на агресивно поведение е задължително участието на някои от следните условия: 

• Противоречие с обществените норми на поведение.
• Противозаконност (за съответната страна). 
• Предизвикване на някаква загуба у жертвата. 
• Криминогенност - умишлено причинена физическа или морална вреда. 
• Използване на власт, принуда или наказание. 
• Ограничаване на възможностите за свободно поведение или изход за обекта. 
• Засегнати интереси на агресора или на обекта на агресия, включващи злонамереност и егоизъм (дори и без да е причинена вреда).