Групово насилие

    Насилническите групи представляват организирани групировки или движения, които проявяват враждебност, омраза и насилие, насочени към : човешки или религиозни групи, родове, фамилии или социални общности и прослойки. По-рядко те могат да имат сексуална, контрабандна или нацистка ориентация. Повечето от тях не признават, че действат насилнически, независимо че определят враговете си като опасни за обществото, и то мотивира изтребването им. Често използват обекта на омраза като изкупителна жертва за пречистване на обществото. В голяма част от тези групировки се създава характерна психологическа настройка, която  определя основната доктрина и цели в крайна сметка да оправдае до известна степен действията им пред обществото. В нея основни прийоми са дехумаuията или демонизацията на мишена, която е тяхна цел. Членовете на такива групировки възприемат себе си като елитни избраници на обществото, които действат от негово име. По принцип идеите им са твърде елементарни и се свеждат до расизъм, ксенофобия, борба срещу разкрита от тях конспирация или ликвидиране на непълноценни от тяхна гледна точка членове на обществото. Използването на някои похвати цели обвързването с групата, афиширането на определена идеология и конспиративност. 

   Участието в подобна група се възприема за престижно и повишава обикновеното положение на членуващия. Контактите в групата му дават самочувствие и усещане за сигурност от други лица или банди. Някои имат и материални облаги, защото се включват в криминален бизнес или кражби. Много групировки или банди носят характерно облекло, бижута и аксесоари, отличителни знаци, като предпочитат определени цветове и прически, татуировки и дори формират специфичен жаргон. Пред обществото се представят с лозунги, прокламации и графити, а напоследък използват и интернет. 

   В началните периоди от съществуването на групата доминира вербална агресия, като постепенно, успоредно с консолидирането на групировката, се ожесточават и проявите. Първата и особено опасна фаза от организацията на групата е приобщаването на нов член. Той трябва да бъде убеден или по скоро принуден да мисли като останалите или най-главното му качество да бъде омразата към тези, които са мразени от останалите членове. Втората фаза, след като ядрото на групата е оформено, е свързана с утвърждаването на символи, митология и ритуали, насочени против обекта на омраза. Следващите етапи са посветени на официалното изразяване на презрението към съответния обект, за която цел той е подложен на присмех, иронизиране и подигравки. Следва т.нар. критична фаза, защото е свързана с прехода от вербално към физическо насилие. Навлезе ли се в тази фаза, остава само една стъпка до атакуването на определената жертва с оръжие. С това се избистря окончателно крайната цел, дали да се нарани или да се унищожи обектът. Постепенното психологично изграждане на цялостната конструкция е свързано с единствен краен резултат - изживяване на дълбоко и искрено удовлетворение само от смъртта на жертвата. На практика стотици банди и групировки по света и у нас оперират на различни етапи от описаните фази на ожесточение, като безспорно най-жестоки и най-крайни са терористичните групировки. 

   Хулиганските прояви у нас взимат все по-широки размери през последните години, като нанасят сериозни материални щети, включително и човешки жертви. От психологична гледна точка хулиганското поведение на спортните запалянковци е лесно обяснимо. При тях любимият отбор се издига в култ. Победата се изживява като екстаз, който води до безразсъдни прояви на радост. При загуба на отбора настъпва фрустрация, която много лесно прераства в груба физическа агресия. По-големите или по-монолитните групи много лесно се индуцират взаимно. Ако един от членовете хвърли камък, примерът веднага се последва от другарите му. Желанието за оригиналност кара някои да чупят предмети или да преминат към физическо насилие. Тези прояви стигат до крайна екзалтация при среща с група от противниковия отбор. Понякога спортните хулигани добиват невероятна увереност в силите си и разширяват полето на действията си, като достигат до престъпни прояви. Проблемът при хулиганските акции се свежда до лошо възпитание, липса на задръжки, заимствано поведение, липса на навици за поведение в обществото и най-вече на безнаказаност при по-дребните първоначални прояви. 

   Думата хулиган се употребява за първи път от лондонската полиция през 1898 г. Според някои тя идва от ирландския побойник Патрик Хулиган, а според други е производна от името на улицата "Хулей", което означава диво надпиване. У нас се ползва думата гамен , означаваща най-често невъзпитан младеж с антисоциално поведение. Понятието хулиган, освен това съдържание, включва и принадлежност към група. 

    Хулиганството се проявява под най-различни форми - викане, чупене, побоища, улични неразбории, необичаен цинизъм, вулгарни закачки и предизвикателства, употреба на подръчни средства и оръжие за скандали и побоища, съпротива на представители на закона. То е широко разпространено в Русия, където органите на полицията делят проявите на дребно и злона-мерено хулиганство. 

   Хулиганството е най-широко разпространено сред футболните запалянковци в Аржентина и Великобритания. Най-сериозните изстъпления на хулиганите се проявяват след загуба на любимия отбор, при което може да се стигне до групова психоза и брутално насилие. В САЩ са описани широки сблъсъци между големи групи хулигани с тежки последствия, като сериозни разрушения и много жертви. Хулиганите в Иран, в т.ч. и футболните, се наказват със затвор, дори и със смърт. Там през 2001 г. студенти са осъдени на смърт, защото след мач са скандирали лозунг, в който имало и религиозен елемент.