Индивидуалнo насилие

 Насилието често се оказва противодействие на унижението, срама и обидата. Погрешно е мнението, че насилието е форма на гордост и начин за защита на честта. Често, но невинаги, то е девиантно поведение, присъщо на човека, което може да се преодолее само при наличието на много добре развито чувство за самоконтрол. Психологията на индивидуалната агресия и насилието се различава много съществено от междугруповите конфликти. Обикновено колкото по-слабо са социализирани определени личности, толкова по-мощен е у тях поривът за индивидуално насилие. Точно обратно, най-социализираните личности са най-активни участници в междугруповото насилие. Индивидуалните насилници в живота се характеризират с кражби, жестоки престъпления, убийства, малтретиране и изнасилване. Жестоките престъпления преобладават при лица с по-нисък социално-икономически статус, обикновено по-бедни и по-слабо образовани. Те не могат да приемат наложилите се социални форми, даващи само на държавата право да използва насилие. Обратно на това, междугруповото насилие зависи от лидера и примерите за подражание на подчертано добре социализирани личности. Междугруповото насилие използва много умело опита от войните, т.е. от прилагането на междудържавническо насилие. За правилното водене на една съвременна война са необходими обучени, културни и много добре образовани бойци, ползващи свръхмодерна техника и взимащи много бързо сложни решения. 

   Почти няма човек, който в даден момент от своя живот да не е проявявал агресия. Много от тези постъпки имат символично изражение, защото не са предизвиквали сериозни последици у другите хора. Има и множество примери, когато агресивното поведение се поощрява. Много родители поучават децата си и при незначителен конфликт да отговарят с агресия. 

Нахъсването и агресивното поведение е задължително в редица спортни дисциплини, а при някои се стига даже до ожесточение. От друга страна, при психопатите е налице излишък на агресия, която може да се проявява без конкретна цел или причина. 

Редица компоненти в мотивацията на насилието са наследство от еволюцията и имат защитен механизъм, който се наблюдава и при много животни. 

• Самозащитно поведение - проявява се при страх, заплаха или невъзможност да се избегне критична ситуация. 
• Социални конфликти - ревностна борба за овладяване или защита на ресурси за съществувание. 
• Социално насилие - пречки за реализация на нагона за репродукция. 
• Хищнически прояви - атаки и конкурентни борби за надмощие, плячка и лидерство. 
• Родителска защита - майчин рефлекс за саможертва в името на децата. 

   Възникването на реакция, свързана с упражняване на насилие, зависи от редица фактори. Безспорно е значението на наследствеността, като структурна и функционална организация на мозъка, възпитанието, средата, културата, тренирането на задръжки и др. Поради това на определен дразнител отговорът на един индивид може да бъде задоволство, на друг - безразличие, а у трети да предизвика агресия с насилствени действия. 

   Насилието може да бъде проявено под най-различни форми, като най-често срещаните от юридическа гледна точка прояви са следните: 

1. Малтретиране - грубо отнасяне към дадено лице с използването на физически и/или психически неприети форми на поведение. 

2. Апавирано насилие - форма на решителна закана или заплаха с оръжие. 

3. Физическо насилие - реална физическа атака спрямо други лица с извършване на физически насилнически действия. 

4. Словесна атака - употреба на заплашителни и нецензурни думи и изрази, съпроводени със заканителни жестове. 

5. Словесна атака с нападение - ругателство, съпроводено с физически бой и/или нараняване. 

6. Жестокост спрямо животни - мъчения на всякакви животински видове. 

7. Домашно насилие - насилствени действия спрямо член от семейство-то (жена, деца, роднини). 

8. Убигство - физическо унищожаване на друго лице в условията на нараняване, отравяне, задушаване, разчленяване. 

9. Телесна повреда - увреждане на друго лице, изгаряне, нараняване, чу-пене на кости по мъчителен начин. 

10. Изнасилване - извършване на насилствен полов акт чрез упражняване на физическа сила. 

11. Родословие и насилие - наследствена склонност към насилие, установена в потеклото. 

Виктимизация е процес на превръщане на потенциалните жертви на престъпността в реални.  През последните години виктинизацията при взломните кражби показва лек спад. Обратно на това, тя нараства рязко сред ученици и млади момичета, застрашени от побоища и изнасилване. Най-силно е нараснала виктинизацията на водачите на МПС, изложени на агресия по пътищата. Липсват сигурни данни за виктинизацията на жените, подложени на домашно насилие, защото много от инцидентите се прикриват.