Без агресия човечеството не може

   За да просъществува и да се съхрани, всяко човешко същество е заредено с определена доза агресия. Тя се отключва като защитна реакция за преодоляване на определени трудности или заплахи. Агресията е основен компонент на естествения подбор и фактор, който провокира към съревнование, за да може индивидът да се спаси, да преживее или да преуспее. Една относително слаба агресивна реакция подпомага справянето с трудна житейска ситуация, но за по-престижна ниша в социалната йерархия се изисква по-интензивна и всестранна агресивност. За достигането на високи нива в социалната йерархия или "преуспяване" се смята, че е необходима постоянна настойчива агресивност, понякога съчетана с определена доза насилие. Ерудирани и надарени личности са успявали да стигнат до завидни постижения и върхови позиции в обществото, като упорито и задълбочено са използвали "агресията" си не с разрушителна цел, а като могъща творческа енергия в науката, художественото творчество или социалния прогрес. Съществуват възражения за това, че творческият прогрес няма агресивен характер, но точно в тази област е формулирана "благородната" агресия която с интелект, настойчивост и упоритост позволява на определена личност да победи в едно съревнование с почтени средства. В действителност тези примери се оказват изключения, свързани с много талантливи или гениални личности. За съжаление, днес дори и в интелектуалните области агресията навлиза с негативните си форми, като плагиатство, фалшификации, интриги, злепоставяния, дори силови средства. 

   Жалко е, че за решаването на тривиални житейски проблеми се използват грубо агресивни методи. Интригантството, лъжите и шантажът са утвърден стил за злепоставяне на опонента, като гарантират успех в кариерата. Масово се ширят недоверието и съмнението, които водят до пораждане на низки страсти, проявени в нечестни и агресивни постъпки. Особено жестоки са агресивните действия, когато са обусловени от елементарни нужди, като храна, пари, защото липсата им притъпява критичното мислене, отключва първобитни страсти и може да доведе до тежки престъпления, дори и до убийства. 

   Хората не се раждат агресори. Агресията се мотивира от страх, засягане на честолюбието, личните интереси, завистта и много други фактори. Използвайки личните слабости на индивида и чрез системни тренировки, агресията може да се насажда и управлява в определена насока. Част от хората изключително лесно възприемат агресивното поведение. 

   Някои хора имат добре изградени вътрешни задръжки, но житейските трудности и явните нападки срещу тях ги довеждат до агресия, като единствена защитна реакция. На тази основа, в съвременния живот се налага принципът, че за да се предпазим от агресията, която ни заобикаля, е необходимо да я познаваме и прилагаме първи според правилото, че нападението е най-добрата отбрана. По този начин агресията у нас се превръща в начин на живот. Важен аргумент в подкрепа на тази теза са примерите с умни и неагресивни хора, които не могат да преуспеят. 

   Нарушенията в здравословното състояние са мощен стимул, провокиращ агресия. Някои заболявания по своята същност стимулират агресивните прояви. Заболявания на нервната система, предизвикани от засягане на структурите, свързани с емоциите, активират агресивното поведение. Заболявания с изразен болков синдром, стомашно-чревни и чернодробни болести, рак и двигателна инвалидност, често обуславят агресивни прояви. Заболявания на член от семейството, особено такива с безизходен характер, са предпоставка за формиране на цели фамилии агресори. 

   Фрустрацията е основен фактор, провокиращ агресията. В трудния съвременен живот почти няма ден, в който човек да не се почувства засегнат, огорчен, обиден, безперспективен. Това води до преходни или трайни депресивни състояния, които в значителната си част могат да отключат агресия. 

   И накрая, не трябва да се забравя, че всички на пръв поглед благородни пориви за слава, чест, лидерство и власт, задължително са скрепени с изявена агресия, нерядко стигаща до насилие, ползват грубо агресивни методи. Интригантството, лъжите и шантажът са утвърден стил за злепоставяне на опонента, като гарантират успех в кариерата. Масово се ширят недоверието и съмнението, които водят до пораждане на низки страсти, проявени в нечестни и агресивни постъпки. Особено жестоки са агресивните действия, когато са обусловени от елементарни нужди, като храна, пари, защото липсата им притъпява критичното мислене, отключва първобитни страсти и може да доведе до тежки престъпления, дори и до убийства.