Политическа агресия

 Сложни са измеренията на  политическото насилие . Играе положителна роля за изграждането на дисциплинирано общество и провеждането на конструктивни промени в държавата, но то също може да се превърне в разрушение, свързано с пряко физическо насилие или сериозна заплаха от насилие за постигането на определени цели. Обществото приема политическото насилие само когато се проявява към нарушителите на социалния ред и престъпните елементи, или най-общо, когато защитава интересите и ценностите на гражданите. За съжаление, правото за прилагане на сила се използва много често от политиците за лични интереси, борба с политическите противници или за задържане на властта, нерядко и срещу мирни граждани. Някои политици се съюзяват и проектират мощни криминални и икономически групировки, а в някои страни властта почти официално е срастната с мафиотски структури. 

   Много опасни форми на политическо насилие са национализмът, етнонационализмът и геноцидът. Не по-малко рискови за обществото са износът на революции, организирането и спонсорирането на тероризма. Дори и когато не са на власт, политиците прилагат различни форми на политическо насилие, като атентати, метежи, преврати, сепаратистко насилие. В много случаи поводи за конфликти се търсят даже умишлено, за да може да се прояви насилие. 

   Изпитани похвати в това от-ношение са опитите за възбуждане на конфликти на етническа или религиозна основа. Различните геополитически интереси и социалното неравноправие също са честа причина за политическо насилие. 

   Политическото насилие се осъжда от по-консервативните партии и политици, защото под-копава устоите на правовата държава. За да се ограничат потисничеството и терора в държавата, следва да се спазват безусловно принципите на демокрацията. Това означава изкореняване на корупцията и безупречно функциониране на правоохранителните и правосъдните органи, както и въвеждането на справедлива икономическа система. Необходими са огромни усилия и честни политици за преодоляване на политическото насилие, а това трудно се постига и рядко се случва. 

 Пример на злокачествена агресия е т.н. процес срещу българските медицински сестри в Либия. Това е агресивен акт, проявен от тоталитарна държава, управлявана от диктатор-социопат показал с редица свои прояви досега явно насилническо поведение. Отнася се за зло качествена, жестока, многоцелева агресия, включваща няколко компонента. Налице е преди всичко индиректна агресия, използваща лъжата, с цел да заблуди невежите родители на заразените със СПИН деца, относно истинския виновник за тяхното нещастие. Друга форма е враждебната агресия към медицинските сестри, с косвената цел укрепване на властта , търсене на въображаеми врагове на държавата и най-вече възможност за извличане на материални облаги и политически престиж. Трета форма е косвената агресия, проявена към сестрите от диктата върху съдебните органи и полицаите-мъчители. В крайна сметка тази сложна конструкция носи чертите и на международна агресия, която завършва с компромисен откуп. 

   Противодействието на тази агресия е много трудно, защото агресорът е мобилизирал и включил много изпълнители и различни форми на насилие, при някои от които той остава в сянка. От друга страна, защитата на жертвите изключва агресивния подход и търси благоприятен изход. В случая физи-ческото противодействие към тази зло качествена агресия се заменя от опити да надделее благоразумието -или цената на откупа да компенсира задоволството от агресивния акт.

 Агресия - диктатура - демокрация -фанатизъм 

   Съвременната демокрацията се осланя на християнството и вдъхва вяра и надежда на човечеството за справедливост. Като всяко религиозно чувство и тя е двусмислен и се стреми към световно утвърждаване и проявява ненавист, стигаща до жестокост, към всяко различно мнение. Като нова религия, основната и цел е да ликвидира всяка предхождаща религия , води жестока, безпощадна, агресивна борба за приемане на новата догма. Налагането на демокрация включва цяла палитра от насилнически действия - от ограничаване на свободата на "грешното"словото, свободата на придвижване, свободата на избор до най-жестоката изобретателност за физическо унищожение на враговете. Тази безпощадност в ликвидирането на огромни маси от различни култури и техния елита може да се сравни единствено с фашистките чистки на евреи и политически противници в газовите камери и концлагерите. 

Мъчително и трудно светът се отърсва от фашизма , като остават само изолирани, малки групи от последователи, като неонацисти, скинари, сектанти,  и др. 

   Геноцидът се дефинира като преднамерено изтребване на определени етнически, расови или религиозни групи. В сравнение с военните престъпления и престъпленията спрямо човечеството, геноцидът се възприема като най-жестокото и антихуманно злодеяние. Той изправя едни срещу други съседи, колеги, дори мъжа срещу жената в семейството. За разлика от войната, при която атаките имат конкретна територия и участъци, геноцидът атакува човешката идентичност, като се изолират или унищожават напълно невинни групи от мъже, жени и деца. Историята изобилства с примери за геноцид - изтребването на индиянците в америка , унищожението на евреите от нацистите, трагедията в Камбоджа през 70-те години, събитията в Косово през 1990 г., кланетата в Руанда през 1994 г. и много други. 



0 коментара:

Публикуване на коментар

Етикети

3. Фройд (1) агнозии (1) аминокиселини (1) Апкинсън и Шайфри (1) Апраксия (1) ацетилхолин (1) базална (1) безусловен рефлекс (1) биогенни амини (1) болка (1) Бричман (1) Варолиев мост (2) вестибуларeн апарат (1) Вилхем (1) Во и Норман (1) Вунт (1) Възбудимост (1) ганглии (1) Гещалт (1) гируси (1) гръбнак (2) гръбначен стълб (2) дендритнити (1) Ейбрахам (1) Екзистенлист (1) експериментална ретроспекция (1) емпирични предложения (1) епиталамус (1) Инсайт (1) Интелектуален акт (1) КАРЕН (1) картата на Бродман (1) Крейк и Локхарг (1) латентно заучаване (1) мазолесто тяло (1) Маслоу (1) медиатор (1) междина променлива (1) метаталамус (1) мислене (1) молярен бихейвиоризъм (1) невиобихейвиоризъм (1) неврон (1) невропептиди (1) Нелсън и Коумън (1) нервната клетка (1) Области на персонологията (1) око (1) операционализъм (1) парасимпатикусова (1) персонология (1) пирамидни възвишения (1) подкрепа (1) познавателна карта (1) потребността (1) практицизъм (1) Проводимост (1) Проводната функция (1) проприорецептор (1) психологически речник (30) психология (4) Рефлексната функция (1) Речник по психология (30) САМОУВАЖЕНИЕ (1) Сеченов (1) сиво и бяло (1) симпатикусова (1) синапс (1) синаптична цепка (1) соматична нервна система (1) стимул-реакция (1) страх (1) сулкуси (1) таламуси (1) температурен усет (1) Теория за рефлекса (1) Тулвинг (1) усет (1) условен рефлекс (1) Ухо (1) ФИ-феномен (1) функционална психология (2) хипоталамус (1) ХОРНИ (1) Хуманистична теория (1) целеполагане (1) черепно-мозъчни нерви (1) Четирихълмие (1) Dictionary of Psychology (30) Maslow (1) mirnf.fhrs (3) re4nik po psixologia (30) Skinner (1) SOR (1) video (6) William James (1)



Admin is a participant in the Amazon EU Associates Programme, an affiliate advertising programme designed to provide a means for sites to earn advertising fees by advertising and linking to Amazon.co.uk
Яндекс.Метрика
Предоставено от Blogger.