Религия и агресия

   Религията се смята за едно от ценните духовни постижения в развитието на човечеството. Приема се, че благодарение на нея се постига разкриване на човешката душевност, прави се критична самооценка на собствените постъпки и се поощряват благородните пориви. Религиозното възпитание насажда хуманни добродетели, позволява да се открие доброто у ближния и благоприятства общуването между хората. Религията издига в култ прошката и опрощението. За съжаление религиозната доктрина от зараждането си до днес винаги е била двусмислена. Когато религията си присвоява правото да благославя, тя задължително му противопоставя проклятието. Тя възнаграждава най-всеотдайните си последователи, като ги превръща в светци, а всички, несъгласни с нейните догми, проклина като зли сили, подвластни на сатаната. Освен възхвалата на доброто, благочестието и смирението в религията задължително присъства привидно най-невинната форма на борба с враговете - анатемата. Излизането от рамките на догмата или нарушаването на постулатите се заклеймява като ерес, а има ли ерес, има и еретици, които трябва да бъдат наказани. 

   Църквата добива могъща власт през Средновековието. Водещата доктрина е безкрайно опростена. Тя налага благородната вяра в Бога, властен страх да не се престъпят църковните канони и всичко, което и е неугодно, е нечестиво и еретично. Обратно на принципите за приобщаването към лоното на църквата по пътя на вярата и убеждението, повечето религии в по-голямата част от съществуванието си са прибягвали до агресивен подход в борбата с реалните и измислените си врагове. Съвременната християнска вяра премълчава мрачното си минало, когато е изпращала еретици на кладата, и още по-мрачната епоха на "Светата инквизиция". Странното е, че добронамерените и праведните служители на Бога се оказват изключително изобретателни в сътворяването на жестокости и мъчения. Не по-малко агресивен е религиозният подход, несвързан с физически мъчения и издевателства, при който се декретират догми, засягащи в голяма степен човешките свободи, духовната самостоятелност, научните по-стижения и правото на избор за личен живот. Дори и в най-съвременната си и облагородена форма, християнството има проблеми със свободата на хората за избор на брак, използване на противозачатъчни средства, аборт, разводи и достиженията на медицината, като клониране и др. 

   Съвременният свят е разтърсван от един изключително вреден религиозен уклон, който в последните години взима застрашителни размери. Фанатизмът е уродлива рожба на исляма, обсебил съзнанието чрез силата на властта и религията. 

   Фанатизъм - силна, болезнена, най-често бемиислена и необяснима привързаност към определени политически, религиозни вярвания или убеждения, свързани с безгранична омраза и безусловна нетрпимост към чужди минения, идеи и убежнсдения и често стигаща до жестоко насилие и/или саможертва.  

   От религиозна гледна точка фанатизмът е култ към дявола - сатаната. Той винаги се свързва с жестокост и злостно отношение към другите. Както и при останалите религии, сатанизмът има дълга и сложна еволюция. Засега се оспорва зараждането му в древен Египет, като дуалистична форма и поведение на фараоните. По-вероятно е основите му да се коренят в маздаизма, юдаизма и християнството, но най-вече в исляма, който чрез сатаната персонифицира истинското лице на дявола, като обобщен образ на всяка друга религия. 

   Съвременният сатанизъм има изолирани местни прояви, повечето индивидуални и по-малко в малобройни групи. През 90-те години на миналия век Америка е обхваната от една вълна на сатанинска паника от формирани конспиративни групи от подземния свят извършващи масови престъпления, съпроводени с изключителна жестокост. Тези групировки имитират Ку-клукс  клан, но освен към негрите се насочват и в редица други области, като професионално осакатяване и разчленяване на животни, вулгарна и изключително агресивна детска порнография, отвличане и мъчения на деца (не за откуп), убийства на проститутки, както и множество изключително жестоки убийства с неясна мотивация. Сатанинският култ в другите страни се практикува предимно индивидуално, най-често от психопати, параноици или лица, преживяващи болка, обида или лична трагедия. Най-засегнати се оказват държави с политически диктатури, икономически трудности, с революционни ,политически сътресения и др. 

   По приблизителни данни всяка година по света обект на сатанински действия се оказват около 2 милиона  деца. 

   Насаждането на религиозния фанатизъм започва след проговарянето и прохождането на детето, като се използват всички средства за ограничаване на разума, различно тълкуване на догмата до постигането на автоматична подчиняемост. 

   Вулгаризацията на религията, облечена във власт, стига до крайности когато съвременна държава прокламира смъртна присъда за стих с подозиран антирелигиозен намек. Зачатъци на фанатизъм има във всяка религия, защото благославянето върви паралелно с проклятието. Съвременното християнство прави сериозни опити да се отърси от насилствената страна на култа, като акцентира върху смирението и опрощението. Тази теза намира все по-благоприятна почва колкото по-висока е образоваността и културата на вярващите. Обратно на това, ниската култура с доминиращ религиозен култ, брутално стимулиран от ислямската догма, е най-благодатната почва за развитие на фанатизма. Той е толкова дълбоко вкоренен в духовната същност на индивида, че не може да бъде разколебан дори от познания, получени в престижен университет, и общуване в цивилизования свят. Нещо повече - трагизмът на фанатика се обуславя от заглущаването на най-мощния и първичен биологичен инстинкт за самосъхранение и преживяване, който безусловно се замества от свещенната саможертва в името на Аллах и в очакване на наградата от 20 красиви жени на оня свят.  

   Най-необяснимото в тази брутална, смъртоносна агресия в името на религията  е отсъствието на конкретен виновник, към който е насочено смъртното наказание. Това са най-обикновени хора, жени и деца, като дори не се държи сметка, че някои от тези масови жертви може да е твърде правоверен ислямист. 

   Погрешна се оказва наивната представа, че светът може да се отърси лесно от насилието и агресията, свързани с религията. Постепенното прочистване на църквата от Светата инквизиция последователно се заменя от жестоки политически течения, в същността си с религиозен облик. След ликвидирането на фашизма половин век властва комунизмът. Днес, в ХХI век, болезнено се разгръща религиозният фанатизъм, стигащ до международен сатанизъм, всяващ жестока ненавист като крайно измерение на агресията. 

   През последните години католицизмът прави опити да избяга от бруталната догма и декретирането на канони на поведение, които имат агресивни елементи и ограничават духовната и физическата свобода. Съвременните проповеди и църковните ритуали на Западната църква не проповядват Божие наказание и възмездие за греховете на оня свят. Основната им дейност се свежда до единение и взаимно разбиране при общуването на хората, добронамереност и съпричастност и спазване на общоприети  морални и културни норми на поведение. Този отказ от наглед невинните форми на воалирани агресивни внушения вече дава своите благоприятни резултати. Броят на вярващите в тези страни е твърде голям. Това се дължи преди всичко на обстоятелството, че религията не се натрапва, че църквата не е в разрез с модерния начин на живот, с техническия прогрес и липсата на агресия играе ролята на пречистващ фактор от натрупани ежедневни огорчения и стрес. Точно тази страна на съвременната религия има благоприятно влияние върху цялото общество за потушаване на агресивните и насилническите пориви, пораждани неминуемо в съвременния живот. 

   За съжаление нашата църква не успя да се преустрои. Тя не съумя да възкръсне след комунизма и да възвърне обаянието и доверието, което имаше в първата половина на ХХ век. След половинвековно забвение тя направи опит да се възроди такава каквато е била, без да забелязва, че съвременният свят и хората в него са коренно различни. Целуването на ръка, анатемата и редица безсъдържателни ритуали не носят смирение и духовно прочистване, а по-скоро предизвикват ирония и водят до неверие. Още по-неадекватно звучат църковните призиви, че житейските земни грехове ще бъдат наказани жестоко на оня свят. Жалко е, че българската молитва се свежда до догматични внушения, не предизвиква размисъл и няма пречистваща сила. Тази изостаналост на нашето съвременно източно православие се подсилва от многопластовото отношение на българина към религията, който се слави с гъвкав критичен ум и определена недоверчивост. От друга страна, той може да бъде чувствителен, нежен и милостив. Трудните години, в които живеем, и жестоката борба за оцеляване натрупват страх и озлобление, като засилват неимоверно агресивните пориви, които едва ли не се превръщат в средство за оцеляване. Съвременната българска църква с описаните традиционни прийоми не е в състояние да разтопи кумулираната насилническа агресивна енергия. По този начин църквата остава с една малка група правоверни християни, по-посредствени духом, които безпрекословно се прекланят през догмата. Има определени хора, вярващи в собствения си Бог, като използват храма като място за равносметка със себе си. Съществува и още група "богомолци", които са сменили кварталния партиен клуб с църквата, не се интересуват от "божиите слова", но излизат щастливи и пречистени, ако са уловени от телевизионните камери. Има и млади хора, които отиват, за да видят какво е това църква, да присъстват на сватба или кръщене или дори за да бъдат по-оригинални пред връстниците си, че палят свещи. 

   Несъмнено, Българската църква все още не може да излезе от забвението, в което прекара половин век, още по-трудно може да се приспособи към съвременния свят и най-много губи авторитет и влияние поради лошия имидж, постоянните кавги, непримиримия разкол и циничната борба за материални блага. 

Никой не може да обвини българина в бездуховност. Историята и времето показват, че той е съхранил моралните традиции, дори и след годините на жестоко робство. Моралът и благородството обаче започват да се изграждат от люлката, правилата и нормите на поведение се формират в училището, а религията е тази, която трябва да ги превърне в култ и стил на поведение. Цялата тази система за нравствено извисяване у нас е разрушена, затова младото поколение се развива без морални задръжки и с лекота възприема насилието и агресията.