Тероризъм и атентатори самоубийци

    Тероризмът е съзнателно, преднамерено, предварително, подробно планирано насилие, имащо за цел да предизвика страх в определен кръг хора. Той не е политическо деяние и не се осъществява от армия или официални държавни представители. Възприема се като средство за борба на групировки, които смятат, че това е единственият начин да изразят недоволството си от неправдите в една обществена система. През последните години тероризмът надхвърля извършването на дребни нарушения и нараняването на отделни личности, като се превръща в единствен формално рационален подход за решаването на множество трудни и сериозни конфликти. 

   Борбата с тероризма е много трудна, защото често биват залавяни само отделни крайни изпълнители от дълбоко законспирирана мрежа, състояща се от инициатори, спонсори, организатори и помагачи, които остават анонимни за правосъдието. Всички ненасилствени средства за справяне с тероризма се оказват почти абсурдни. Не дава задоволителни резултати дори формирането на специални отряди и армии. 

   През последните години се реализираха изключително много терористичните актове със саможертвени атентати. Разбирането на тези саможертвени действия изисква дълбоко вникване в психологията на държавите, управлявани на религиозно-политически принципи. Конфликти на политическа или верска основа, засегнати материални интереси, неодобрение на друг начин на живот и социални порядки лежат в основата на ислямисткия тероризъм. Дълбоко вкорененото верско самосъзнание още от деня на раждането не може да се промени с увещания, преговори или още по-малко да бъде изкоренено с насилствени средства. Изводът е, че нито с добро, нито с насилие нашият свят може да се справи с ислямисткия тероризъм. За разлика от огромните постижения на науката, даже в овладяването на Вселената, рационална формула за справяне със саможертвения тероризъм на религиозна основа не е открита. 

Атентатори самоубийци 

  За нормалния разум жестоките самоубийствени атентати са необясними както по отношение на мотивацията, така също и за личностните особености на извършителите. Цивилизованото общество възприема такива хора като злодеи или безсърдечни фанатици, наслаждавайки се на касапницата, която ще предизвикат. Примерите обаче показват, че това не са психично болни или психопати. Напротив, всички атентатори вярват, че действията им са справедливи и благородни. Те не приемат извършеното от тях като самоубийство, а го превръщат по-скоро с мъченически акт. За тях самоубийството е последица от безнадеждност и депресия, докато бомбеният атентат е проява на доблест и героизъм. Те възприемат (или им се внушават) фактите от действителността като несправедливи и търсят виновника, когото съвсем логично демонизират. Така се формира екстремизмът, според който проявите на агресия са напълно справедливи и оправдани. Терористите приемат действията си като божествена мисия, която ще бъде възнаградена в рая. Да се взривят сред тълпата е саможертва, която разкрива най-достойния път към небесата. На някои от тях е внушено още от детските години, че саможертвата в името на "свещената война" е пътят за прочистване на света. В тях тенденциозно е насаждан апокалиптичният мироглед, според който светът необосновано е разделен между доброто и злото. Ислямистките фундаменталисти се страхуват, че техните религиозни ценности и култура са в опасност и религиозните институции може да бъдат отделени от държавата (секуларизация). Те възприемат живота под военна окупация като унижение и оскърбление, затова саможертвата е път към щастие в отвъдното. Несъмнено, това самосъзнание се изгражда с години, представлява сложен, много добре организиран и материално обезпечен процес. На така създадената "армия" от терористи се внушава, че ако всеки от тях унищожи поне десет души, всички демони ще бъдат ликвидирани и едва тогава братята и семействата им ще живеят щастливо. 

      Най-трудното за непредубедения, цивилизован свят е обяснението как на един терорист се втълпява, че мирните хора и деца по света са демони и трябва да бъдат изтребени .