Войната е агресия и насилие

   Историята изобилства с примери за агресивни войни. Независимо от липсата на модерно въоръжение, в древността агресията е била не по-малко безпощадна от съвременната. Явно, агресивният стимул е бил много мощен, за да се водят войни за власт и територии в продължение на 100 години. И все пак, засега за най-продължителната агресивна война се смята опитът на римляните да завладеят Персия. Римските войски тръгват от Европа, достигат Персия и водят войни в продължение на 600 години. Историците описват даже куриозни ситуации на военни действия, продължили толкова дълго, че римляните загубват няколко битки поради старост и немощ на бойците. Не по-малко жестоки и кръвожадни са били много краткотрайни и агресивни войни, при които се е стигало за твърде кратко време до изтребване на повече от половината население на жертвената страна. 

 

 Белязан от жестока и безпрецедентна масова агресия е ХХ век. За 100 години се извършиха милиони убийства, като държавите се оказаха най-масовите убийци. Това беше век на две световни войни и множество по-малки локални войни, в т.ч. и няколко цивилни международни агресии. Около 40 милиона  бяха жертвите в униформа. Но редица правителства извършваха масови убийства и извън сраженията по фронтовете. Повечето изследователи посочват 100 милиона жертви на военната и военизираната агресия за един век. Мао изтребваше класовите врагове, Сталин правеше същото, но посегна и на определени националности. Хитлер избиваше евреите. Пол Пот убиваше свои измислени врагове, Чърчил започва бомбандировки над цивилни цели  , Труман избива 100-ци хиляди с атомни бомбардировки.Към това трябва да се прибавят и избитите в много държави инакомислещи, измислени врагове на режима или лични врагове на властващите. Държави убиваха под претекст за етнически конфликти и извършваха етническо прочистване. Анализът на военизираната агресия от специалисти показва, че качеството на оръжието няма значение за масовостта на убийствата. Кръвопролитията спрямо арменците и много от кланетата в Африка са извършвани с хладни оръжия (ятагани и мечове). Вторият извод е, че в различните етнически конфликти официалните или доброволните изпълнители на насилието не надхвърлят 1-2% от населението. Това показва, че независимо от натрупания страх и омраза, по-голямата част от населението не участва в етническите конфликти, убийствените прочиствания и геноцида. От това следва, че жестокостта на агресията не е свързана с многобройни изпълнители, а се определя основно от мотивацията и организацията. Оценката на проявите на омраза, ненавист и жестокост показва, че сред малка част от агресорите се наблюдават прояви на пощада към някои от жертвите поради приятелство, съседство, умора или изхабяване на нервите. По принцип реализацията на масови убийства изисква определянето на приоритетните жертви, въоръжаването и транспортирането на убийците, арестите, териториите, което е свързано с мащабна организация. Тази индустрия за убиване се осъществява със силите и средствата на държавата. Това не е импулсивна агресия, а представлява строго целенасочена и програмирана инструментална агресия. 

   Агресия според ООН е използването на въоръжена сила срещу суверенитета, териториалната цялост или политическата независимост на друга държава. Включват се и действия по всякакъв друг начин, които противоречат на Хартата на Обединените нации, изхождайки от горната дефиниция. 

   Войната се дефинира като въоръжен конфликт между две държави, който води до смъртни загуби на бойното поле. С нарастването на терористичните атаки през последните години тази дефиниция се променя, защото едната страна, участваща в конфликта, не е строго определена, а освен това липсва и ясна фронтова линия. В една съвременна война използваните оръжия са изключително разнообразни, като се започне от саби и ножове и се стигне до атомни бомби. Няма война, в която едната страна да спечели всичко и да не даде жертви. Не са редки парадоксите, когато формалният победител понася по-тежки загуби.  

в чл. 2 от резолюцията на ООН, дефиницията за агресията е разширена: 

Първата употреба на въоръжена сила от една държава в разрез с Хартата на ООН представлява убедително доказателство за акт на агресия. 

Дефиницията на ООН два важни насоки: 

• Да няма противоречие с Хартата на ООН. 
• Агресор е първият, който използва сила при един конфликт. 

   Войната е следствие от политическата агресия на отделна група военни или политици. Въоръжените конфликти се мотивират от териториални или материални интереси, политическа несъвместимост, лична обида или тщеславие. За жалост във война не се влиза чрез референдум, защото решението се взима от диктатор или ограничена група хора. Сред тях най-често се открояват агресори - жестоки и безпринципни. Те обричат на смърт и терзания незнаен брой военни и цивилни граждани, с решенията си нанасят непоправими материални разрушения, като допускат огромни загуби и за собствената си страна. Последствията от една война никога не могат да бъдат предвидени, никога не могат да се пресметнат и никога не могат да бъдат напълно възстановени. Странното е, че дори в мирно време огромни армии от цивилни и военни работят в името на войната и с гениална изобретателност сътворяват все по-мощни оръжия и средства за масово унищожение на хора, материални и духовни ценности. 

Кои действия според ООН се приемат за агресия: 

• Нахлуване или атака с въоръжена сила от една държава на територията на друга. 
• Всяка военна окупация, дори временна, вследствие на нахлуване или атака. 
• Всяка анексия на територията чрез сила от друга държава или част от нея. 
• Бомбардиране от въоръжените сили на една държава на територията на друга държава. 
• Блокада на пристанище или брегове от въоръжените сили на една държава спрямо друга. 
• Изпращане от или от името на една държава на въоръжени групи банди или наемници, които действат като въоръжена сила. 

   Редица международни специалисти имат критично отношение към дефи-ницията на ООН. Агресор е този, който първи използва сила, но агресия може да се прояви и без военна сила. От друга страна, ако жертвата, за да се защити, използва сила, съгласно дефиницията се оказва, че и тя е агресор. Този пример се припокрива със ситуация, при която едно лице получава смъртна заплаха с оръжие и за да се защити, наранява или убива агресора. Оказва се, че съгласно дефиницията той е агресорът и като такъв е обвиняем. 

   Съвременните изследвания върху поведението и мотивацията в голяма степен опровергават афоризма "на война, като на война". За да се разбере естеството на агресията и насилието на бойното поле, преди всичко следва да се уточни, че повечето от участниците в един непосредствен бой са изплашени до смърт. Още с прелитането на първите куршуми повечето бойци престават да мислят с челния дял на мозъка, като цялата мисловна дейност се реализира на нивото на междинния мозък. Известно е, че благодарение на развитието и използването на челния мозъчен дял човекът се е формирал като хомо-сапиенс, докато междинният мозък е примитивната част, която не се различава съществено по строежа си при човека и животните. При конфликтна ситуация мисловните процеси се реализират на това примитивно ниво, като е налице една мощна съпротивителна сила, възпираща извършването на убийства спрямо себеподобните. Животинският свят изобилства с примери на изключителни хищници, пасивни спрямо себеподобните си. Рибите пирани разкъсват всичко, което срещнат, но се движат в огромни стада и не се самоизяждат. Това е естествен механизъм за съхранение на вида. Тази реакция занимава дълги години военните психолози. Изследванията им показват, че само 15-20% от войниците през Първата световна война стрелят направо по незащитен противников войник. Установено е също така, че бойците с пушка избягват да се прицелват и да стрелят против явен противник за разлика от тези, които използват автомати и картечници и, стреляйки на откоси, остават с впечатление, че извършват убийства по случайност. Военната история изобилства с подобни примери. Особено забележителна в тази насока е Фолклендската война от 1985 г. При нея стрелбата и от двете страни на фронта е била невероятно пасивна и неточна. Явно е било пълното нежелание на враждуващите да се изтребват. На базата на такива примери, редица армии променят коренно тактиката си при подготовката на бойци и включват редица агресивни похвати, които постепенно притъпяват хуманността и състраданието, насаждайки насилие. При оценката на подготовката на тези военни контингенти се установява, че една малка част от бойците са склонни много бързо да привикнат с насилието и да го използват брутално. Друга също малка част се оказват много изпълнителни и затова бързо привикват да "стрелят на месо". Психологичният анализ обаче показва, че те не са обсебени от жестокост и агресия, а по-скоро изживяват панически страх за собствения си живот. Изтъкнатото бягство от агресия коренно се променя, когато встъпването в бой се предхожда от обоснована мотивация, противникът, т.е. жертвата, да бъде наказан жестоко. Други изключително важни фактори са продължителността на военните действия, лишенията и особено загубата на другари по оръжие в битките. За разлика от началото, в по-късните етапи на Втората световна война по различните фронтове се отбелязват изключително жестоки актове на насилие. Те надхвърлят правилото врагът да бъде пленен или убит, като се достига до огромна изобретателност в начините за мъчение, включително и спрямо военнопленници. 

   Равносметката от различните междудържавни конфликти е трагична. 

   Установено е, че от 5 до 7 пъти нарастват психичните разстройства сред войниците. Те остават неблагоприятен отпечатък върху тях за цял живот. Освен това друга част от войниците (липсват точни данни) продължават да практикуват агресията и в цивилния живот. 

   По принцип борбата против войната с мирни средства изглежда абсурдна. Въпреки това, изминалият ХХ век ще се запомни с няколко мирни победи над войната. Два международни конфликта завършиха благополучно, без военни действия. Швейцария показа, че може да бъде процъфтяваща страна, без да е водила войни в продължение на векове. Движенията за мир масово се разраснаха и в някои страни оказаха голямо влияние над политиците. Благодарение на тях и на благоразумието на някои държавници се развива благоприятен процес за съкращаване на оръжията за масово унищожение. Няколко изключително мощни държави претърпяха поражения при военни действия и неблагоприятните последици се оказаха много тежки и дълготрайни за тях самите. Това е също един факт, възпиращ прибягването до военни действия. 

   Обнадеждаващо е, че алтернативите на военното насилие стават все по-популярни, но тяхното значение не трябва да се надценява. Всеки момент по света се водят 20-40 въоръжени конфликти. Разрастващата се агресия във всички сфери на живота в световен мащаб не предвещава ограничаването на международните спорове без оръжие, особено като се имат предвид огромните излишъци от него по планетата.