Влияние на локуса на контрола и оптимизма върху регулацията на поведението.

    За да разберем по-конкретно какво е влиянието на генерализираните очаквания върху личността и регулацията на поведението ще се спрем по-подробно върху изследванията на локуса на контрола и на оптимизма. Тези очаквания са обект на подробно изучаване и за техните ефекти има натрупани множество експериментални данни.

   Наличните данни за връзките между локуса на контрола и някои по-общи особености на личността очертават следната картина. Лицата с външен локус на контрола описват себе си като по-тревожни, неуверени в себе си, нерешителни, склонни да отбягват поемането на отговорност. В отношенията си към другите те са по-избухливи, по-подозрителни и враждебно настроени. В противоположност на тях лицата с вътрешен локус на контрола са уверени в себе си, спокойни, умеят да владеят емоциите си, не бягат от отговорност. Към другите се отнасят спокойно и трезво, трудно се поддават на внушения и влияния и се отнасят критично към аргументите и съображенията на другите.

   В областта на познавателните процеси също има характерни различия. Лицата с външен локус на контрола имат неефективна организация на познавателните процеси, недостиг от вътрешни правила за преработка на информацията (т.е. тази преработка няма систематичен характер), те проявяват по-малка активност в търсенето и откриването на информация. Лицата с вътрешен локус на контрола, от своя страна, се представят като умели в откриването на нужната информация (дори когато тя не е експлицитно дадена), имат добра организация на познавателните процеси и висока ефективност в преработката на информацията. Поради това може да се каже, че хората с вътрешен локус на контрола ще проявяват по-добри професионални качества в оперативно-издирвателната работа и събирането и обработването на сведения от най-различно естество.

   Най-характерните различия между представителите на двата полюса на локуса на контрола в областта на мотивацията се състоят в това, че лицата с вътрешен локус на контрола са ориентирани към условия на изпълнение, които им позволяват да контролират резултата. Те имат по-стабилни мотивационни нагласи. Лицата с външен локус на контрола имат по-широк диапазон от мотивационни импулси и мотивацията им варира в зависимост от получаваните резултати и трудността на изпълняваните задачи.

    В областта на емоционалната реактивност лицата с външен локус имат по-високи равнища на невротизъм по скалата на Айзенк и показват почти линейна зависимост между степента на екстерналност и силата на депресивните преживявания. От наши изследвания на възрастни е установено, че външният локус на контрола подтиска преживяванията на бодрост, интерес-увлечение и дружелюбие и усилва преживяванията на вялост, подтиснатост, безпокойство-напрегнатост, неувереност и самота. Тази картина на емоционалния живот на хората с външен локус на контрола показва, че те са податливи на развитие на емоционален страс и, освен това, не умеят да преодоляват отрицателните емоции и са склонни към пасивно реагиране след възникването им.

    Като цяло изследванията дават основание да се направи извода, че крайните форми на външен локус на контрола имат неблагоприятно влияние върху цялостната организация и функциониране на личността. Трябва да се отбележи обаче, че крайните форми на вътрешен локус на контрола също създават определени затруднения на индивида. Такива лица са авторитарни, стремят се към подчиняване на другите, често влизат в конфликти с околните, тъй като се стремят да контролират и тяхното поведение, склонни са към претоварване и поемане на много ангажименти.

    Оптимизмът е друго добре проучено генерализирано очакване, за което се предполага, че укрепва защитните сили на личността и повишава нейната устойчивост на стресови въздействия. Оптимизмът има положителни връзки с високата самооценка и вътрешния локус на контрола, но има отрицателни връзки с преживявания на безнадеждност, безсилие и отчуждение. Като цяло оптимистите поддържат положителни очаквания за успех, а след преживявания на неуспех използват ефективни его-защитни стратегии като приписват резултатите на независещи от тях външни причини. Характерно за песимистите, от друга страна, е наличие на несъответствие между реален и идеален аз-образ (което е източник на вътрешно напрежение) и преобладаващ страх от неуспех. При изпълнение на ежедневните си задължения те имат по-слабо чувство за личен контрол над събитията и преживяват по-малко удоволствие от дейността и по-силен стрес от оптимистите.

   В емоционалната сфера е установено, че оптимизмът усилва преживяванията на активация-бодрост и интерес-увлечение и подтиска преживяванията на безпокойство-напрегнатост, на неувереност, подтиснатост и депресия. При това тези ефекти са установени в дългосрочен план.

   Буферните ефекти на оптимизма срещу развитие на стрес са доказани в ред наблюдения. Така, при наличие на стресиращи въздействия оптимистите реагират с мобилизиране на силите си и търсене на начини за преодоляване на създалото се положение. Ако проблемите са неразрешими те търсят положителните страни на ситуацията или се дистанцират от нея. Оптимистите преживяват по-слаби чувства на враждебност, които са рисков фактор за развитие на сърдечен инфаркт. Те също така имат оптимална сърдечно-съдова реактивност, особено след преживяване на успех, докато песимистите показват по-голяма вариативност на сърдечно-съдовите реакции, а преживяването на успех няма положителен ефект върху тях.

    Изследванията върху локуса на контрола и оптимизма показват, че генерализираните очаквания от системата на субективните модели на действителността имат важно значение за цялостната организация на личността и за протичането на личностните регулативни процеси. Знанията за това дали даден човек е с вътрешен или външен локус на контрола и дали е оптимист или песимист са необходими за преценка дали е подходящ за изпълнението на определени задачи и какви стресови натоварвания може да понесе.