Субективните модели на действителността.

   Обобщаването на оплакванията на лицата, преживели психична травма позволява да се очертае съдържанието на тези субективни модели. В него пределно обща е представата или очакването за света като удобен, т.е. разглеждането му като сигурно място, което отговаря на изискванията на личността. Тази най-обща представа се опира на три допускания - светът е добронамерен, светът е организиран и осмислен, собственият Аз е от особено значение и има несъмнена ценност. На свой ред всяко от тези допускания е съставено от по-частни представи. Допускането за добронамерен свят се състои от очаквания в средата да се случват предимно положителни събития и те да преобладават над неприятностите, хората да постъпват добронамерено, да бъдат отзивчиви и благоразположени. 

   Допускането за организиран и осмислен свят се състои от очаквания за наличие на универсална справедливост, за податливост на средата на контрол от собственото поведение, за наличие на закономерност и предвидимост на протичащите събития. 

   Допускането за значимостта и цанността на Аз-а се опира на представата за себе си като добър, достоен и морален човек, на очаквания за наличие на собствени сили и възможности за упражняване на контрол над средата и за действие на личен шанс и късмет в проявите на случайността. 

   От гледна точка на теорията на социалното учене, предложена от Джулиан Ротър, съдържанието на субективните модели на действителността може да се разглежда като система от генерализирани очаквания. Те са обобщение на миналия опит на индивида в различни ситуации. Генерализираните очаквания регулират поведението в нови и непознати ситуации, където се налага да се действа по аналогия, а не чрез използване на изпитани поведенчески програми, както това става в типични и добре познати условия. Генерализираните очаквания могат да имат различна степен на обобщеност - от генерализации относно сравнително тесен кръг обекти или поведения до всеобхватни обобщения за основни особености на индивида и действителността. Предполагаемите светове са изградени именно от такива най-общи генерализирани очаквания.

   В съвременната психология обект на подробно проучване са няколко генерализирани очаквания. Локусът на контрола е генерализирано очакване за това, каква е връзката между собственото поведение и получаваните резултати. Различават се два полюса на това очакване. Външният локус на контрола е тенденция получаваните резултати (положителни или отрицателни) да се разглеждат като независими от собственото поведение и че те се контролират от сили извън индивида. Вътрешният локус на контрола е тенденция получаваните резултати да се разглеждат като производни от собственото поведение и индивидът да разглежда себе си като основен причинен агент за това, което се случва с него. 

   Оптимизмът е генерализирано очакване за получаване на положителни резултати и преобладаване на положителните събития над отрицателните и неприятните, независимо какъв е източникът на причинност. Противоположният полюс на това очакване е песимизма.

   Убеждението в справедлив свят  е очакване, че съществува универсална справедливост и всеки получава това, което е заслужил. То позволява на хората да възприемат физическата и социалната среда като стабилна и подредена, което на свой ред повишава нейната предсказуемост.

   Личната ценност е очакване, че собственият Аз има особена значимост и заема централно и привилегировано място в отношенията с външната действителност. 

   Генерализираните очаквания, които влизат в съдържанието на субективните модели на действителността имат биполярен характер: вътрешен - външен локус на контрола, оптимизъм - песимизъм, справедлив - несправедлив свят, висока или ниска лична ценност и т.н. На основата на миналия опит личността може да поддържа генерализирани очаквания, които са по-близко до единия или другия полюс, така че в крайна сметка тяхната конфигурация да образува индивидуално специфичен субективен модел на действителността. Този модел се разполага някъде между изцяло положителни очаквания за средата и себе си и изцяло отрицателни очаквания. Както се вижда от клиничните данни за лица, преживели остри жизнени кризи, за нормалната адптация на личността е необходимо генерализираните очаквания да са сравнително отдалечени от отрицателния полюс. Прекаленото доближаване до положителния полюс обаче също има дезадаптивни последици, тъй като за поддържането на такава идеализирана картина за действителността се изискват много специални условия, каквито почти не съществуват.  Поради това повечето хора поддържат сравнително реалистична картина за света и своето място в него, но се стараят в нея да преобладава положителното