Подсистема за саморегулация.Функциониране на Аз-образа.

   Отделните типове самооценки участват или пряко, или чрез съотнасяния помежду си в регулацията на индивидуалното поведение. Реалната самооценка пряко участва в планирането на поведението като дава информация за наличните възможности за действие. От нея зависи какви действия можем и какви не можем да предприемем. Например, като се опирам на оценката на собствените физически възможности аз с готовност ще се включа в летен излет до Черни връх, сериозно ще обмисля мога ли да направя същото през зимата и със сигурност ще се откажа от участие в алпийска експедиция в Хималаите. По подобен начин идеалната самооценка може да се включи пряко в регулацията на поведението когато планирам занимания за развитие на собствените качества (спортни тренировки, допълнително обучение, повишаване на професионалната квалификация и др. под.).

   Друг начин на регулация се осъществява при съотнасяне между различните типове самооценки. Теорията на насоченото върху себе си внимание, предложена от Робърт Уиклънд разглежда какви регулативни процеси възникват, когато човек се центрира върху собствената личност. Такова състояние възниква когато индивида трябва да говори пред публика или когато стане обект на внимание от страна на другите. В тези условия се активира идеалната самооценка и текущото поведение започва да се сравнява с нея. Тъй като то обикновено е по-ниско от идеалната представа възниква несъответствие, което поражда отрицателна емоция. В поведенчески план тя поражда тенденция към избягван от ситуацията на насочено внимание. Това може да стане ако например хората предвиждат, че могат да попаднат в такава ситуация и тогава те просто ще се отклонят от нея. Ако такова избягване на насоченото върху себе си внимание не е възможно, според теорията индивидите ще повишат вложените усилия, за да подобрят текущото си изпълнение и да намалят несъответствието с идеалната самооценка. 

Едуард Т. Хигинс

   По-цялостна картина на функционирането на Аз-образа и възникващите на тази основа емоционални преживявания дава предложената от Едуард Т. Хигинс теория за несъответствията в Аз-а. Според тази теория Аз-образът е съставен от три области - реален аз, идеален аз и нормативен аз. Теорията освен това твърди, че има две гледни точки върху Аз-образа. Първата е собствената позиция на индивида, т.е. как той вижда самия себе си, към какви идеали се стреми, с какви норми се идентифицира. Втората гледна точка е от позицията на значими други хора - родители, братя и сестри, съпруг/а и др. Тази гледна точка също може да се прилага към трите основни области. Комбинирането на областите и гледните точки дава основните раздели в строежа на Аз-образа.

   Разделите, свързани реалния Аз-образ образуват т.нар. Аз-концепт, т.е. цялостната представа на индивида какъв е той и как другите го възприемат. Останалите четири раздела са себенасочващи стандарти. Те имат мотивираща функция и подбуждат към постигане на съответствие между тях и реалния Аз-образ. Регулацията, осъществявана от Аз-образа е насочена към максимизиране на това съответствие и поддържането му през ситуациите и времето.

   Съгласно теорията е възможно да възникнат устойчиви несъответствия между Аз-концепта и себенасочващите стандарти, които пораждат различни отрицателни емоционални преживявания. Действията, които хората предприемат за премахване на тези отрицателни емоции са пряко регулирани от Аз-образа. 

   Според Хигинс интензивността на емоционалните преживявания зависи от два фактора. Първо, от големината на несъответствието. Ако то е малко и неприятните преживявания ще бъдат слаби или ще отсъстват. Ако несъответствието е голямо тези преживявания ще имат по-голям интензитет. Второ, несъответствията имат различни равнища на достъпност до съзнанието. Едни от тях се активират лесно и бързо пораждат съответните преживявания, докато други изискват по-специални условия (напомняне, насочено върху себе си внимание) или въобще не получават достъп до осъзнаване и рядко или никога не се включват в регулацията на поведението.

   Теорията за несъответствията в Аз-а има и някои ограничения. Първо, тя не отчита всички типове самооценки и стеснява кръга от себенасочващи стандарти, а от тук и спектъра от емоционални преживявания и регулативни процеси, осъществявани от Аз-а. Второ, тя приема, че всички несъответствия са в ущърб на Аз-концепта, докато в действителност е възможно да съществуват и положителни несъответствия. Те могат да обяснят емоциите на задоволство и гордост от себе си когато постигаме резултати, които надхвърлят вътрешните стандарти. Независимо от това, тази теория е добра основа за обяснение и предсказване на регулативните процеси, осъществявани от Аз-образа.