Подсистема за саморегулация. Видове и типове самооценки.

   За разбиране на съдържанието на Аз-образа е целесъобразно да се разграничат видове и типове самооценки. В зависимост от това, по какъв начин човек въздейства върху своята среда и какви качества са му необходими за това могат да се разграничат следните видове самооценки:

• Самооценки, свързани със здравно-физическото състояние на индивида. Това са оценки на здравето, на физическата издръжливост, на поносимост на натоварвания, на сила, бързина, ловкост. Те са важни при палниране на редица физически дейности, при занимания със спорт, при изпълнение на задачи, за които се изискват такива качества.
• Самооценки на външния вид и физическата привлекателност. Тук се отнасят не само представите за личната физическа красота, но и оценки за притежаван вкус за обличане, маниери на поведение, поддържане на личната хигиена, спретнатост и подреденост.
• Самооценки на навици, умения и способности. По съдържание и обхват това е най-големият вид самооценки, в които са отразени възможностите на индивида да въздейства на външната среда и да постига поставените цели. 
• Самооценки на качествата, свързани с междуличностните взаимоотношения. Могат да се разделят на две подгрупи - качества и умения за общуване и морални качества.

   Независимо от вида си самооценките имат три основни характеристики. Първата от тях е равнището на самооценка. Това е субективната представа за степента на притежаване на дадено качество. Уилям Джеймс разглежда равнището на самооценка като производно от съотношението на постигнатия успех и претенциите на личността. Той предлага следната формула:

равнище на самооценка=успехи/равнище на претенции.

   От тази формула следва, че равнището на самооценка е субективно и зависи от това, дали си поставяме прекалено високи или определено ниски претенции. Едни и същи успехи в единият случай ще водят до ниска самооценка, а в другия - до висока. Трябва да се отбележи, че поддържането на ниски самооценки има неблагоприятни ефекти върху планирането на поведението, защото те информират, че индивида няма достатъчно ресурси за неговото успешно изпълнение.

   Втората характеристика на самооценките е тяхната субективна важност. Колкото самооценката на дадено качество е по-значима, толкова повече усилия влага индивида за неговото развитие и поддържане.

   Третата характеристика на самооценките е тяхната адекватност. В психологията е известно, че често пъти субективната представа за своите качества не отговаря на тяхното обективно равнище. Когато тази представа е по-висока от наличните възможности говорим за неадекватно висока самооценка. Лицата с такава самооценка имат необосновани претенции и са самонадеяни. Ако пък наличните възможности са по-големи от субективната им оценка се говори за неадекватно ниска самооценка. В този случай се наблюдава необосновано понижено самочувствие, нерешителност и неувереност в себе си.

   Освен видове самооценки, психолозите различават и типове самооценки на основанието, че хората оценяват себе си не само от гледна точка на това, какви качества притежават в момента, но също така и какви биха искали те да бъдат, какво другите очакват от тях, как мислят, че другите ги възприемат и т.н. Различават се следните основни типове самооценки:

1. Реална самооценка. Отразява текущото състояние на притежаваните качества.
2. Идеална самооценка. Отразява представите и стремежите на индивида за постигане на такова равнище на развитие, което отговаря на неговите идеали и ценности.
3. Нормативна самооценка. Отразява субективната оценка за съответствието между собственото поведение и социалните норми и правила.
4. Очаквана самооценка. Отразява субективните виждания какво в действителност може да се постигне при преследване на собствените идеали.
5. Възприемана самооценка. Отразява субективната представа на индивида как другите възприемат неговите качества.