Травмиращите въздействия и личността

    При излагане на травмиращи въздействия се разрушават пределно общите представи на личността за света и своето място в него. В работата на психолозите съществуват множество травмиращи ситуации, които могат да доведат до трайни изменения на личността с негативни последици за психичното здраве и субективното благополучие.

   Субективните модели на действителността са изградени от генерализирани очаквания с двуполюсен характер.  Хората се стремят да поддържат положително отклонена картина за света и своето място в него. Крайните отклонения към положителния или отрицателния полюс на тази обща картина нарушават общата адаптация на личността към социалната среда.

   Локусът на контрола е генерализирано очакване, което оказва влияние върху цялостната организация на поведението и неговата регулация. Външният локус на контрола обуславя формиране на личностни качества, които са непригодни за  професията на пдихолога.

   Оптимизмът е генерализирано очакване, което повишава устойчивостта на стресови въздействия и способства за поддържането на положителни емоции и подтиска отрицателните преживявания.

   Аз-образът е сложна структура, в която се разграничават три групи компоненти - самооценки, Его-идентичност и чувство за лична ценност.

   Самооценките имат три характеристики - равнище, субективна важност и адекватност. От равнището на самооценката зависи увереността в собствените възможности. Субективната важност определя колко сили отделя индивида за поддържане на дадено лично качество. Адекватността на самооценката е свързана с подценяване или надценяване на собствените възможности.

   Аз-образът участва в регулацията на поведението чрез самооценките. Реалната и идеалната самооценки могат пряко да регулират поведението. Другите типове самооценки действат като себе-насочващи стандарти, които се съпоставят с реалната самооценка. При това съпоставяне възникват отрицателни емоции (поради разминаването между реалните възможности и изискванията на стандарта), които имат мотивираща функция и чрез нея се включват в регулацията на поведението. Активирането на себенасочващите стандарти (чрез насочване на вниманието върху себе си, напомняне или критични бележки) може да се използва за корекция на поведението на социалния партньор.