Как протича мотивацията?

   Активирането на дадена потребност поставя началото на мотивационния процес. Субективно това се преживява като повишена бдителност и обръщане на по-голямо внимание на едни обекти и игнориране на останалите (гладният човек мисли само за храна). Поради своето много общо съдържание обаче потребността “не знае” какво да я удовлетвори. Започва търсене на конкретен обект, който отговаря на нейното съдържание. Обектите от заобикалящата ни действителност обаче имат много различни свойства. Например храната освен че съдържа определено количество калории има и вкусови качества, начин на приготвяне, място на поднасяне (у дома, в обществено заведение), цена, външен вид и т.н. Тези допълнителни свойства могат да удовлетворяват други потребности на личността, които в процеса на търсене на обект за удовлетворение на активирана потребност (глада) вторично се активират. Под тяхно влияние протича процес на вземане на решение, в резултат на който се формира крайната цел на поведението. Този процес най-често не е напълно осъзнаван. Следната пример за последователността  може да илюстрира как действа мотивацията:

• първично активирана потребност (органична - глад)  “трябва да намеря нещо за ядене” 
• вторично активирано предпочитание “обичам пица с шунка” 
• вторично активирана потребност от регулиране на личните ресурси“в близкото заведение е много скъпо”
• вторично активирана потребност от себеутвърждаване “знам едно място, където не е скъпо и ходят художници”.

   Изборът на крайна цел е направен, но с това мотивационният процес и мотивационната регулация на поведението не приключват. Предложеният от Хайнц Хекхаузен модел на мотивационната регулация предполага, че хората оценяват действията за достигане на целта, ситуацията, в която това ще стане, резултата и последиците. Съотнасянията между тези оценки пораждат цяла съвкупност от субективни очаквания, които се включват в регулацията на поведението. Следната схема представя нагледно модела:

   Очакванията за отношението между действие и резултат отбират подходящите поведенчески програми. Очакванията за отношението между действие и ситуация показват кои поведения са подходящи в дадените условия, очакванията за отношението между ситуация и резултат ориентират дали той е достижим в дадените условия, очакванията за отношението между ситуация и последици ориентират за възможните странични ефекти, връзката между резултат и последици позволява поведението да се оцени в по-широкия контекст на собствената активност.  Всички тези очаквания динамично се променят във времето и във всеки отделен момент по различен начин се включват в регулацията на поведението. Обикновено хората не си правят подробни предварителни планове, а очертават само най-общи намерения. В хода на изпълнение на мотивираното поведение в зависимост от промените в ситуацията те формират нови очаквания и на тяхна основа коригират текущите си действия. Това е икономична стратегия за регулация на собственото поведение, но в повечето случаи изборът на едни или други поведенчески актове не се осъзнава напълно. Затова е трудно да се изяснят истинските основания на собственото поведение. Тази задача е още по-трудна за външния наблюдател и много рядко сме в състояние да изясним докрай истинската мотивационна основа на поведението. В съдебната практика и в практиката на следователите най-често се задоволяват до констатиране дали посъдимият или подследственият е бил способен съзнателно да отчете последствията от своите действия и какво е било неговото осъзнато намерение.