Мотивация. Видове подбуди.

   Изследователите на мотивацията използват различни термини за обозначаване на мотивационните фактори - подбуди, потребности, мотиви, интереси, стимули, цели, намерения, стремежи. Някои от тях са сравнително еднозначно дефинирани, а други се използват като синоними. Например под подбуди и потребности се разбира едно и също нещо, макар в ежедневния език да се прави разлика между тях. Терминологичното разнообразие идва от обстоятелството, че в мотивацията са включени множество фактори с различен произход и различно функционално място в регулацията на поведението. Основно място в мотивацията  заемат потребностите.

    Потребностите са своеобразни центрове, около които се натрупва психично напрежение, което подбужда към разтоварването му. Всяка потребност има свое съдържание, в което са отразени общите свойства на определен клас обекти, способни да я удовлетворят. Например гладът може да се удовлетвори с хляб и вода, с плодове и зеленчуци, с печено месо, с изискани деликатеси и т.н. Общото за всички тези продукти е, че те са храни и могат да удовлетворят глада. Активирането на потребностите задава ориентация към определена съдържателна област от действителността, но не определя чрез какво точно те ще бъдат удовлетворени. Това е важно тяхно свойство, защото макар подбудителната им сила да има принудителен характер, свободата на избор се запазва. Когато сме гладни ние търсим храна, но можем да избираме какво, къде и кога да ядем. 

    Какви са основните видове потребности? В зависимост от това, какви нужди на организма и личността възникват периодически могат да се обособят няколко основни вида потребности.

   Органични потребности. Свързани са с функционирането на организма и поддържането на жизнените процеси. Това са потребностите от храна, вода, температурен баланс, сексуалната потребност и др. Всяка от тези потребности се основава на автоматично функциониращи физиологични механизми за регулация на равновесието (хомеостаза) на вътрешната среда. Те са мощен подбудител на поведението и удовлетворяването им не може да се отлага продължително, защото води до физическа гибел на организма.

   Потребности, свързани с оцеляването на индивида и вида. Имат еволюционен произход. Тук се отнасят потребността от сигурност и защитеност, потребността от брачен партньор, защитата на поколението. Осигуряват се от вродени емоционални оценки и реакции (страх, ужас, привързаност, гняв, ярост).

   Функционални потребности. Произходът им е в нуждите за поддържане и развитие на психиката като регулативна система. Потребността от оптимална стимулация е свързана с поддържането на състояние на бодърстване. Оптимума на стимулацията е индивидуално специфичен и зависи от особеностите на темперамента. Любопитството осигурява опознаването на обстановката и разширяването на информационната подсистема. Манипулативната потребност обслужва подсистемата “поведенчески програми”. Потребността от контрол е отговорна за поддържане на функционалната ефективност на поведението, т.е. за запазване на неговата приспособителна функция. Потребността от постижение е свързана с развитие на личната компетентност и целеполагането. Потребността от автономия отстранява ограниченията върху индивидуалното поведение.

   Потребности на Аз-а. Произтичат от необходимостта от поддържане и развитие на подсистемата за саморегулация. Потребността от себеуважение осигурява увереност в разчитането на собствените сили и възможности. Потребността от признание и себеутвърждаване регулира благоприятната позиция на личността в социалните взаимодействия. Потребността от себепознание е отговорна за богатството и точността на собствения Аз-образ.

   Социетални потребности. Човекът е социално същество и функционира пълноценно само в обществени условия. Поради това той има потребности, свързани с осигуряването на тези условия. Това са потребности от общуване, от приемане и от принадлежност.  

   Изредените дотук видове потребности са налице при всяка нормално развита личност. Следващите два вида могат и да не присъстват в мотивационната подсистема на личността и това не оказва съществено влияние върху успешната адаптация и борба за оцеляване на индивида.

   Културални потребности. Произтичат от степента на усвояване от индивида на културата на дадено общество. Това са естетически потребности (красота, хармония), религиозни потребности (вяра, спазване на култ и ритуали), морални потребности (за честност, принципност, справедливост и т.н.), познавателни потребности (да се знае, човек да бъде точно информиран, да има широки познания).

   Екзистенциални потребности. Произтичат от необходимостта от организиране и осмисляне на индивидуалния жизнен цикъл. Тук се отнасят потребностите от самоактуализация, от реализиране на личния потенциал, от смисъл на живота, от творчество.

 

 Когато разглеждаме съдържанието на мотивационната подсистема трябва да обърнем внимание на едно важно разграничение на мотивацията. Психолозите я разделят на два основни типа - външна и вътрешна мотивация.  Външната мотивация е свързана с получаването на определени награди и подкрепи за поведението (например хората отиват на работа, за да получат заплата), с изпълнение изискванията на други хора,  със спазване на външно зададени правила и норми. Тя има принудителен характер. Външната мотивация обикновено снижава качеството на изпълнението и поведението се прекратява веднага щом се получи изисквания резултат. Тя също така подтиска креативността и често изпълнението на изискваното поведение се придружава от отрицателни емоции. 

   Вътрешната мотивация възниква спонтанно, без наличието на награди или външни принуди. Често пъти тя подтиква към изпълнение на действия само заради преживяваното удоволствие от тях (игра, хоби). Вътрешната мотивация усилва устойчивостта на поведението, придружава се от положителни емоционални преживявания (интерес, увлечение), повишава креативността и качеството на изпълнението.

   Удовлетворяването на всяка потребност може да бъде външно или вътрешно мотивирано. Например има хора, които се хранят само когато не могат да подтиснат острите позиви на глада (външно мотивирани), а други са чревоугодници, за които приготвянето на храната и нейната консумация са малък празник (вътрешно мотивирани). По подобен начин има хора, които ходят на концерти с класическа музика само за да не изглеждат простаци в очите на другите (външно мотивирани), но има и такива, които дълбоко се наслаждават на музиката (вътрешно мотивирани). За успешното изпълнение на всяка дейност е важно да се създадат условия тя да бъде вътрешно мотивирана.