Мотивационна регулация

   Мотивацията се отнася до вътрешните причини на поведението. Тя има три основни функции - подбудителна, насочваща и организираща.

   Действителните мотивационни основи на поведението е трудно да се разкрият, защото от позицията на наблюдател или на изпълнител хората разполагат с едностранчива информация, която ги подвежда да правят неточни изводи.

   Основата на мотивацията са потребностите, които подбуждат и енергетизират поведението. Те имат обобщено съдържание, благодарение на което всяка потребност може да бъде удовлетворена от цял клас обекти.

   Има толкова видове потребности, колкото са основните регулативни процеси в единния цялостен организъм, част от който е и личността. Някои “висши” потребности могат да не са представени в мотивационната подсистема без това да е свързано с оцеляването и нормалното функциониране на индивида.

   Различават се два основни типа мотивация - външна и вътрешна. Когато поведението е вътрешно мотивирано качеството на изпълнението е по-добро и преобладават положителни емоционални преживявания.

   Мотивационните процеси започват с активирането на потребностите и се разгръщат във времето като сложни системи за контрол, насочване и корекция на текущото поведение. В преобладаващите случаи те не се осъзнават напълно.

   Хората могат да упражняват съзнателен контрол над своите постъпки като ги приписват към различни вътрешни основания, т.е. като идентифицират своите действия. Те се стремят да установят такава идентификация на колкото се може по-високо равнище, защото това им помага да организират поведението си за големи отрязъци от време.

   В практиката на психолозите могат да се използват различни техники на въздействие, чрез които да се направлява идентифицирането на действието на групи хора или на отделни лица.