Същност на емоционалните реакции.

   Емоциите са комплексни изменения на цялостното състояние на организма и психиката, които влияят върху организацията на поведението. Емоционалната реакция има три основни компонента - физиологични изменения на състоянието на организма, поведенческо изразяване на емоционалното състояние и субективно преживяване. Поради своя комплексен характер емоциите са обект на изучаване от няколко науки - невробиология, физиология, етология, психология. Невробиологията се интересува от нервно-анатомичните структури, които управляват възникването и протичането на емоционалната реакция. Физиологията изучава измененията в организма, които съпътстват тази реакция, етологията и психологията се интересуват от поведенческото изразяване и субективното преживяване на емоцията. За разбиране на същността на емоционалната реакция е нужно да се познават нейните три компонента.

Физиологичен компонент.

   Физиологичните изменения в организма, които са част от емоционалната реакция са резултат от действието на вегетативната нервна система с нейните два дяла - симпатиков и парасимпатиков, а така също от функционирането на ендокринната система. От физиологична гледна точка измененията в състоянието на организма имат общ характер и не зависят от спецификата на преживяваната емоция. Така например, ускоряване на пулса има и когато се преживява гняв, и когато се преживява радост, а той се забавя при преживяване на тъга или облекчение. Физиологичните реакции имат цялостен характер и могат да се регистрират с помощта на обективни методи. Към тези реакции се отнасят промяна на кожното съпротивление, именения в пулсовата честота, изменения на дишането, свиване или разширяване на кръвоносните съдове и съответно изменения в кръвното налягане, промяна на кожната температура, повишено потоотделяне, свиване или разширяване на очните зеници. Наблюдават се също така промени в химичния и хормоналния състав на кръвта, слюнката, урината. Едновременно с това настъпват изменения в мускулния тонус, които чрез механизмите на обратната връзка подават сигнали в структурите на главния мозък, които управляват емоционалната реакция. Тези физиологични реакции възникват и протичат автоматично и много трудно се поддават на съзнателен контрол. На този факт се основава използването в следствената практика на т. нар. “детектор на лъжата”, който представлява уред за регистриране на физиологичните реакции. По специална методика се задават серия въпроси и се следят физиологичните изменения, съпътстващи отговора на всеки от тях. 

   Биологичният смисъл на тези цялостни изменения на състоянието на организма е да се подготви той за определени взаимодействия с външните фактори. От тази гледна точка най-общо може да се каже, че отрицателните емоции подготвят организма за борба и отбрана, а положителните емоции мобилизират силите за действие или стимулират възстановяването на ресурсите. 

   Продължителното преживяване на отрицателни емоции (или т. нар. емоционален стрес) води до развитие на различни органични заболявания (язва на стомаха, хипертония, инфаркт на миокарда и др.). Механизмът на развитие на тези заболявания може да се обясни чрез продължителното физиологично пренатоварване на организма, което води до изчерпване на неговите ресурси или до нарушаване функциите на отделни органи.

Поведенчески компонент.

   Изразяването на емоцията чрез мимиката на лицето, позата и движенията на тялото са неотделима част от емоционалната реакция. Системното проучване на този компонент е поставено от Дарвин, който в класическия си труд “Изразяване на емоциите при животните и човека” дава обяснение на произхода и функционалния му смисъл. Според него, мимическите движения на тялото и лицето са възникнали от първоначално полезни действия. Емоционалните изрази представляват или отслабена форма на тези действия (например оголването на зъбите при гняв е остатъчна реакция от прякото им използване), или тяхна противоположност (усмивката е придружена с отпускане на някои мускулни групи на лицето), или са пряк израз на емоционална възбуда (треперене, заекване). Функционалният смисъл на поведенческото изразяване на емоциите е в информиране на другия индивид за вътрешното състояние и готовност за определено действие. По този начин се улеснява комуникацията между отделните животни в групата и се спестява прякото използване на агресия (например при борбата между самците за овладяване на женската заплашителните пози в повечето случаи предотвратяват проливането на кръв).

   Влияе ли сдържането на лицевия израз върху преживяваните емоции? Изследванията са показали, че когато експериментално се индуцира определена емоция (например смях) и същевременно се фиксират тези групи лицеви мускули, които изразяват веселието изследваните лица докладват значително по-слабо субективно преживяване на веселие. Ефектът е още по-силен, ако от изследваните се иска преднамерено да направят гримаса, характерна за противоположна емоция (в случая гняв). Други изследвания пък установяват, че когато човек преднамерено направи гримаса, характерна за определена емоция това води и до нейното субективно преживяване, макар и в отслабена форма. Тези резултати показват, че специално лицевото изразяване при човека е неделима част от емоционалната реакция. По-съвременните проучвания установяват, че лицевата мимика, която придружава различни емоции предизвиква специфични изменения в кръвния ток в мозъка, така че на физиологично равнище е налице както обща неспецифична реакция, така и специфична картина на мозъчното кръвоснабдяване. Оптимална специфична реакция е установена за усмивката. От практическа гледна точка това означава, че за поддържане на оптимално функциониране е уместно да се усмихваме по-често, дори и усмивката да е преднамерена и нагласена.

   Изразяването на емоциите в повечето случаи не е контролирано и за тях може да се съди по лицевите гримаси и движенията на тялото. Дори човек да запазва сдържан израз на лицето има множество други движения и жестове, които той не осъзнава, но които издават емоционалното му състояние. Това обстоятелство се използва в практиката при провеждане на разпити, когато опитния наблюдател следи движенията на тялото, интонацията на гласа и израза на лицето, за да отгатне какво лицето се опитва да контролира и да скрие. Това наблюдение може много да се улесни ако се прави видеозапис и той след това се анализира. Много фини, едва забележими движения стават отчетливо наблюдаеми ако записа се пусне ускорено или забавено, още повече, че той позволява наблюдението да се синхронизира със съдържанието на словесната беседа.

 Субективно преживяване.

   В субективното преживяване на емоцията могат да се разграничат три аспекта. Първият е емоционалната възбуда,  която е свързана с мобилизационните изменения в организма. Приема се, че възникването на емоционален процес по принцип е равнозначно на поява на състояние на възбуда или на изменение на активацията на мозъчната кора. Съществува т. нар. “континум на активацията”, върху който се разполагат всички емоционални преживявания. Единият полюс на този континум е състоянието на кома, което се характеризира с пълно отсъствие на чувствителност и липса на реакции дори на много силни дразнители. Другият полюс се представя от състояние на крайна възбуда, като например в случаите на пристъпи на ярост, паника, екстаз. Съзнанието е стеснено, размито, вниманието не се задържа върху нищо, ориентацията в обстановката е нарушена. Между тези полюси се разполагат останалите състояния на активация, които в порядък на нарастване са дълбок сън, лек сън, сънливост, отпуснато бодърстване, бодрост, повишена бдителност, възбуда. Измененията на равнищата на активация се придружават от изменения на електричната активност на мозъка, на състоянието на съзнанието и на организацията на поведението.

   Вторият аспект на субективното преживяване е емоционалния тон. Той може да бъде положителен или отрицателен и с него е свързан знака на преживяваната емоция. Най-общо емоционалният тон информира за характера на отношенията между индивида и факторите от външната среда. Отрицателните емоции най-общо сигнализират, че взаимодействията със средата не протичат в оптимална за организма посока и избраните временни регулаторни механизми са неефективни. Функцията на отрицателните емоции е да коригират тези стратегии съобразно текущите дадености на средата. В много случаи те налагат автоматични поведенчески модели, например бягство при страх. Положителните емоции укрепват избраната посока на регулация и сигнализират успешността на поведението. Изследователите обаче отбелязват, че в определени обстоятелства положителните емоции снижават критичността във възприемането на обстановката, например задоволството от получения резултат може да ви заслепи за идващите негативни последици.

   Третият аспект на субективното преживяване е съдържанието на емоцията. То се изразява в това, че между емоции с еднакъв тон, например положителни, съществуват качествени различия. Ние с лекота различаваме удоволствие, радост, веселие, привързаност. Съдържанието на емоциите зависи от особеностите на информационните сигнали, които са предизвикали емоционална реакция. Тези сигнали могат да бъдат констатиращи или изпреварващи, съпоставителни (от оценка на изискванията на ситуацията и наличните ресурси) или регистриращи (съдържащи информация за хода на регулацията). Например, за да получат стипендия студентите трябва да имат определен среден успех за семестъра. Докато се готвят за изпити те преценяват възможностите си да получат добри оценки (съпоставителен сигнал) и преживяват увереност. Когато получат паричната сума (констатиращ сигнал) изпитват задоволство. Като планират да си купят нова дреха (изпреварващ сигнал) преживяват надежда, че парите ще им стигнат. Така съдържанието на емоционалните преживявания постоянно варира в зависимост от постъпващите сигнали.