Съзнателен контрол на поведението.

   Мотивационните процеси обикновено протичат в “мъглата на предсъзнанието”. Когато са вътрешно мотивирани например, хората рядко си дават сметка защо точно изпитват положителни емоции. Обикновено те се ръководят от своите предпочитания, от смътни преживявания на харесване и нехаресване, от чувство на увлеченост и интерес или от желание започнатото да свърши по-скоро. Хората обаче са разумни същества, които действат не само под влияние на своите емоции и предпочитания, но са способни да планират поведението си и да исмислят и обяснят постъпките си. Голяма част от ежедневното поведение се основава на способността на хората да контролрат и планират протичането на мотивационните процеси. 

   Теорията за идентифицирането на действието описва как хората възприемат и осмислят своите постъпки. Теорията тръгва от констатацията, че действията сами по себе си не са нищо друго освен поредица от двигателни актове, които психологично (т.е. субективно) могат да бъдат възприети и осмислени по различен начин. Така например, ходенето по улицата може да се осмисли като “разходка”, “отиване на работа” или като “приближаване”, макар да става дума за едни и същи двигателни актове. В ежедневието хората разглеждат определена поредица от поведенчески актове като “действие”, което има определен смисъл и е насочено към определен резултат. Съставящите го по-частни актове се определят като намерения или съображения. Това означава, че хората са склонни да разглеждат определени сегменти от своето поведение като обединени около определено вътрешно състояние и да ги идентифицират с него. Обективно погледнато обаче действия не съществуват. Те стават такива само ако ги припишем към вътрешно състояние, т.е. като идентифицираме действието. Има два начина това да стане. Предварителната идентификация е осъзнато приписване на предстоящите поведенчески актове към някакъв етикет. Обикновено във всеки момент, когато бъдат попитани какво правят, хората имат готов отговор, което показва че е осъществена предварителна идентификация на действието. Вторият начин е смяна на идентификацията при изменение на обстоятелствата или при получаване на друг резултат. Един действителен случай илюстрира тази смяна. Група деца преди няколко години дразнили един старец, който в яда си хвърлил камък по тях. Предварителната идентификация на неговото действие била “наказание за обидата”. Ударът обаче се оказал толкова точен и силен, че камъкът убил едно от децата. Пред съда идентификацията на постъпката била “успешен опит за убийство”. Неочакваният резултат довел до смяна на идентификацията на действието. 

   Теорията твърди, че хората имат организирани знания за своите действия и техните последици, които се наричат структура за идентифициране на действието. Тя има три равнища на организация. На най-ниското равнище идентификацията се осъществява като успешно извършен поведенчески акт. На средното равнище постъпките се осмислят в контекста на постигане на конкретни междинни цели. На най-високото равнище те получават смисъл в рамките на дългосрочните перспективни цели на индивида. Всяко от тези равнища изпълнява определени функции в организацията на поведението. Най-ниското равнище помага да се регулира отделния поведенчески акт. Когато крадецът бърка в чантата на жертвата си вниманието му е изцяло съсредоточено всичко да стане неусетно. Идентификацията на това равнище е неизбежна при началното овладяване на нови умения. Когато човек за пръв път се качи на ски той още не мисли за слаломи и скоростни спускания, а тренира овладяването на основни движения. Идентификацията на това равнище обаче може да наруши изпълнението на добре овладени навици. Опитайте се например да мислите как точно местите краката си когато ходите из стаята и скоро ще се спънете. 

   Средното равнище на идентификация е необходимо за постигането на междинни цели. След като е задигнал портмонето крадецът мисли как да се измъкне бързо и незабелязано. Това равнище на идентификация се използва винаги, когато възникнат препятствия при достигането на крайната цел и спомага за корекция на собственото поведение. 

   Най-високото равнище на идентификация спомага за организиране на големи сегменти от собствената активност в осмислени цялости. Колкото с по-далечни цели се идентифицира действието, толкова по-голяма стабилност и осмисленост имат поведенията в големи отрязъци от време. Поради това теорията твърди, че хората винаги се стремят да идентифицират своите постъпки на най-високото равнище. Съществува обаче критерий, който ограничава тази тенденция. Този критерий е степента на умело владеен на дадени поведения. Колкото тя е по-ниска, толкова по-често неуспешното осъществяване на поведението ще връща идентифицирането му на по-ниските равнища. При това се създават условия за смяна на идентификацията на действието и осмислянето му по друг начин.

   Теорията за идентифициране на действието дава някои идеи за влияние върху поведението на хората. Едно следствие от нея например е това, че определена група протестиращи ще запазва известна сплотеност и готовност за съвместни действия дотогава, докато има обединяваща цел. Лидерите, които искат да използват силата на тълпата трябва постоянно да напомнят за поставената обединяваща цел. За това служат речите, лозунгите, а напоследък и частните радиостанции. Пресечете тези канали за подаване на информация за осмисляне на общото поведение, пуснете противоречиви слухове и хората сами ще се разпръснат, защото ще забравят за какво са се събрали. Особено лесно става това ако има допълнителни неблагопритни условия - вали дъжд, студено е, късно е.

   Някои техники за водене на преговори с терористи също се опират на смяна на идентификацията на действието. Обикновено терористите, които са взели заложници имат някакви искания, т.е. далечна цел, която осмисля действията им и организира поведението по време на терористичния акт. Преговорите с тях трябва да се водят продължително време, да се центрират върху подробности, да се обсъждат всевъзможни детайли колкото се може по-обстоятелствено. По този начин действието се идентифицира на най-ниското или поне на средното равнище. Организиращата цел изпада от вниманието и в хода на преговорите може неусетно да се замени с друга, която е под контрола на органите за сигурност.