Участие на емоциите в регулацията на поведението.

   Емоциите се включват в регулацията на поведението благодарение на способността им да взаимодействат с останалите регулативни процеси и да ги модифицират по определен начин. Те създават едно или друго функционално състояние на психиката (и организма в цялост), което улеснява или подбужда активирането на едни регулативни структури и подтиска действието на други. Едновременно с това между активираните в даден момент регулативни структури и преживяваните емоции се създават устойчиви връзки, които водят до формиране на афективно-регулативни комплекси. Те се съхраняват в паметта и по-нататък се проявяват като единно образувание. Тази особеност ясно се наблюдава при формирането на социални нагласи, които определят отношението на личността към различни социални обекти и създават готовност за едно или друго действие.

 

 Влиянието на емоциите върху познавателните процеси се проявява в много отношения. На равнището на приемане на информация те въздействат върху вниманието. Насочеността на вниманието до голяма степен зависи от емоциогенните стимули на средата. Неговата устойчивост също зависи от преживяваните емоции. Под влияние на преживяван интерес човек е способен дълго време да задържи вниманието върху обекта, който го предизвиква, а когато човек се чувства объркан или уплашен трудно може да задържи вниманието си върху нещо конкретно. Силните афективни преживявания стесняват широтата на вниманието до степен, при която човек не е в състояние да се ориентира правилно в ситуацията. Изменените състояния на вниманието влияят и върху възприятието. Емоционално значимата информация се обособява като фигура, а всички останали сигнали се възприемат като фон, на който тя се откроява. Емоциите организират перцептивния материал в образ, който отговаря на тяхното съдържание и понякога водят до илюзорно възприятие. Затова поговорката казва, че “на страха очите са големи”. 

   Емоционалните състояния оказват влияние и върху хода на мисловните процеси. Изследванията на лица, страдащи от депресия показват, че при тях преобладават мисли с негативно съдържание и те не са в състояние да контролират тяхното възникване. Освен това, от паметта се извличат предимно спомени за преживяни минали загуби и неуспехи. По подобен начин всяка по-силна емоция насочва хода на мисълта и избирателно активира различно съдържание от паметта.

   Емоциите взаимодействат с мотивацията и са неразделна част от мотивационната регулация. Те свързват активираната потребност с определена представа и създават афективно-познавателна структура, която е в състояние да организира и направлява поведението. Потребността сама по себе си “не знае” какво точно да я удовлетвори, а “студеното” знание е индиферентно към нуждите на организма. Едва когато между тези две страни се установи емоционална връзка може да се разгърне мотивационния процес. По нататък той не може да протече без постоянното участие на емоциите.

   Вътрешната мотивация и мотивацията за постижение се удовлетворяват от самия процес на действие, а не от получаването на конкретен резултат. В този случай положителните емоции, които придружават изпълнението служат като подкрепа на мотивираното поведение и сигнализират за неговата полезност. Субективно емоциите се преживяват като непосредствена причина за поведението, но анализът разкрива, че в действителност има независим източник на мотивация. Емоциите са средство за подкрепяне на тази мотивация. 

   Емоциите могат и сами да бъдат източник на подбуда. Например мазохизмът е привлекателен с едновременото преживяване на възбуда, болка и удоволствие.

   Физиологичните компоненти на емоционалната реакция са отговорни и за развитието на пристрастявания от всякакъв вид. Изследванията на физиолога Ричард Соломон  (2 октомври 1918 г. - 12 октомври 1995 г.) показаха, че физиологичната реакция, която съпровожда емоцията (т. нар. А - състояние) е последвана от противоположна физиологична реакция (т. нар. Б - състояние) като последната е предназначена да върне организма в изходното физиологично състояние преди възникването на емоцията (поддържане на вътрешното физиологично равновесие). 

   Б - състоянието при първите преживявания на емоцията възниква бавно, като всеки път става все по-силно когато повтаряме действията, които водят до А - състоянието. Второ, необходимо е по-дълго време, за да изчезне Б - състоянието, т.е. да се възстанови физиологичното равновесие. При повторение на емоционалното преживяване с течение на времето настъпва привикване и А - състоянието става все по-слабо, докато противоположното Б - състояние се усилва. Изследванията на реакциите на парашутисти добре илюстрират този модел. Непосредствено преди първия скок новаците изпитват силен страх или ужас  (усилено А - състояние). След приземяването те преживяват около 10 минути облекчение и еуфория (слабо Б - състояние). При опитните парашутисти преживяванията преди скока са слабо безпокойство и напрегнатост (отслабено А - състояние), а след приземяването те в продължение на часове изпитват еуфория (усилено Б - състояние). По подобен начин след първата употреба на алкохол хората изпитват чувства на лекота, веселие и еуфория (усилено А - състояние), а след това при изтрезняването леко главоболие и слаб дискомфорт (слабо Б - състояние). Повторяемата употреба на алкохол намалява приятните преживявания и удължава неприятното Б - състояние. За да избягат от него хората са принудени все по-често да консумират алкохол и във все по-големи количества с оглед получаване на първоначалните положителни преживявания. Соломон твърди, че този модел е приложим за обяснение на толкова разнообразни пристрастявания каквито са употребата на наркотици и алкохол.