Градивни компоненти на социалното познание.

   Хората имат определена система от знания, която им помага да се ориентират в социалната действителност. Тези знания се съхраняват под формата на латентни когнитивни схеми,с определено съдържание. Разбира се, не можем да се опишат конкретно, защото всеки човек има свой индивидуален опит. Затова се гледат формалните характеристики.

   Основата на социалното познание са убежденията. Те са когнитивни структури, съхранявани и извличани от паметта, които отразяват субективните очаквания за наличие на определени отношения между социалните явления. Убежденията могат да бъдат относително елементарни , но могат и да са сложно устроени системи от разсъждения (политическите или религиозните убеждения). Организирани са в йерархично подредена система, която се подчинява на принципа на когнитивната непротиворечивост или когнитивната консистентност. В поведението този принцип се проявява като нетърпимост към приемането и преработката на противоречаща информация. 

   Убежденията изпълняват определени функции в регулацията на поведението. Преди всичко, те служат за ориентация на индивида в неговата среда. Те управляват осмислянето на текущите събития и наличните обекти и ситуации. На второ място, те участват в планирането на поведението. Убежденията дават информация какви са обективните условия и пътища за удовлетворяване на потребностите и за избягване на препятствията. На трето място, на тяхна основа се осъществява предвиждане как ще протекат събитията.

   Системата от убеждения е субективна картина за действителността, която хората постоянно се стремят да потвърждават и да поддържат нейната валидност. Независимо от това, тя е ограничена, непълна и в много отношения невярна. Ограниченията идват от относително фрагментарната материална и социална среда, която всеки човек обитава и за която може да знае много, но да няма представа за други среди. Непълнотата на убежденията идва от ограничения личен опит. Човек също така владее само определен кръг практически умения и не усвоява социалната практика в цялата и пълнота.

   Системата от убеждения включва редица предразсъдъци, неточни представи, вярвания. Те често пъти само отчасти отговарят на обективната действителност или просто са неверни. Тази система е сложна смес от истини и неверни представи, които ако са добре съгласувани образуват едно цяло. Например, истинни са представите, че планетите променят положението си на небесния свод и в своя път минават през различни съзвездия. Не е вярно обаче, че съзвездията са физически образувания и че разположението на планетите върху картата на звездното небе влияе върху съдбите на хората и предопределя хода на събитията. 

   Убежденията са субективни знания за връзките на явленията от действителността. Голяма част от тях обаче имат и афективна оцветеност, т.е. едновременно със знанието ние поддържаме и някакво лично отношение към съответните обекти - харесваме ги, одобряваме ги, мразим ги и т.н. Обвързването на знанията с лично емоционално-оценъчно отношение води до формиране на социални нагласи или атитюди. Атитюдите са съставени от три компонента - когнитивен (познавателен), афективен и поведенчески. Това ще рече, че те са знания за определени обекти или явления, в които е отразено нашето лично емоционално-оценъчно отношение и готовност за определени действия.

  Атитюдите имат няколко функции в регулацията на поведението. Функцията на разбиране е близка до тази на убежденията, но то се прави от лична гледна точка. Удовлетворяването на потребност отразява нашия минал опит в това, какви обекти са най-подходящи за целта. Функцията на защита на Аз-а се изпълнява от различни атитюди - предразсъдъци спрямо действия и обекти, за които индивида няма ефективни поведенчески програми. 

   В регулацията на поведението атитюдите се включват само при някои условия (Например, когато не се изисква влагане на на особени усилия). В разговор с приятели вие можете да изразите негативно отношение към представителите на дадена малцинствена група, но ако трябва да се ангажирате с публично действие срещу тях атитюда няма да определя вашето поведение. Второ, колкото по-достъпен е атитюда, толкова по-вероятно е да се включи в регулацията на поведението. Ако съседите ви са представители на въпросната група, негативния атитюд срещу нея се активира много по-лесно и се включва в регулацията на поведението.  Трето, има ситуативни прагове на активиране на атитюда. Ако колегата ви е представител на тази група и в работата има моменти, в които живота ви зависи от него, негативния атитюд няма да се прояви, а освен това ще се стараете да го прикривате от този човек.

   Ценностите играят важна роля в организацията на дългосрочното поведение на хората. Те са представи за идеалните състояния на живот (терминални ценности) и за желаните качества, които човек иска да притежава (инструментални ценности). Ценностите са ограничени на брой (5 - 10) и са иерархично организирани. Най-важните от тях имат приоритет в организацията на поведението, а по-маловажните изпълняват спомагателни функции. В процеса на удовлетворяване на едни ценности приоритетите в иерахията се променят и по-второстепенните могат да излязат на преден план, за да организират дългосрочното поведение в нова насока. Върху иерархията на ценностите влияние оказват социо-икономическия статус (за бездомния най-важното е да си намери жилище), индивидуално-личностните особености (екстравертите ценят силните преживявания), възрастта (любовта е най-важна за младите хора, а сигурността - за старите) и културата.