Социално познание

   Когнитивната подсистема на личността има извънредно богато съдържание. Тя включва практически натрупани знания за заобикалящата ни действителност, научни знания, понятия и представи за хората и обществото, вярвания, предразсъдъци и т.н. Освен това, изследванията на познавателните процеси са обширно направление, което заслужава самостоятелно изучаване. 

   Убежденията, атитюдите и ценностите са важни регулатори на социалното поведение, но не по-малко важно е социалното възприятие. Когато предприемаме едни или други действия ние имаме нужда да познаваме социалния партньор и да възприемаме и интерпретираме правилно социалната ситуация. Социалното възприятие обаче е значително по-сложно от възприятието на физическите обекти. Когато преценяваме разстоянието до даден предмет ние работим с пряка информация, която можем непосредствено да проверим чрез физически измервания. Когато наблюдаваме постъпките на даден човек и се опитваме да разберем от какво са продиктувани, т.е. да възприемем причините за неговото поведение въпросът опира до възприемане на пряко ненаблюдаеми фактори. Например Какво да кажем за причините, които карат даден човек да се държи учтиво с началника си и пренебрежително с колегите си? Дали той е кариерист? Или е страхливец?  Или може би се ръководи от конкурентна мотивация? Нито едно от тези допускания не може да се приеме с увереност, но и нито едно не може да се изключи.

   Характерна особеност на социалното познание е това, че то се извършва в условия на неопределеност и нееднозначност. Съществените причини на социалното поведение не са непосредствено наблюдаеми, а представляват диспозиции и състояния на социалните партньори, които могат да се разпознаят само по косвен път. Как постъпват в този случай хората? Изследователите на социалното познание предполагат, че основната познавателна стратегия в този случай е издигане на предварителна хипотеза за наблюдаваното явление и проверката и по начин, който напомня научното изследване. Съответно и методите за проверка на хипотезата са подобни на научните - систематично вариране на информацията, подбор на подходящи данни, прилагане на средства за обобщаване на информацията и анализиране на данните. Способността на обикновения човек да извлича вярно социално познание зависи от ефективността на тези методи. Доколкото обаче той не е системно обучаван в използване на научни методи, а и поради ограниченията, налагани от необходимостта да се действа бързо, от недостатъчната и непредставителна информация, от неумението да се използват статистически процедури, то вероятността да се направят погрешни изводи и да се формират погрешни социални възприятия в много случаи е голяма. Изследванията са показали, че съществуват редица систематично повтаряни отклонения и грешки, чрез които в много случаи хората се подвеждат при възприемането на социалните обекти и явления.