Kорелативна грешка

    Oтклонения в социалното познание се наблюдават при възприемане и оценка на връзките между две явления или два обекта. Изследвания, в които се поставя задача за оценка на връзката между две величини варират обективното равнище на корелация от 0 до 30. Повторяемо се наблюдава, че субективните оценки на връката между двата стимула отговарят на корелации между 60 и 1. Този тип отклонение е известен като корелативна грешка. Тя ни подвежда да търсим взаимовръзки там, където не съществуват или да преувеличаваме слаби и без значение връзки. Повърхностното установяване на свързаност между наблюдаваните явления подвежда и към търсене на обяснения, които са неверни.

   Специален случай на корелативна грешка е т. н. илюзорна корелация, която е погрешно отсъждане за връзка между две явления, които се открояват с нетипичност, необичайност и се появяват едновременно или в близка последователност. Специфичната особеност на илюзорната корелация се състои в това, че необичайните стимули спонтанно привличат вниманието и получават по-голям достъп до съзнанието. На свой ред готовността да се правят прибързани изводи води до формиране на корелационно очакване. Този механизъм е най-добре проучен при формиране на отношение към малцинствени групи. Доколкото представителите на такива групи са относително рядко срещани или са облечени особено те привличат вниманието сравнително лесно. Всяко тяхно действие, което се отклонява от нормата или има необичаен характер също привлича вниманието и така възниква илюзорна корелация. Обикновено нарушението на нормите или различаващите се поведения се оценяват отрицателно и това обуславя създаването на негативен социален стереотип.

   Производна от корелативната грешка е грешката на регресия, т.е. отсъждането за причинна зависимост. От статистиката е известно, че дори високи корелации от порядъка на .70 не дават достатъчно основание за правене на еднозначни причинни изводи. В своите ежедневни съждения обаче хората се опират на значително по-слаби връзки и с увереност правят изводи за причинни взаимоотношения, които в някои случаи могат да бъдат погрешни. Етническите предразсъдъци имат такава основа - “Той е лош, защото е циганин!” Тук самата принадлежност към етническата група се приема за причинно обяснение на категоризацията.